Цена под 1 лев трябва да ни усъмни дали оцета е натурален.
В сезона на салатите и туршиите, когато домакините се стараят да си набавят по-качествени зеленчуци, забравят обаче, че оцетът-менте също може да навреди на здравето. Има опасност вместо оцет, потребителят да си набави продукт от синтетична оцетна киселина, която обикновено е обозначена с Е260, а тя се произвежда на базата на петролни деривати.
Преди март 2014 г. пазарът бе залят със такива синтетични продукти, които не са оцет, но бяха представяни за такъв. Тогава депутатите приеха закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, в който приеха нов стандарт за продукта „Оцет” и записаха дефиниция за него. В нея пише, че той може да се произвежда единствено по натурален път, от биологична суровина, чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация на вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. Санкциите за производство, продаване и предлагане на оцет в нарушение на закона са глоба от 1000 лв. до 5000 лв. за физическите лица и имуществена санкция от 5000 лв. до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.
Причината за промяната беше масовото производство и продажба на синтетична оцетна киселина. При нея основно се ползва 4-8% разтвор на оцетна киселина с добавена 1-3% лимонена киселина, оцветена с карамел, обикновено Е150. Тази смес също се наричаше „оцет“, но е опасна за здравето на хората.
Заради ниското съдържание на оцетна киселина, както и заместването й с лимонена, много от тези продукти са негодни да бъдат използвани за консервиране и развалят туршиите. Ако обаче Е260 е повече от допустимите 6% може да се стигне при консумация до силни химични изгаряния при контакт с лигавицата или кожата, защото тя е силно токсична при високи концентрации.
Синтетичните продукти по закон не могат да се наричат „оцет”, а „кисела подправка”,”кисел продукт за овкусяване ”, „кисел заместител” и др. Много изобретателни търговци, обаче, вмъкват думата „оцет” в етикета на синтетичния продукт, както и има вериги магазини, които го нареждат при оцетите и обозначават като такъв. За да разпознаят истинския продукт, на етикета не трябва да пише, че съдържа Е260 или оцетна киселина, и наименованието на продукта трябва да е „оцет”. Цената не трябва да е твърде ниска. Цена под 1 лев трябва да ни усъмни дали оцета е натурален. Цветът трябва да е ръждиво-кафеникъв, а не мораво-лилав. Трябва да се внимава и какви багрила са сложени вътре, защото вече имаше случай, в който този цвят бе постигнат с багрило, което дори не е предназначено за хранителни цели, информира доц. Христо Спасов от университета по хранителни технологии.
В натуралния оцет има остатъци от витамини и други полезни съставки. Ароматът му и вкуса му също така са по-истински. Той има и добър консервиращ ефект. „Натуралният оцет е направен от продукти от земеделски произход и тези продукти съдържат освен киселината, и другите характеристики на ябълките или на виното – вещества, които са природни и не са агресивни към организма. Дори един синтетичен витамин човешкия организъм го възприема по-агресивно и по-трудно от естествения”. Това уверява инж. Галя Михайлова – ръководител на Изпитателна лаборатория към Националния институт за вино и спиртни напитки. ”Всичко, което е синтетично може да предизвика алергия”, коментира д-р Мария Бойкикева, алерголог от диагностично-консултативен център „Александровска”.