Ръкописът на песента на “Бийтълс” бе продаден на търг

Някои оприличили логото на Apple records на женски полов орган

Ръкописът на текста и нотите на популярната песен на “Бийтълс” - “Hey Jude”, написана от Пол Маккартни през 1968 г., бе продаден на търг за 910 хиляди долара, което е девет пъти по-високо от първоначалната оценка, съобщи Reuters. Името на купувача не се разкрива. Преди продажбата, музикалният специалист от аукционната къща Джейсън Уоткинс нарече документираното творение на Пол Маккартни за студийния запис на композицията “много рядко и ценно”. “Това е много значима песен, с която мнозина са запознати. Този ръкописен текст и композиция на

Маккартни бяха използвани в студиото като ръководство при записа”, казва експертът.

Барабанът с логото на “Бийтълс”, използван по време на първото турне на английската група в Северна Америка през 1964 г., се превърна в другия значим предмет на търга. Той бе продаден за 200 хиляди долара, което също надвиши първоначалната цена.

Рисунка на Джон Ленън и съпругата му Йоко Оно отиде в ръцете на колекционер срещу 93 750 долара, а пепелникът, използван от барабаниста Ринго Стар в студиото за звукозапис на Abbey Road в Лондон, бе оценен 32 500 долара.

И накрая, дървена сцена от малко кафене в Ливърпул, в която членовете на групата се изявяват, преди да постигнат световна слава, бе продадена за 25 600 долара.

С тези вещи, предложени на търг сред повече от 250 предмети на “Бийтълс” за онлайн продажба, се отбелязва 50-годишнината от разпада на групата. Търгът е трябвало да се проведе в Интернет и в Hard Rock Cafe на Таймс Скуеър в Ню Йорк, но поради пандемията на коронавируса се осъществи само онлайн.

Парчето е посветено на първородния син на Джон

Лятото на 1968 година слага край на брака на Джон Ленън с първата му съпруга Синтия Пауъл. Двамата са заедно от 1962 година и имат син Джулиън. На него е посветен и един от най-големите хитове на “Бийтълс” - “Hey Jude”.

Заради връзката му с Йоко Оно, Ленън и Синтия Пауъл се разделят. Пол Маккартни решава да навести зарязаната съпруга и малкия Джулиън, защото - по неговите думи: “... бяхме добри приятели от милиони години и си помислих, че ще им дойде в повече, ако изведнъж се превърнат в персона нон грата и изчезнат от живота ми”. На връщане от дома на Синтия, Пол композира “Hey Jules” с идеята така да подкрепи малкия Джулиън Ленън. Макартни признава, че винаги е изпитвал съпричастност към децата, чиито родители се развеждат.

На 29 и 30 юли 1968 година четиримата от “Бийтълс” правят 25 дубъла на композицията “Hey Jude”, а на 31 юли е готов и мастъра. Следва записването на вокалите, бек вокалите, а малко по-късно се включва и класически оркестър от 36 музиканти, които записват фоновото звучене. Говори се, че на “класиците” е предложено двойно заплащане, за да пляскат и подвикват, докато тече рефрена на “на-на-на-на”. Повечето се включват с удоволствие, но се намира и такъв, който демонстративно напуска студиото, заявявайки “няма да пляскам и да припявам на тази идиотска песен, Маккартни!”.

На 8 август 1968 година е дебютът на сингъла, който веднага окупира всички челни места в класациите. Официално сингълът, който е първи с новия за “Бийтълс” лейбъл на Apple records, е пуснат за продажба на 26 август във Великобритания. В САЩ се появява 4 дни по-късно.

Ако се заслушате по-внимателно на 2:58 ще чуете как някой се провиква “Fucking hell!”. Спори се, кой ругае, но преди години Джон Ленън твърди, че това е Пол Маккартни, заради това, че е изсвирил грешен акорд. Вместо да правят нов дубъл, Ленън настоява техниците да го замаскират така, че да е трудно да се различи. “Повечето хора даже няма да го забележат,... но ние си знаем, че то е там”, спомня си Джон.

Песента, родена от съпричастност към детското страдание от раздялата на родителите, се появява в момент, когато “Бийтълс” вече от доста време не изнасят концерти. Финалът є е подходящ точно за концертни изпълнения, но тя така и никога не е изпълнявана на живо пред голяма публика. До откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, когато сър Пол Маккартни я изпълни по време на официалната церемония.

Композицията за малко да не види бял свят

]

Можеше и да не знаем, че тази песен съществува, защото музикалният лейбъл на групата в началото не иска тя да бъде издадена.

От новооткрито в началото на миналата година писмо от 1968-а става ясно, че компанията Apple била на път да отхвърли сингъла, защото неколцина шефовете на лейбъла го сметнали за “порнография”. Дори логото, което сложили на обложката, на някои им приличало на женски полов орган.

Написано от президента на музикалната компания Captiol, Стан Гортиков на 28 август, писмото гласяло: “Ето ви един див и неочакван проблем, който да озари деня ви. Току що получих обаждане от един голям и влиятелен доставчик на рок музика. Той започна разговора директно с думите: “Вие сериозни ли сте? Знаете ли какво правите? Наистина ли имате намерение да продавате продукти с новото лого на Apple?”

Той добавя също, че проблемът бил забелязан от всички останали негови служители.”Едва ли някой от магазините, които купуват от нас ще искат да продават подобни плочи”, допълва Гортиков.

Но греши. “Hey Jude”, заедно с “Revolution”, записана на обратната страна на плочата, е продадена в тираж 8 милиона, като става платинена 4 пъти, а логото на Apple остава.

Документът става публичен по случай 50-та годишнина от последния концерт на Бийтълс, състоял се на покрива на централата на Apple на 30 януари 1969 година.