Колосалната сграда е една от забележителностите на Барселона

Обичаме Барселона, и когато съдбата ни дарява един ден в каталунската столица, се отправяме към Каса Мила. Прекрасното архитектурно творение на Антони Гауди, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е последният му голям жилищен проект, преди да се посвети 40 години на Саграда Фамилия, друг негов ненадминат шедьовър.

Скандали, съдилища, карикатури

Колосалната сграда се намира на емблематичния булевард Пасео де Грасия. През 1900-та той е най-важната пътна артерия в града, на който забогатялата буржоазия строи домовете си. Тук се появяват най-добрите театри, най-ексклузивните магазини, най-модните ресторанти и кафенета. Когато през 1905 г. Пере Мила и Росер Сегимон се женят, те са привлечени от славата на булеварда. Закупуват самостоятелна къща с градина и поръчват на архитекта Гауди да им построи нов имот. Основният етаж на сградата, наречена на тяхно име Каса Мила, трябва да бъде техен дом, останалите апартаменти щели да отдават под наем.

Строежът е сложен и изпълнен с финансови и правни проблеми. Гауди непрекъснато променя проектите си, докато строителството напредва. Той надминава очаквания бюджет и не спазва строителните норми на Общинския съвет: цялостният обем е по-голям, таванът и покривът надвишават разрешените максимуми и един от стълбовете на фасадата стъпва върху част от настилката на Пасео де Грасия. В крайна сметка Комисията Eixample потвърждава, че сградата е уникален паметник и не трябва да се придържа стриктно към общинските подзаконови актове. Въпреки това собственикът трябва да плати глоба от 100 000 песети, за да я легализира.

Мила и Гауди спорят и за хонорарите на архитекта и дори се съдят. Гауди печели делото и Росер Сегимон трябва да ипотекира Каса Мила, за да плати на архитекта, който дарява обезщетението на монахиня. Необичайната структура на сградата и връзката между Антони Гауди и Пере Мила стават обект на публични подигравки и карикатури в сатирични публикации от онова време. Оттогава малко злобно наричат сградата Ла Педрера (Каменоломната) заради многото каменни блокове, с които е облицована.

През 1946 г. собственичката, вдовица вече, продава собствеността си на компания за недвижими имоти. След дългогодишно пренебрегване през 1984 г. Каса Мила е обявена за световно наследство от ЮНЕСКО, възстановена е и отворена за обществеността. От януари 2013 г. сградата е дом на Фондация Каталуня Ла Педрера, която я превръща в културен център с разнообразни дейности.

Иновациите на архитекта

Каса Мила не случайно се смята за най-емблематичната работа от гражданската архитектура на Антони Гауди заради конструктивните си и функционални иновации, както и заради декоративните решения, които скъсват с архитектурните стилове на неговото време.

Първото, което ни прави впечатление, е, разбира се, фасадата. Тя не обслужва традиционната функция на носеща стена. Каменните блокове (наброяващи повече от 6000) са свързани с конструкцията с метални компоненти. Красивите, сложни и изразителни решетки от ковано желязо на 32-та балкона сe cчитат за предшественици на абстрактната скулптура на 20-и век. Гауди лично е ръководил създаването им.

[modula id="3180225"]

Заглеждаме се във входните врати от ковано желязо, не по-малко уникални. Големите стъкла по онова време са недостъпни, така че Гауди обединява поредица от стъкла с неправилна форма, създавайки композиция от малки, защитени парчета в долната част (където те са изложени на по-голям риск от счупване) и големи стъкла в горната част. Тази структура действа като решетка и като врата, която може да бъде отворена в средата, за да позволи на автомобили да влизат в сградата, а също и две врати отстрани улесняват достъпа на хора.

Гауди осъзнава нуждите на съвременния живот и в сутерена на Каса Мила построява гараж, първият в жилищна постройка в Барселона.

Покрив като вълшебна гора

„Сградите трябва да имат двоен покрив, точно както хората имат шапка и чадър“, обичал да казва Антони Гауди. Асансьор ни е изпратил право на покрива, където откриваме решени три от проблемите на Ла Педрера – изолация, осветление и вентилация. Ред, красота и функционалност са ключовите думи за стълбищните клетки, вентилационните кули и комините. Изпълнени в криви линии, любимата геометрия на архитекта, те са облицовани в мрамор, керамика, камък. Стоят като абстрактни скулптури, войници във въображаема армия. Терасата покрив открива неповторими гледки към забележителностите на Барселона и е любимо място за фотосесии.

Слизаме, за да се озовем в уникалното подпокривно пространство. И сякаш сме в търбуха на кит. Точно неговия скелет имитират 270-те арки, направени от тухли, които поддържат терасата на покрива. Преди използващ се за простиране, днес таванът е музейна сбирка, показваща във фотографии и видеа безбройните природни вдъхновения на архитекта, превърнати в строителни фантазии.

Понастоящем Каса Мила е уникална сграда, пълна с живот, защото включва пет различни приложения в едно пространство. Отворена е за обществеността и може да бъде посещавана по всяко време, включително нощем. Културен център е, в който се провеждат изложби, конференции и други дейности. В нея все още живеят трима наематели, ползващи жилищни апартаменти. Седалище е на Фондация Каталуня Ла Педрера. А на партерния етаж има фирмени офиси и магазини. Така Каса Мила е единствената сграда в света, която запазва, въпреки годините, целта, за която е построена. Казват, че около 3000 души я посещават дневно, а всяка година – около милион от цял свят. Тази година и ние бяхме от тях.