На 9 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 09.12.2019

Financial Times: България привлича рекордни технологични инвестиции София има потенциал за технологичен център

Почина актьорът, изиграл Голямото пиле от „Улица Сезам“

Откриха нарушения в 37 автошколи в Пловдив

Външният министър на Украйна оповести каква позиция ще защитава Зеленски в Париж

Еврокомисарят по икономика иска разхлабване на бюджетните правила в ЕС

Художествената академия остава без голи модели заради липса на пари

В Сараево отмениха публичните прояви заради мръсния въздух

Сидеров: Каракачанов и Симеонов изнудиха ГЕРБ за пари за партиите, вместо за пенсии

Богат урожай, малко зрители И този „Златен ритон“ доказа, че документалното и анимационното ни кино си струват правенето и гледането, дори с излишните дължини

Дерат седем кожи за Нова година у нас Двойно по-евтин ни излиза празникът при съседите

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 9 декември 2019

Горя стая на общежитие в „Студентски град”

Война между погребалните агенции в Стара Загора

Котки плуват в езерото Ван Турският град се слави с майсторите на бижута

Изнасянето на домашните любимци извън страната е забранено, наказа се със затвор

Продават златни колани с тегло няколко килограма

Когато говорим за съкровище вероятно си представяте злато, скъпоценности или в краен случай огромна библиотека с книги. Всъщност богатството на жителите на турския град Ван мяука, дращи и палува, защото това е специалната порода котки с различен цвят очи. Котката от породата турски ван е наречена на града, от който произхожда. Той е разположен в източната част на Турция, в близост до границата с Армения. За да стигнете до него трябва да вземете вътрешен полет от Истанбул или да пропътувате с кола или автобус над 1250 километра. Естествено ви препоръчваме първият вариант.

Но да се върнем на котката турски Ван. Заради древния й произход често я наричат и котката на Ной. Всъщност котките с едно зелено и едно синьо око са изключително ценени, развъждат се единствено във Ван, струват над 5 000 лева всяка и на всичкото отгоре не могат да се изнасят извън страната, освен при изключителни обстоятелства. Интересно за тях е, че за разлика от всички останали котки обожават да плуват и да се мокрят. Контрабандата на почитаните животни се наказва със затвор.

Посещението на развъдниците за котките Ван е напълно безплатно. Не си мислете, че това е благотворителност от страна на местните. Те печелят от купената от вас за мъркащите любимци храна или от продажбите в съседните магазини. Снимките са разрешени, но не ви допускат до домовете на безценните котки. Вместо това ги гледате и снимате през стъклена преграда. Това е достатъчно да се уверите, че мъркащите късметлии живеят по-добре от част от нас. Всяка от тях обитава собствен апартамент или къща, оборудвани с легла, фотьойли и всякакви играчки, с които да се забавлява. Безспорно най-интересни са майките с малките котета, които правят първите си любопитни стъпки в опознаване на света.

Другото, с което се гордеят във Ван е умението да изработват бижута. Какъвто и да е вкусът ви, в града ще намерите пръстен, обеци или гривна, която да отговори на изискванията ви. Изработките са от сребро или злато. Има такива обкичени с разноцветни скъпоценни и полускъпоценни камъни, реплики на бижута от древната държава Урарту, копия на шедьоври на старите арменски-майстори бижутери или накити от времето на Османската империя. Цените нарастват според отдалечеността на периода, в който са направени оригиналите. Продавачите са склонни да се пазарят, а чаят, кафето и виното са бонус към шопинга. Ако си тръгнете без покупка или подарък сте с желязно сърце. По улиците на Ван можете да се сдобиете и с невероятни златни украшения. От еднограмови обеци до колани и гердани от по няколко килограма. Колко здрав си да ги носиш си остава тайна, но пък е добра инвестиция. Златото е от по-висока проба, а цената е като на продаваното у нас.

В тази част на Турция е добре да знаете и няколко турски думи, защото английският не е най-популярният език. Ако не просто ще ви се наложи да впрегнете ръцете си в действие, но заради гостоприемството на местните със сигурност няма да останете гладен или жаден. Ако трябва да обменяте пари предпочитайте да направите това в чейндж бюро, защото банките взимат комисиона.

 

При реставрацията най-трудно заличили дупките от куршуми

Арменска катедрала пази фрески от 10-ти век

Островът Акдамар носи името си от легендата за местните Ромео и Жулиета

На три километра от брега на езерото Ван се намира остров Акдамар, една от задължителните туристически атракции в региона. Не е ясно откъде произлиза името на острова, но според легендата в основата на това наименование е любовна история, която може да съперничи на трагичната обич между шекспировите Ромео и Жулиета. На остров Акдамар живеела красивата девойка Тамара. Тя била дъщеря на монах, който я пазил като очите си и не й позволявал да общува с други хора, освен с него. Девойката обаче тайно от баща си се влюбила в първия младеж, който срещнала на острова – мюсюлмански пастир. Любовта на младите била споделена и те си уреждали тайни срещи на брега. Но това не останало скрито за монаха.

Една нощ се разразила силна буря и девойката трябвало да чака любимия си, за да му посочи пътя към нея със запалена свещ. Баща й обаче я затворил у дома и сам понесъл запалена свещ към брега. За да обърка влюбения младеж той цяла нощ обикалял със светлината и сменял посоката. Младежът се уморил да се бори с високите вълни в преследване на светлината и се удавил. Преди да потъне обаче обвинил девойката и с горест мълвял “Ах, Тамара! Ах, Тамара”. Оттам и островът останал с името Акдамар. Самата Тамара не могла да понесе смъртта на любимия и се самоубила, хвърляйки се и давейки се в езерото.

Островът обаче привлича туристи не толкова с любовната легенда, колкото с арменската царска катедрала, построена в началото на 10-ти век от монаха Мануел по поръчка на цар Гагик I. Църквата на Светия кръст пази част от оригиналните си стенописи. Тя има три входа – един за царя, един за патриарха и един за народа. Украсена е богато и отвън с най-различни легендарни фигури и библейски сцени. В началото на 20-ти век църквата била използвана за стрелбище, като освен огромните дупки в стените от зарядите, вандалите се опитали да заличат завинаги и безценните стенописи. Църквата е възстановена и реставрирана през 2005-2006 г. с бюджет от близо 1,4 млн. долара, предоставени от турското министерство на културата.


Езикът на изчезналата държава Урарту се говори от 30 души в света

Крепостта Тушпа е издигната преди 2 600 години

Местните наричат езерото море

Сред безспорните забележителности на град Ван е едноименното езеро, познато у нас от кръстословиците, което е толкова голямо, че прилича на море. Така го наричат и местните. Дължината на обиколката му е 430 км, а ширината близо 120 км. Средната му дълбочина е над 160 метра. Водите му са солени и с голяма концентрация на сода. През зимата Ван не замръзва. В него не живее риба, като се изключи един-единствен вид – кефал, който се намира там, където в езерото се вливат речни води.

В края на миналата година археолози откриха в езерото останките на древен град, който датираха на над 3 000 години, от времето на древната държава Урарту. И докато подводният град към момента е недостъпен за туристите, съвсем близо до съвременния Ван днес можете да видите столицата на същата държава – Тушпа, съществувалата преди 2 600 години.

Създаването на държавата Урарту отнело 5 века на племената, които населявали тези територии в древността. По произход те били близки до хетите. Стотици години живеели на племенен принцип. Според легендата се научили кака да устроят държава, след като един представител на племето попаднал в плен на асирийците. Всъщност впоследствие същите асирийци, заедно със скитските племена, унищожили държава. Това обаче не станало без столетия бой. Жителите на Урарту били известни като изкусни стрелци с лък. Те научили съседите си по време на битка да се качват директно върху конете, вместо да се бият в колесници.

Днес, от зидовете на Тушпа, преживели над две хилядолетия, се вижда като на длан просторната и плодородна равнина, която е изхранвала столицата на държавата.

Домовете на велможите били най-високо на хълма. Канализация имало обаче не само в техния град, но и в този в полето, който обитавали хората с незнатен произход. За да защити хората си, владетелят всяка година заделял неприкосновени запаси от реколтата и цистерни с вода. Те не се пипали от никой и служели за резерв при вероятна обсада на крепостта. Всяка година владетелят разчупвал на специална церемония печата на запасите, раздавал го на поданиците си и пълнил хранилищата наново с прясна храна и вода. Тези цистерни могат да бъдат видени и днес, макар и да е нужно малко въображение, за да си ги представите в тяхната цялост.

Докато се разхождате из руините на града можете да се снимате пред харема на царя, тъй като в страната било разпространено многоженството. Безспорната атракция на обекта обаче е пазачът на крепостта. Над 80-годишният старец, на когото годините въобще не личат, е един от трийсетината души в света, които могат да четат, пишат и говорят на езика на урарту. Двайсетина от тях са в Турция. Писмени паметници от държавата можете да видите в най-големите музеи на света като Пергамон в Берлин и Британския музей в Лондон.

В Тушпа също е намерена плоча с надпис, който свидетелства за причината столицата да бъде построена, както и за закрилата на боговете. Днес тя се пази в музея на Ван, но нейно копие е поставено върху останалите зидове. С голямо удоволствие пазачът чете от плочата древния език и после я превежда на турски. Самоук е. Преди да стане пазач бил овчар. С години като пазач научил древния език на инат, макар и да е с начално образование. По ирония на съдбата е поканен да чете лекция за Урарту пред професори в САЩ, тъй като се оказва един от малкото специалисти по езика в света. И един от най-младите сред тях.

Ван, който днес се намира в Турция, е свещен и за арменците, тъй като се счита, че това е първата столица на Армения. Прочутият Александър Велики също е сред покорителите на прекрасния град. Една от задължителните спирки е крепостта в самия град, също изпъстрена с древни надписи. От нея се открива поглед и към руините на стария арменски квартал.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Много хубава и полезна статия!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.