На 16 февруари 2019 да почерпят

Нишан Джингозян: Голяма част българите във Великобритания няма да получат статут

ЕС с пакет от мерки в помощ на сделката за Брекзит на Тереза Мей

Брекзит е с все по-неясна съдба “Голдман Сакс” дава прогнози 50/50 за успех на премиера

НАСА обяви марсоход за мъртъв Последният му контакт със Земята бе през юни м.г.

Медведев пристига у нас на 4 март

Андрей Ковачев: Пакетът „Мобилност“ остава за следващия Европейски парламент

Тодор Чобанов: Няма недостиг на места в детските градини, проблемът е в яслените групи

Митьо Очите кацна на летище София

Мадуро преговаря тайно с Белия дом Надява се скоро да се срещне лично с Тръмп

Авторите на разследването за руския агент „Федотов”: Българските тайни служби са инфилтрирани от руското разузнаване

Столтенберг и Лавров не постигнаха съгласие по договора за ракетите

Турция ни предаде Митьо Очите

АПИ сменя пътните табели към границата със Северна Македония

Полицаи хванаха 13 афганистанци край ямболско село

Културата на навирените носове И липсата на елементарен усет за градско придвижване

Като вървенето в редици като на манифестация по тесните тротоари

Винаги съм сравнявал пешеходна разходка по софийските улици като преминаване през тренировъчната полоса за филмите за Индиана Джоунс, с дебнещите целогодишно на всяка крачка заплахи. От легендарните софийски „пеещи“ тротоарни плочки които, предоставят на всеки данъкоплатец по време и след дъжд да се разходи/преплува до работното си място/дома с поне една локва върху себе си за верен спътник. Или просто да загубят за неопределено време крайник, или да получат по-сериозно нараняване, ако условията го предполагат.

И преминеш през онези зимни периоди, в които „смъртта от високо“ е риск, с който трябва да се съобразяваш на всеки метър в преходът ти от точка А до точка Б в града.

Но „да оставим природата, да говорим за хората“, както се пееше в онази песен. Мрънкането за постоянните ремонти на едни и същи обекти в София и занемаряването на града като цяло не оправдава липсата на елементарен усет за градско придвижване от страна на столичани – били те в повече или не. Като вървенето в редици по четирима като на манифестация по тесните тротоари и пресичането на всяка пешеходна пътека по единично без да се съобразяват с трафика в момента; неспособността да се разминават възпитано с непознати минувачи, да дават път, когато са спрели с приятели/колеги „на кафенце“ и са препречили движението по тротоара и тн.

За велосипедистите пък, които от правилника за движение са запомнили само че могат да си карат колелото където искат, трябва да посветя отделен коментар. И за бога, братя, слънчевите очила са аксесоар. Който за дамите е прието да носят целогодишно, дори и да не е практично. Като когато слизат/изкачват стълбите към/от метрото и пътуват с него – какво да се прави, суета. Но мъж с тъмни очила под земята, освен ако не работи с оксижен, си е просто о-ли-го-френ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Pisano, srano I taka I ne se razbra za kakvo taguva aFtora. Za rosnoto si selce ot kudeto e izpulzial ili za tova che nema pare za slunchevi ochilca. Spoko I bez tyah sled takova serlivo izhojdane si dokazal se OLIGOFREN. Vaobshte trud ima li redaktori I sledyat li te selskite pisania na oligofrenite draskachi? Druga statia – Policai IZLOVIHA … Muka, muka … Napravo avtora da si hodi na selo – tam nyama plochki da go okaliat, nyama velosipedisti ima samo pensii pred umirachka, nyama kolegi s kafenca – abe rai.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.