Големите либерални западни медии решиха да ни продадат пропагандна антиреалност в Черно и бяло. Буквално. От скоро някои от най-богатите, влиятелни и цитирани издания на планетата изписват думата black с главна буква, а думата white с малка, когато става въпрос за описание на расова принадлежност и цвят на кожата.

Да, това безобразие се случи и ще продължи да се случва в могъщите медийни мрежи, които произвеждат, рафинират и разпространяват големите разкази и консенсуси за света, в който живеем. Разкази и консенсуси, които имат все по-малка фактологична връзка с реалността и истината.

Събитията в последно време са толкова абсурдни, показателни и опасни, че е необходимо да повторим какво става. Съвсем сериозно и осъзнато гигантски комуникационни платформи ще изписват чернокожите като Black, а белите като white. Графичен символизъм, зад който наднича озъбена себеомраза, маскирана като някаква нелепа, реваншистка форма на антирасизъм. Същият този, расистки по своята природа и функция, антирасизъм изпълнява ролята едновременно на нова религия, партийна линия, културна догма и тиранична, тоталитарна обществена рамка в умопомрачения, но влиятелен свят на така наречените „либерални елити”.

От AP решиха дори да „обяснят” защо според тях една обществена група заслужава главна буква, заради цвета на кожата си, а друга - малка. Те твърдят, че белите хора, за разлика от черните, нямат „обща история и култура”. За разлика от белите, тези с главната буква имат „есенциално усещане за споделена идентичност и общност”.

Все неща, които явно не са присъщи и не са позволени на тези с малката буква. Това са посланията на авторитетната и влиятелна организация Associated Press, явно взета за заложник от безумци и екстремисти, които вместо да драскат идиотщини с екскрементите си по стените на обществени тоалетни, формират световния медиен дневен ред.

Не знам за 111-о място по медийна свобода, но тази глобално гнусна и демонстративно расистка пропаганда, целяща единствено разделение, дехуманизиране и насаждане на омраза към белите хора, е отвъд всякакви класации за приличие, разум, логика, истина, морал, естетика.

Дъно. Дъно от самия медиен връх. Колапсът на западната журналистика е едно от най-опасните - и в същото време жалки - явления на нашето време.

Семиотичният акт на агресия срещу нормите и етиката с новото изписване на Black и white е важна, но сравнително малка част от всеобхватната стратегия за демонтиране на Западната цивилизация. В нихилистичната оргия на бесовете се разпознават изкривените фигури на хаоса и насилието. Тълпите, които събарят статуи, оскверняват мемориали и монументи, палят сгради, грабят магазини, убиват невинни и нахлуват в частни домове са примитивното, но крайно необходимо крило на новата антизападна идеология. Над тях и за тях действат университетите, които премахват и цензурират класически книги на „мъртви бели мъже”, корпорациите, които слагат „предупреждения” преди старите филми, активистките организации, които искат да „забранят полицията” и политиците, които работят за отворени граници и осакатяване на националните суверенитети из целия Запад.

И, разбира се, медиите. Тези майстори на мазохистичните пропагандни кошмари. „Ню Йорк Таймс” пуска коментари със заглавия „Трябва ли да позволя на децата ми да имат бели приятели” и „Как белите жени се превръщат в инструменти на терора”, а „Вашингтон поуст” ги следва с анализ на тема „Расизмът на класическата музика”. Влиятелни безумци, тежко увредени пласьори на смъртоносни лъжи, които от много време халюцинират Запада като една огромна клада, чакаща техните факли. Огънят вече е тръгнал и е меко казано наложително да бъде спрян от онези, които не мразят себе си и не мечтаят за цивилизационно самоубийство.