Защитил съм правата на българите от изстъпленията на изстъпленията на една част от циганското население, която смята, че имат права, а нямат задължения. От Хелзинкския комитет заведоха дело срещу мен още през 2019 г. в Комисията по дискриминация. Повод бе изказването ми, че циганите станаха нагли и това повече не може да се търпи.

Комисията по дискриминация ме оправда, но те продължиха във ВАС. Оттам отменят произнасянето на Комисията и го връщат за ново разглеждане. ВАС твърдят, че в България има ромско малцинство, което съм засегнал това малцинство в цялост с изказването си. Т.е. има ромско малцинство, което има колективни права на защита от тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация.

Първо, в България е еднонационална държава по смисъла на конституцията и всички Български граждани без разлика от етнос, религия, пол имат равни права. В конституцията пише, че в България не се признават колективни права на основата на някакво различие.

Ще припомня за какво става дума- в началото на 2019 г. двама пияни цигани пребиха военен в с. Войводиново. Момчето си дошло в отпуск и те на един светофар го пребиват с шутове в главата. На охранителните камери като гледахме се чу как единият казва: Остави ме да го убия. Ритат го само в главата. Добре, че някакви граждани се намесват.

Отидох и установих, че има множество предупредителни протоколи циганите да си преместят незаконното гето, което е върху частен имот. Протоколи и всичко беше готово. За 24 часа гетото го нямаше и циганите си отидоха откъдето бяха дошли. Ползваха незаконно ток, вода, бяха настроили едни коптори от картони и тенекии...

Ако мислят, че ще ме уплашат, това няма да се случи. Не може една част от населението да прави каквото си иска. Държавата да харчи стотици милиони за тяхната интеграция, а те да стават все по дезинтегрирани.