100 декара от сметището край село Цалапица горят

Премиерът Борисов в Болярово: Докато другите говорят за диверсификация, ние я правим (СНИМКИ и ВИДЕО)

Компании изтеглят капитали от страната Чуждестранните инвестиции са отрицателни

В ДАНС се проведе среща във връзка с предоставяне на информация по искане на главния прокурор

Дистанционна специалност обмислят за джипитата През есента започва изграждане на национална педиатрия

Изяли сме 12 000 тона мед от трети страни

Евакуираха Айфеловата кула, след като бе забелязан мъж, катерещ се по нея

Деми Роуз като гръцка богиня (СНИМКИ)

Намериха тялото на 68-годишен мъж в Кърджалийско

Леа Сейду: Играя, за да избягам Не харесвам модерната епоха

Американците са по-свободни от французите

Искам повече да рискувам с външния си вид. Да боядисам косата си в розово, например. За съжаление не ми отива

Харесвам мъже, които могат да уважават жените и обръщат внимание на детайлите, на нуждите им – това за мен е проява на мъжество

Харесва ми да съм изплашена и напрегната преди снимки. Мисля, че съм пристрастена към страха, това е нещо, което ме движи и мотивира

Прелестната Леа Сейду е качествено френско изкушение с изящно тяло и аристократично европейско излъчване. Тя започва своята кариера в средата на миналото десетилетие с роли във филми като “Последната любовница” и “Войната”. Прави първо силно впечатление с “Красивият човек”, за който получава и номинация за “Сезар”. Сейду продължава възхода си и пробива в Холивуд с роли в “Гадни копелета” на Трантино, “Робин Худ” на сър Ридли Скот, “Полунощ в Париж” на Уди Алън и “Невъзможна мисия 4” с Том Круз. Леа става и Бонд момиче за “Спектър” с Даниел Крейг и ще повтори ролята си в бъдещия филм за агент 007, който трябва да излезе догодина. Най-силната роля на красивата французойка е в тричасовата лесбийска драма “Синият е най-топлият цвят”, за който получава редица престижни награди и номинации. В извънредно успешните авторски филми “Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън и “Омарът” на Йоргос Лантимос тя отново демонстрира своя солиден артистичен талант.

– Леа, какво мислите за скандалите и промените в развлекателната индустрия и двжения като #MeToo, които доминират медийния пейзаж в последните години?
– Дано да е за добро и без да се стига до крайности. Истина е, че светът може да бъде много несправедлив с жените. От актрисите се изисква и очаква да бъдат чувствителни, емоционални, лесно раними, но физически атрактивни. От мъжете – да бъдат силни, потентни и жизнени.
Мъжете режисьори винаги проектират своите фантазии и желания върху женските образи. Обличат ги по свой вкус, правят прическите им, както си ги представят. При жените режисьори е друго – те не проектират собствените си фантазии и сексуални желания върху женските образи, а по-скоро своята идентичност. Разликата винаги се усеща.

– Защо решихте да станете актриса?
– Трябваше да намеря начин да се изразявам. Винаги ми е било трудно да се изразявам в този широк, богат и противоречив свят. Бях много скромна и срамежлива преди години. И в същото време като дете притежавах много гняв и фантазии, изпъстрени с насилие, не съм истеричка, която троши хотелски стаи и вази, но все още имам гневни моменти. Понякога гледам на обществото като на нещо опасно. Нещо, от което трябва да се спася, да избягам от правилата. Актьорската игра е начин за мен да избягам. Играя, за да избягам. Станах актриса заради свободата, която тази професия ми дава. Имах познати актьори и бях силно привлечена от този начин на живот – пътуваш, имаш свободно време, правиш каквото си искаш, можеш сам да си си шеф. А после се влюбих и в един актьор и всичко се подреди.

– Какво е киното за Вас?
Киното е като език и всеки го говори по-различен начин. Независимо дали правиш блокбастър или арт филм, трябва да си способен да се адаптираш.

– Кое Ви е най-трудно в професията?
Нашата работа изисква пълна отдаденост. Дори между отделните дубли ти трябва да си напълно потънал в персонажа си. За шест месеца от годината ти не живееш собствения си живот, а животите на твоите образи.

– Как поддържате формата си?
– Аз не съм красива като модел и не се вманиачавам в разни диети и режими. Аз съм актриса. Не нося грим всеки ден. Работата ми в киното изисква да се гримирам постоянно за снимки, но когато не работя имам нужда да оставя лицето си да диша и да се чувствам удобно. Като цяло искам повече да рискувам с външния си вид. Да боядисам косата си в розово, например. За съжаление не ми отива.

– Какви мъже харесвате?
– Харесвам мъже, които могат да уважават жените и обръщат внимание на детайлите, на нуждите им – това за мен е проява на мъжество. Има нещо наистина възвишено в това да проявяваш уважение към жените.

– Вие пробихте и в Холивуд. Как Ви се отразява работата в САЩ?
– Първоначално беше трудно, изпитвах страх, но се адаптирах. Обичам предизвикателствата. Харесва ми да съм изплашена и напрегната преди снимки. Мисля, че съм пристрастена към страха, това е нещо, което ме движи и мотивира. В Америка хората уважават работата ти. Не раздават морални присъди наляво и надясно, не са толкова безпричинно критични и цинични. Те харесват индивидуалността – да си различен там е сила. Във Франция трябва да приличаш не всеки друг – да си същата като съседката си. Американците са по-свободни от французите.

– Какви други разлики има между французите и американците според Вас?
– В САЩ е добре да покажеш на хората, че си продуктивен, здрав и щастлив, че ти харесва да правиш някакви неща, че обичаш живота. Във Франция е обратното – даже изобщо не е препоръчително да демонстрираш, че си постигнал някакъв успех.
Французите не са толкова софистицирани, когато става въпрос за изискано облекло и презентация. Особено, когато трябва да излязат на вечеря, например. За официални поводи американците се стараят много повече. Френските момичета са и в много по-лоша форма от тези в САЩ – американките тренират повече, по-стегнати са и имат по-бели зъби.

– Какви са Вашите страсти извън киното?
– Музиката е първата ми любов, но ми беше страшно трудно да се изразявам с мелодия. Влюбена съм в музиката, но от мен не става музикант, нямам истински талант. Мога да пея прилично, но не съм нещо специално. Когато пея не усещам как изразявам всичките емоции в себе си. Моята друга страст е природата и излизането извън този градски балон на цивилизацията. Като цяло не харесвам модерната епоха, всички са прекалено зависими от технологията, интернет, социалните мрежи, екраните на телефоните си. Това просто не е за мен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.