Ще бъде тест за възстановяването на доверието между САЩ  и ЕС на Западните Балкани, след като  беше нарушено от  Тръмп

На политическата сцена за първи път няма да има никой от досегашните фигури, идващи от редовете на АОК

Решението на Трибунала за военните престъпления на АОК (паравоенните части на косовските албанци от 1998-1999 година- бел. на автора), разбърка картите в Прищина. Много бързо след като президентът Хашим Тачи подаде оставка, защото бе привикан в Хага, заедно с още редица политици от страната, Косово изпадна в политическа безтегловност.

Страната получи и.д. президент в лицето на младата и много обещаваща Вьоса Османи. И така за втори пъти след Атифет Яхияга жена застана начело на Косово. Османи съвместяваше до преди дни поста заедно с председателското място на парламента на страната Кувендим-а.

Решение на Конституционния съд на Косово неочаквано изпрати политиците на изпит пред урните. Повод за разпускането стана факта, че за правителството на премиера Авдулах Хоти е гласувал депутат, които е бил осъден преди това за измама и е нямал право да гласува. И така на 14 февруари Косово ще избира нов парламент, а скоро след това Кувендима трябва да избере и нов президент на страната. Според всички предварителни проучвания движението Ветвендосия („Самоопределение“) водено от неговия лидер и за кратко премиер в началото на 2020 година Албин Курти ще получи между 43.8 и 47%, следвано от Демократичната партия на Косово на бившия президент Хашим Тачи с 21.1%, Демократичния съюз на Косово на Иса Мустафа с 16% и Алианса за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай със 7%, който бе премиер до лятото на 2019 година.

На политическата сцена в Косово се задава много сериозна политическа трансформация, за която следящите от близо процесите в страната предупреждаваха още преди 11 години, когато Дик Марти изнесе пред ПАСЕ данни за търговията с човешки органи и убиването на албанци и неалбанско население, което не е подкрепяло действията на АОК през 1998-1999 година.

Косово навлиза в съвсем нов период в които на политическата сцена за първи път няма да има никой от досегашните политици, появили се от редовете на АОК. Ролята на фигури като Хашим Тачи, Якуп Красничи, Кадри Весели ще остане според множеството косовари в историята с действията им които доведоха до отделянето на Косово от Сърбия на 17 февруари 2008 година.

Сега на политическата сцена в Косово са съвсем млади политици, които в по голямата си част нямат нищо общо с етническото напрежение през 90-те години, което доведе до военните действия на Алианса през 1999 година и отделянето от Сърбия. Според повечето наблюдатели това е шанс, най младата страна на Балканите да скъса с този сложен период и да се отърве от политици свързани с корупцията и престъпления срещу човечеството.

Какво ще стане след 14 февруари се питат повечето наблюдатели в Прищина? От сега е ясно, независимо дали Албин Курти ще се кандидатира за депутат, защото има правна възможност това да не стане, заради присъда получена за хвърляне на пиратки в парламента на страната, той ще бъде следващият премиер на Косово. В седмиците преди предсрочния вот, той ясно заяви, че няма да приеме подписаното във Вашингтон споразумение между президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Авдулах Хоти в присъствието на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Той дори даде да се разбере, че Косово може да наложи нови икономически ограничения на Сърбия, докато тя не признае независимостта на страната.

Курти се обяви против плановете на предишната администрация на Белия дом и нейния специален пратеник Ричард Гренел за диалога между Белград и Прищина, което доведе до напрежение в правителствената коалиция, водена от него и до падането на кабинета. Сега обаче Курти ще има съюзници в лицето на новата администрация на президента Джо Байдън и неговия външнополитически екип, в който освен Блинкън, Уилям Бърнс и Джон Кери, ще се присъединят като съветници по балканските въпроси Мадлин Олбрайт и Даниел Сървър, които познават същността на проблема доста добре.

В края на януари Белия дом разпространи позиция на президента Байдън, че той е за взаимното признаване на Косово и Сърбия, и че Вашингтон подкрепя усилията на ЕС за намиране на работещо решение за двете балкански държави. Косово ще бъде тест за възстановяване на доверието между Вашингтон и Брюксел, след като то беше нарушено от Доналд Тръмп, а Балканите бяха инструментализирани от него, желаейки да си закичи ордена, че е поставил край на сръбско-албанския конфликт по подобие на близкоизточната „сделка на века“ между палестинци и израелци.

Завръщането на едни по-предвидими САЩ в Западните Балкани предизвиква смесени чувства, тъй като всеобщото разбиране е, че ЕС се бори да убеди двете съседни държави да постигнат дълготрайно решение на този сложен въпрос наследен от последните 20 години. Говорител на това опасение, че САЩ не трябва да оставят инициативата на ЕС по отношение на Косово, бе бившият съветник на по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън. Независимо от критичните гласове, тази ситуация създава нова атмосфера, която безспорно може да помогне на специалния представител на ЕС Мирослав Лайчек да говори от името на цялата трансатлантическа общност.

В тази светлина трябва да се тълкуват и думите на посланика на САЩ в Прищина Филип Коснет, които заяви че „американските войници не са се борили, за да бъдат създавани „Велика Сърбия“ или „Велика Албания“.
Така посланикът на САЩ в Прищина отговори ясно на Рамуш Харадинай, който предложи референдум за обединението на Косово и Албания. Вашингтон и Брюксел имат шанса да направляват Косово към мирен преход във властта и след вакуума, който се получи след оттеглянето на политиците от паравоенната АОК и даде тласък на това ново поколение политици в Прищина, за да постигнат договор със Сърбия и да поставят точка на конфликта. Тест за демокрацията в Косово ще бъде дали смяната на политическите поколенията ще бъде трайна тенденция, или ще има изпитание пред страната. Предизвикателствата пред Косово предстоят и те днес се изразяват не само в евентуалната промяна на границите, а в повдигането на жизнения стандарт, справяне с корупцията и организираната престъпност. Отварянето на въпроса за промяната на границите като опция за решаване на спора между Белград и Прищина може да отведе Западните Балкани в хаос и непредвидимост, а условия за това не липсват, нали?