На 28 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за петък, 28.02.2020

ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Половин България пие незаконна вода (обзор) 2960 от водовземните съоръжения на територията на страната нямат разрешителни, но се ползват от градове и села

Мъж загина на място при тежка катастрофа на път Е-79

Културата на навирените носове И липсата на елементарен усет за градско придвижване

Като вървенето в редици като на манифестация по тесните тротоари

Винаги съм сравнявал пешеходна разходка по софийските улици като преминаване през тренировъчната полоса за филмите за Индиана Джоунс, с дебнещите целогодишно на всяка крачка заплахи. От легендарните софийски „пеещи“ тротоарни плочки които, предоставят на всеки данъкоплатец по време и след дъжд да се разходи/преплува до работното си място/дома с поне една локва върху себе си за верен спътник. Или просто да загубят за неопределено време крайник, или да получат по-сериозно нараняване, ако условията го предполагат.

И преминеш през онези зимни периоди, в които „смъртта от високо“ е риск, с който трябва да се съобразяваш на всеки метър в преходът ти от точка А до точка Б в града.

Но „да оставим природата, да говорим за хората“, както се пееше в онази песен. Мрънкането за постоянните ремонти на едни и същи обекти в София и занемаряването на града като цяло не оправдава липсата на елементарен усет за градско придвижване от страна на столичани – били те в повече или не. Като вървенето в редици по четирима като на манифестация по тесните тротоари и пресичането на всяка пешеходна пътека по единично без да се съобразяват с трафика в момента; неспособността да се разминават възпитано с непознати минувачи, да дават път, когато са спрели с приятели/колеги „на кафенце“ и са препречили движението по тротоара и тн.

За велосипедистите пък, които от правилника за движение са запомнили само че могат да си карат колелото където искат, трябва да посветя отделен коментар. И за бога, братя, слънчевите очила са аксесоар. Който за дамите е прието да носят целогодишно, дори и да не е практично. Като когато слизат/изкачват стълбите към/от метрото и пътуват с него – какво да се прави, суета. Но мъж с тъмни очила под земята, освен ако не работи с оксижен, си е просто о-ли-го-френ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Pisano, srano I taka I ne se razbra za kakvo taguva aFtora. Za rosnoto si selce ot kudeto e izpulzial ili za tova che nema pare za slunchevi ochilca. Spoko I bez tyah sled takova serlivo izhojdane si dokazal se OLIGOFREN. Vaobshte trud ima li redaktori I sledyat li te selskite pisania na oligofrenite draskachi? Druga statia – Policai IZLOVIHA … Muka, muka … Napravo avtora da si hodi na selo – tam nyama plochki da go okaliat, nyama velosipedisti ima samo pensii pred umirachka, nyama kolegi s kafenca – abe rai.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.