Коронавирусът може да остане жизнеспособен до 3 дни при подходящи условия

Без зони за платено паркиране в София до 12 април

Геймингът спасява Формула 1 и НАСКАР

Тодор Кантарджиев: Позабавихме нещата, сега е най-важна самодисциплината на българите

Случаите на коронавирус в света са близо 600 000

Уикенд посвети албум на Бела Хадид Чувствата на рапъра към модела не са изстинали

Вокалистът на „Рамщайн“ няма коронавирус

Гуми се регенерират автоматично Реално няма опасност от спукване

Красимир Вълчев: Учебната година вероятно ще бъде удължена до юли Матурите рано или късно ще бъдат направени, но няма да са онлайн, обясни министърът

23 варненци ще плащат по 5000 лв. глоба заради разходки в Морската градина

Интелигенцията и Църквата Добрата книга, пълна с истина и мъдрост, не е създадена от печатаря, макар че е дело на неговите ръце

Емил Караниколов: Държавата има отговорсност към всеки човек и бизнес Трябва да направим всичко възможно, за да може българинът да остане на работа, заяви министърът

Отстраниха аварията на водопровода в Перник

Може ли с честен труд човек да натрупа състояние?

Китай съобщи за нови случаи на коронавирус

Легендарният Франко Барези в ексклузивно интервю пред Христо Стоичков: Днес звездите са по-студени от нашето време

Христо Стоичков направи поредното си звездно интервю. Камата разговаря с един от най-класните си съперници и завинаги негов приятел – легендарния Франко Барези. Малцина са футболистите като него, отдали целия си живот на родния клуб. Четвърт век той изкара във втория най-успял клуб в света – „Милан“ и записа със златни букви името си в историята на калчото. Има 531 мача, спечели 3 пъти турнира на европейските шампиони. Взе шест титли в Серия А. Двукратен световен клубен шампион. Прякорът му е Малкия, но всъщност е сред най-големите в двора на Цар Футбол.

– Франко, защо избра „Милан“, а не „Интер“? Има една толкова стара и интересна история.

– Моята история е чудесен пример за това, че понякога не е възможно човек да избегне това, което съдбата му е предопределила. Исках да бъдем заедно и да вървим рамо до рамо с моя брат Джузепе. И двамата се развивахме добре. Накрая обаче Фортуна реши да играем в два различни отбора. Не можахме да продължим заедно по пътя.

– Двайсет години или дори повече с фланелката на „Милан“. Как се справи Франко Барези с тази трудна задача и голяма отговорност?

– 20 години са наистина много. Една истинска и голяма любов между мен и „Милан“, където е второто ми семейство. Мога да кажа, че бях направо осиновен от клуба, защото започнах да играя в мъжкия тим едва на 18 години. Няколко сезона по-късно започна златна епоха, в която имахме големи успехи и много щастие. Там израснах като личност и съпреживях как „Милан“ се превърна в истински гранд и световен фактор във футбола. Спечелихме всичко, което може да бъде спечелено. Така тези чувства и невероятна връзка с клуба станаха наистина много силни и истински. Продължавам да съм тук. Сега, когато гледам някои от реликвите в тази зала на славата, се чувствам щастлив и доволен.

– Сподели ми за Паоло Малдини и за вашето приятелство, което продължава.

– Видях как Паоло порасна пред очите ми. Още от дете, от времето, когато дойде в отбора. Беше много млад. Още тогава обаче имаше силен характер. Огромни качества и талант. Напредна бързо и се наложи в отбора с много работа. Никак не е лесно на 17-18 години да играеш в клуб като „Милан“. А той дойде точно в най-добрия и успешен момент в историята на клуба. Затова трябваше да докаже, че е истински и че е велик шампион. И той го направи. След това продължи в посока нагоре и изгради кариерата си във всички посоки. Превърна се в легендата.

– Най-силният отбор в историята на „Милан“ имаше Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Карло Анчелоти и теб. Как се случваха нещата в този славен тим?

– Според мен този отбор започна да расте през 1988 година. Подобри се още повече през следващия сезон с идването на Рийкард. Тимът вече беше много силен, но с него вече бяхме напълно окомплектовани. От една страна имахме наистина много мощна група италиански футболисти с впечатляващи технически качества. Към нея перфектно се вписаха холандците. Да намериш и да привлечеш трима шампиони като тях едновременно в един и същ момент беше истинско чудо. Днес това ми изглежда невъзможно. Бяха превъзходни във всяко едно отношение – с физиката си, с психологическата си устойчивост и естествено със своята невероятна техника. Така се създаде отбор, който за няколко години спечели абсолютно всичко, което може да бъде спечелено. Плюс още много важно нещо – освен успешно „Милан“ играеше красив и разнообразен футбол! Различен от това, което бяхме свикнали да гледаме по италианските стадиони. Организиран, нападателен и най-вече красив футбол. Това бе мечтата на нашия клуб. В частност на нашия президент, на нашия треньор и на нас самите. Да побеждаваме, но и да го правим красиво. Това в годините роди един истински миланистки дух и превърна публиката ни в футболни ентусиасти и естети за красивото.

– По време на кариерата ти като футболист на „Милан“ си бил с няколко големи треньори, но сигурно Ариго Саки и Фабио Капело са двамата, които работиха най-много за успеха на отбора? Най-вече работата на Саки през първите години.

– Началото не беше лесно. Когато пристигна в клуба, и за него беше сложно, защото не беше чак толкова известен. Трябваше да наложи стила си, да ни предаде начина си на мислене за играта и футболната си философия и култура. Тренировките бяха много важни за него. Там влагахме цялото си внимание. Правеше ги изключително интензивни. Затова неговият отбор роди толкова много истински шампиони. Имаше и нещо друго интересно. Никой от нас не беше печелил нищо. Имахме желание и огромна воля да го направим. Затова следяхме всички нови неща. Това е основната заслуга на Ариго Саки.

– Франко, спечели три купи на европейските шампиони и си играл на пет финала. От победните кой беше най-труден?

– Не играх в последния финал, защото бях наказан срещу твоя „Барселона“. Трудно е да се каже с категоричност за другите два, защото и в двата случая бяхме стигнали много уморени до последния мач в турнира. Затова можем да признаем, че това не бяха брилянтните уроци по футбол, които обикновено „Милан“ даваше. „Бенфика“ тогава беше много труден съперник с оптимален отбор. Добре организирани и с много силни единици с впечатляваща техника. Въобще тим от високо ниво. Ние обаче влязохме в мача концентрирани и внимавахме за всеки детайл от играта. Знаехме, че няма да имаме много възможности за гол и трябва да използваме всеки открил се шанс. Така Рийкард направи добра комбинация с двойно подаване с Ван Бастен и успяхме да победим и да триумфираме във втори пореден финал. След това не бяхме определяни твърдо за фаворит срещу „Барселона“. Но направихме невероятно силен мач и победихме напълно заслужено. Беше година, в която спечелихме и скудетото, и Шампионската лига.

– Какво чувства един истински капитан като теб, когато вдига купата на европейските шампиони?

– Истинска гордост. Велика чест и чувство на изпълнен дълг към отбора, чиито цветове си защитавал толкова години. Спечелването на Шампионската лига е реализирана мечта за всеки. Щастието ни тогава не може да бъде описано с думи. Най-много се радвахме на първата европейска титла, защото клубът беше чакал цели 20 години.

– Във футбола влязоха прекалено много пари. Това добре ли е за младите?

– Мисля, че футболът са разви много и разбира се това доведе до значителни промени. Те настъпиха най-вече в неща, които го съпътстват, но са външни за играта. Телевизионни права и предавания, бизнес и маркетингови стратегии на клубовете… Чувството и страстта към играта, които ние с теб имахме преди години, вече не са същите. Звездите са по-студени. Мечтите са напуснали футбола и мястото им е заето от сметките. На младите мога само да кажа, че, за да има дълга и успешна кариера, човек трябва да е по-умерен. И препоръчвам да търси равновесието и златната среда. Да има мечти и да ги преследва, но и да знае как да се държи със съотборниците си, с публиката, с медиите и най-вече да бъде постоянен.

– След теб, след Роналд Куман днес изгрява звездата на Върджил ван Дайк. Какво да очакваме от това младо момче? 

– Много ми харесва. Това, което особено ме впечатлява във Ван Дайк, е неговият твърд характер. Присъствието му на терена е подвластно на могъщата му физика и се вижда как респектиращите му изяви дават сигурност на целия отбор. И то наистина осезаемо. Факт е, че „Ливърпул“ похарчи доста пари за него, но определено си заслужава.

– Италианският футбол започва да възстановява блясъка си.

След няколко години на страдания нещата започват да си идват на мястото. Футболният ни пазар беше изостанал много от този на Англия, Испания и Германия. Станахме четвъртото по значимост първенство, а преди години бяхме свикнали да сме №1. Сега отново отбелязваме голям растеж. Привличаме големи шампиони като Роналдо и Лукаку. Тук играят и много футболисти от националния ни отбор, които бих нарекъл интересни млади момчета. Може все още нашият футбол да не е на нивото на другите три първенства от топ 4, но мисля, че винаги е приятно да се следят мачовете, защото играта е красива и приятна за окото.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.