Правителството беше свалено заради проекта за държавен бюджет за 2025 г.

Французите работят по-малък брой часове през по-кратък период от време преди да се пенсионират

Прогнозират дефицит от 6,2% от БВП

На 4 декември правителството на Франция начело с Мишел Барние беше свалено с вот на недоверие. Подобна ситуация се случва за едва втори път и основният фактор за това е несъгласието относно политиката в проекта за държавен бюджет за 2025 г. Според законодателството във Франция проектът трябваше да бъде внесен за разглеждане в Националното събрание още в началото на октомври, но този срок беше изпуснат. Окончателното приемане би следвало да се случи преди края на календарната година, като преди това законът е разгледан от Конституционния съд.

Практиката да се проверява дали приетият бюджет съответства на нормативната уредба е добра и би могла да се въведе и в България, където често се случва между първо и второ гласуване в Народното събрание да се предлагат и приемат предложения, които могат да противоречат на Закона за публичните финанси или други закони.

Най-значимият проблем на френския бюджет е породен от прекомерните разходи, които поддържат т. нар. социална държава. През 2023 г. техният размер е 57% от брутния вътрешен продукт - най-високата стойност в Европейския съюз, където този показател е средно 49% от БВП. Емпирични изследвания за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, базирани на Кривата на Арми (Armey) показват, че оптималният размер на държавните разходи спрямо БВП е значително по-нисък (между 25% и 35%). Надвишаването на прага за бюджетните разходи води до намаляване на икономическата ефективност, тъй като възниква необходимост от повишаване на данъчното облагане и това въздейства негативно върху стопанския растеж.

Съвсем очаквано най-голям принос за дела на бюджетните разходи в БВП има мрежата за социална закрила. Отново Франция е с най-високо съотношение - 23,8% от БВП, при 19,4% от БВП средно за ЕС. Голямата социална щедрост се превръща в притегателна сила за множество имигранти от цял свят и най-вече от бившите колонии на Франция, както и от арабските страни. Тя обаче създава погрешни стимули както за тях, така и за французите, които не участват активно на пазара на труда или работят по-малко. Освен това интеграцията съвсем не е безпроблемна, което е видимо от данните за престъпността особено в по-големите градове.

Средният брой работни часове на седмица е едва 31,2, което фактически означава 4-дневна работна седмица. Освен това възрастта за пенсиониране е 62 години и 6 месеца и за мъжете, и за жените, докато средно за еврозоната тя е съответно 65 г. за мъжете и 64 г. и 6 мес. за жените. Също така коефициентът на заетост във Франция е 69,1%, докато в еврозоната е 77,4%, а коефициентът на икономическа активност също е по-нисък от средния за ЕЗ. Тоест французите са малко по-слабо ангажирани с пазара на труда, работят по-малък брой часове през по-кратък период от време преди да се пенсионират.
Фактор за това развитие е и твърде високата данъчно-осигурителна тежест. Данъкът върху добавената стойност е 20%, но корпоративният данък е 25%, докато най-високата ставка (облагането е прогресивно) по данъка върху личните доходи е 45% (тоест след преминаване на прага от всяко допълнително евро доход французите плащат по 45 цента данък върху личните доходи, докато в България е 10).

Още по-съществена разлика е налице при осигурителните вноски. Ставката при тях е 68% (разпределението между работодател и работник е съответно 45% към 23%). Тоест облагането на труда е изключително тежко, което прави разликата между разходите за труд на работодателите и нетните доходи на работниците твърде голяма. Така според актуалните данни средната брутна месечна заплата е малко над 7060 лв. След приспадане на осигуровките и данъка върху личните доходи нетната заплата е малко над 4900 лв., а в зависимост от региона се налага различен размер допълнителен данък. Разбира се, стандартът на живот е много висок, но през последните години заради посочените и други фактори растежът е бавен и се поддържа основно чрез фискални стимули.

Така бюджетният дефицит е 5,5% от БВП през 2023 г. В резултат от трайната политика на (високи) бюджетни дефицити обаче държавният дълг на Франция е 109,9% спрямо БВП към края на 2023 г. Официалните прогнози за 2024 г. са за дефицит в размер около 6,2% от БВП, но всъщност действителният размер вероятно ще бъде дори по-висок (вероятно около 6,7% от БВП) поради забавянето на инфлацията, което допринася за по-ниски от очакваните приходи в бюджета.

Разширяването на дефицита спрямо предходната година обаче позволява на Франция да не изпадне в стагнация (или рецесия) подобно на Германия, като очакваният растеж е сравним с размера на бюджетното разхлабване. Все пак едно от предимствата на Франция е, че тя разчита все още на ядрената енергетика и остава най-големия износител на електроенергия в ЕС, докато Германия от износител се превърна във вносител, за което основен принос имат зеленият преход и спирането на ядрени централи.

Какво се случва сега?

Корпоративният данък във Франция е 25%, а най-високата ставка на данъка върху доходите е 45%.

Опитът на Барние да приложи политика за свиване на бюджетния дефицит с около 60 млрд. евро - т. е. да предприеме коригиращи мерки в съответствие с изискванията на европейското законодателство, беше отхвърлен. Дебатът в Националното събрание е на идейно ниво като (крайно)десните изискват намаляване на огромната данъчна тежест и съкращаване на разходи, докато (крайно)левите продължават да настояват за още по-високи разходи и по-високо облагане за финансирането им. Предложеното от правителството на Барние обаче не беше нито достатъчно дясно за първите, нито достатъчно ляво за вторите, така че заедно решиха да го свалят.

Силите във френския парламент са разделени на три близки по размер блока, които не намират достатъчно допирни точки помежду си, за да съставят стабилно мнозинство. Междувременно президентът Макрон масово губи подкрепа сред избирателите, но до края на мандата му остават около 2,5 години и той не възнамерява да се откаже доброволно от властта. Следващите парламентарни избори могат да са едва в средата на 2025 г. Така в близко бъдеще вероятността за продължаване на политическата криза и за невъзможност за приемане на бюджет се е висока.

През последния месец (след 7 ноември) пазарите на европейски суверенен дълг се развиват позитивно като цените на ценните книжа се покачват и съответно доходността спада. Това се отнася както за германските, така и за френските и гръцките 10-годишни облигации. Неблагоприятната перспектива пред Франция обаче беше отчетена и от инвеститорите, които промениха възприятието си за риск спрямо френските държавни облигации. Така доходността по тях се покачи (въпреки това все още е с около 30 базови точки по-ниска от посочената дата) и се изравни с тази по гръцките. Това е сигнал, че проблемите на Франция може би вече се разглеждат като трайни и налагат мерки в посоката, предложена от правителството на Барние.
Освен новините за икономиката като цяло сред медиите в страната се тиражира информацията, че през последния месец са налице забавяния на заплати на работещи в бюджетния сектор, масови закъснения в обществения транспорт и други признаци на влошени услуги. Френски анализатори посочват, че фискалната и икономическата ситуация много скоро може да наложи търсене на подкрепа от институции като Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия (т. нар. Тройка в периода на гръцката криза).

Едни от вариантите е да се използва арсеналът на ЕЦБ. Само че новият инструмент за подкрепа на трансмисионния механизъм на паричната политика, представен през 2022 г., не би следвало да е приложим за Франция предвид стартираната срещу нея процедура по прекомерен бюджетен дефицит през юли. Увеличаването на покупките на активи или количествените улеснения не е възможно да бъде концентрирано само във френски книжа (трябва да бъдат пропорционално разпределени сред държавите от ЕЗ) и биха допринесли за отклонение от инфлационната цел на банката.

Вариант за съдействие от европейските институции е искането за задействане на предпазна клауза, при която процедурата по прекомерен дефицит не се прилага. Разбира се, тя се отнася за ЕС като цяло, така че подобно решение би купило още време за държавите, срещу които такива процедури са налице. Разбира се, ефектът от подобна мярка в период, когато според наличните данни за ЕС като цяло не се наблюдава рецесия, би имала силно отражение върху спазването на бюджетна дисциплина, която допълнително би разклатила доверието в ЕС и ЕЗ.

Приложим вариант изглежда споразумение с МВФ, което обаче означава Франция да спазва предписанията, заложени в него, които обикновено допринасят за първоначален тежък период на приспособяване и вероятно рецесия, а в по-дългосрочен период провеждане на структурни реформи и загуба на социални придобивки. Очакваната обществена съпротива обаче едва ли ще направи политиците склонни да се съгласят на такива условия.

Ако все пак се случи (фискална и/или икономическа) криза във Франция, вероятността тя да се разпространи в ЕЗ е голяма. Бюджетният дефицит в Италия през 2023 г. е даже по-висок - 7,2% от БВП, а през юли беше взето решение за установяване на прекомерен дефицит срещу Белгия, Италия, Франция, Унгария, Малта, Полша и Словакия, а процедурата срещу Румъния остава отворена, тъй като тя е в такава процедура още от 2020 г. и не е предприела ефективни мерки за коригиране на свръхдефицита. Други държави с висок дефицит са Чехия (3,8% от БВП), Испания (3,5% от БВП, но намалява), а Финландия е на границата. В еврозоната като цяло дефицитът през 2023 г. е 3,6% от БВП и след кризата от 2020 г. неизменно е над 3% от БВП.

Инвеститорите със сигурност си спомнят дълговата криза в ЕЗ, която тогава стартира от значително по-малка икономика, докато сега тя ще засегне силно не само посочените държави, но вероятно Германия поради притежаваните от банковата им система облигации на тези емитенти, а това означава и целия ЕС поради финансовата, инвестиционната и търговската интеграция. При такава ситуация вероятно ще трябва отново да бъде задействана Тройката. Разбира се, социалните последици биха били много тежки.