Предпочита компанията на аверите-хулигани от тийнейджърството, не желае семейство

Най-важната и предана жена в живота му продължава да бъде мама Ирмелин

Израства в Холивуд, ама от другата, тъмната, страна - сред проститутки и наркомани

Шарън Стоун решава да му плати част от хонорара си за лентата “Жив или мъртъв”

Идолът му Робърт де Ниро го забелязва по време на кастинга за “Животът на момчето”

Леонардо Ди Каприо го харесват като актьор милиони, че може дори и милиарди киноманяци, но малцина са близките до него хора, които истински го обичат. Защото е гадняр - как иначе можеш да наречеш келеша, който на снимачната площадка на “Ромео и Жулиета” изяжда цяла глава лук преди да се целува пред камерата с партньорката си Клеър Дейнс? Детска шега?

Не, искал е да унижи екранният Ромео своята екранна Жулиета, да я разплаче, по собствените му думи пред журналисти и, разбира се, да й покаже чрез отвратителния номер, че за разлика от написаното в модернизирания сценарий на шекспировата драма, той въобще не я харесва. Камо ли да я обича, тъй като за него тя е нула, мижаво девойче, влюбена тийнейджърка, натрапена му от кастинга пикла, която трябва да бъде оперирана от илюзията, че нещо между тях може наистина да се случи. Така, както си мислят по-късно безбройните фенки на лентата, изстреляла в холивудските висини руслявия сладур, който по време на снимките не искал да чуе за някаква връзка с изтънчената млада красавица.

И още на премиерата на филма през ноември 1996 г. натрива носа на всички момиченца, които умират да бъдат на мястото на Клеър, като се появява на червения килим под ръка не с нея, както очаква дори режисьорът Баз Лурман, а с вече популярната знойна актриса Кристен Занг. Той е на 22 години, тя му е с пет месеца какичка, стегната е в елегантна права пола на “Бърбъри” и кафяв секси топ, висока е, руса, слаба, бяла и става нещо като предвестник-първообраз на ония мили девойки, които през следващите трийсетина години ще преминат през леглото и живота на актьора с неоспорим и ослепителен талант. Та даже се задържа до него Кристен цели четири години - истински рекорд!

Отсам и отатък Океана отдавна се мърмори, че толкова известен ас на киното и секс-символ е говорил толкова малко за себе си пред медии и почитатели през вече трийсетгодишната си кариера. Из редакции и тв-студия се шушука също така, че да интервюираш Леонардо ди Каприо означава да се изправиш срещу холивудската механика за изграждане и опазване на имидж в цялото й подло съвършенство. Защото неговото словоизлияние пред бележник, микрофон или камера, ако евентуално се случи, то е изгладено, омазнено, добре рамкирано в продуцентските норми за приличие, направо заключено с катинар до крайност.

В малкото интервюта, които е давал през годините, разказаните интересни житейски случки, формулите за успех, гастрономическите предпочитания или цитираните като близки или модели за подражание личности са винаги едни и същи. А стремежът да бъде открехната поне със сантиметър вратата към личния му живот, което би очаровало безбройните обожатели и всички те го искат, се отхвърля. “Няма да отговоря на този въпрос!” - отсича той с подходящата дежурна усмивка на школуван дразнител.

Точно идолът му Робърт де Ниро му проправя път в Холивуд.

Може би за това периодът от живота на Леонардо ди Каприо, който фенове и нефенове познават най-добре, все още е неговото детство, разказано най-вече от склонните на раздумка майка и баща, но преди синът им да надене окончателно ореола на славата. Израства в Холивуд, ама от другата, тъмната, замазаната страна на огледалото на лукса и мечтите - сред проститутки и наркомани, между секс-шопове, луксозен хотел за краткотрайни срещи и в компанията на двама родители-хипита, които се развеждат, когато е само на една годинка. По това време, през 1975 г., баща му Джордж ди Каприо се мотае покрай членовете на скандалната рок-група “Velvet Underground”, говори с малкия си син за секс и наркотици, води го по бельо на парадите на популярното в ония години антихристиянско движение “Ню Ейдж”, “Нова епоха” значи. Е, как да не си гаднярче от малък, а?!

Но родителят го мъкне редовно и на кино, изреждат заедно всички филми с Робърт де Ниро и след поредната прожекция таткото винаги казва на малчугана: “Виждаш ли този човек? Той е най-готиният актьор на света!” 
И малкият Лео веднъж обявява, че иска да стане като него, но честта да сбъдне детската му мечта се пада на неговата майка Ирмелин. Самият той го казва в краткото си слово при получаването през 2016 г. на английската филмова награда “БАФТА” за лентата “Завръщането”: “Има един човек, без когото нямаше да съм тук днес. Тази жена шофираше всеки ден по три часа, за да ме закара до училище и да ми покаже, че има и други възможности за реализация освен университета на улицата. Мамо, обичам те повече от всичко!” Благодарение на нея той става “дете-звезда”, но не от онези, които минават през сладникавия “Клуб на Мики Маус” - бори се за място под слънцето по свой собствен начин, преминавайки от суровите кастинги за рекламни снимки до прослушванията за второкласни тв-сапунки, където се появява за пръв път - в сериала “Санта Барбара”.

Майка му остава най-важната жена в живота му.

С едно от гаджетата си - супермодела Бар Рафаели.

Но съдбата си знае работата и умее да прикотква без грешка галениците си - идолът Робърт де Ниро го забелязва по време на кастинга за “Животът на момчето”, когато Леонардо се явява на пробни снимки, за да изиграе ролята на неговия доведен син-тийнейджър. На този ден през 1992 г. непомръкващата звезда на американското кино единствен открива талант в него - по време на теста 18-годишният актьор се развихря с оригинални изцепки и цялата снимачна площадка избухва в дълго нестихващ смях. Съответно Де Ниро вижда в него търсения “млад дивак” и настоява Леонардо да бъде част от екипа. По същия начин го приема в творческите си обятия година по-късно и великата Шарън Стоун - тя до такава степен е омагьосана от таланта му по време на кастинга за лентата “Жив или мъртъв”, че решава да му плати част от хонорара си, тъй като продуцентите отказват да дадат и цент за все още малко известния актьор.

Следват филмите “Гилбърт Грейп” и “Баскетболни дневници”, след които Ди Каприо е избран за главната роля в лентата, която ще го изстреля в стратосферата на Холивуд и в сънищата на току-що разпъпилите се момичета - споменатия “Ромео и Жулиета” на Баз Лурман. И тук за пръв път кинаджиите забелязват, че актьорът идва на снимачната площадка обикновено заобиколен от тайфа авери, които са плътно до него в паузите между всеки дубъл. Това са предимно приятели от детството или момчета, срещнати по време на кастинги, тоест онези случайни спътници в живота, които обикновено зарязваш, когато станеш звезда. Но това не се отнася за Ди Каприо, като присъствието им край него занапред ще бъде вездесъщо и те се превръщат в нещо като постоянни членове на собствения му “ексклузивен клуб”.

Още след първите скандални изяви на групичката тя става известна в Холивуд с името “PussyPosse”, което в “приличен” превод на български би означавало “Бандата на котенцета или мацките” и означава отбор момчетии, които много си падат по секса, купоните и всевъзможни ексцесии. Всепризнат тартор на тайфата е Ди Каприо, той е режисьорът в сянка на среднощните понякога съвсем хулигански набези, а в нея се отличават Тоби Магуайър, който не след дълго ще облече доспехите на “Спайдърмен” за първите епизоди на прочутата сага. По-малко известни, но все пак пробили в Меката на киното са Лукас Хаас, Кевин Конъли, Джей Р. Фъргюсън и още няколко други аверчета.

Те следват Леонардо навсякъде, играят го негови асистенти, бодигардове, говорители и преди всичко действат като щит срещу всеки, който иска да притесни звездата им. През 1998 г. бандата е обвинена в жесток побой на гаджето на звездата от филма “Стриптизьорки” Елизабет Бъркли - Роджър Уилсън. Според внесената от него в съда жалба тайфата на актьора започнала да тормози денонощно приятелката му по телефона, след като тя отказала да преспи с Леонардо. Младежът решава да се намеси, за да успокои нещата, като кани нахалния “съперник” и аверите му да се разберат. Но още щом го мярва пред ресторант в Манхатън, където трябвало да бъде сключено секс-примирието, бандата се нахвърля върху него, като един от биячите дори му счупва ларинкса.

С актрисата Катрин Занг.

Малкият Лео с родителите му.

Леонардо ди Каприо е принуден да свидетелства в съда по заведеното дело, скандалът е страхотен, а Роджър Уилсън иска от него 45 млн. долара обезщетение. Но видиш ли ти, изведнъж друг мъжага, който няма нищо общо с историята, обявява, че той бил ударил Уилсън при някакво счепкване в Манхатън и повдигнатите обвинения срещу “Pussy Posse” отпадат. Никой не може да каже какво е получил странникът за самообвинението, но никой в Америка не се съмнява, че то е било подобаващо осребрено от вече натрупалия доста пари, но останал все така противно безпардонен Ди Каприо.

А когато имиджът му на романтичен влюбен завладява света след пускането по екраните на “Титаник” и в Япония момичетата започват да му се кланят като на бог, плачейки по него в хор на масови вечерни сеанси, той не закъснява да демонстрира келешкия си нрав да прави всичко на инат. Избухва истинска “Леомания”, феноменална, непропорционална, главозамайваща, бурна, невиждана и точно в апогея й идолът Леонардо решава да се откаже веднъж завинаги от ролите на “служебен секс-символ”, както самият той обяснява веднъж на репортери. И в нито един от следващите си все хитови и касови филми, той повече няма да се въплати в ролята на романтично влюбено момче, като онова от началото на главозамайващата му кариера.

Да не говорим за това, че той изобщо не е романтик във връзките си на конвейр с русокоси световни красавици, които прекарва през чаршафите си, сменяйки ги като носни кърпички, като фактът, че ги подбира да са винаги под 25 години, се оказва най-безобидната негова прищявка. За пишещото бртство в Америка и Европа гадната е тази, че холивудският ас кара всяка своя поредна избраница да подписва договор за времето на съвместното им обикновено кратко съжителство с по-тежки клаузи дори от унизително брачно споразумение. През 2007 г. в. “Лос Анджелис Таймс” публикува копие от много изчерпателен договор за поверителност, както в САЩ се наричат писмените споразумения за съвместно битуване или някакво сътрудничество, под който Ди Каприо карал изгорите му да се разписват преди да си легне с тях. Оповестеният от вестника документ постановява например, че момичетата се задължават никога да не разкриват лична информация за актьора, за неговите приятели и семейството му, като въобще им е строго забранено да казват, че са... подписали договор за поверителност!

Ужасяващото е, че договорът изисква от хубавици като например топ-моделите Жизел Блюндхен и Бар Рафаели, както и от сексапилната актриса Блейк Лейвли и куп посестрими, да се откажат от правото си да съдят актьора за цяла поредица от евентуални негови посегателства върху тях като психически и даже физически тормоз, нежелана намеса в личния им живот, емоционален стрес и т. н. Съвсем естествено въпросните споразумения пораждат много въпроси сред феновете на актьора като например: Защо е тази налудничава предпазливост? Дали техният идол не е маняк на тема поверителност? Или има нещо, което трябва да скрие на всяка цена? Съответно плъзват всевъзможни теории, някои кинаджии дори твърдят, че тези договори били средство за прикриване на хомосексуалността на холивудския ас или на невзрачната му вирилност, разбирай нищожни размери там, където трябва. За други обаче договорите били средство за създаване на публичен имидж на сериен, търсен и безмилостен сърцеразбивач...

Сега, само три месеца след половин вековния юбилей на Леонардо Вилхелм Ди Каприо с италиански, немски и руски корени, Отвъд Океана се приказва, че истинската жена в живота му е Ирмелин Инденбиркен, неговата вездесъща майка. По този повод някои от многобройните му биографи пък твърдят, че великият актьор и секс-символ просто страда от синдрома на Питър Пан - отказва да порасне. Ами той винаги излиза с мама, тя го придружава на всевъзможни церемонии и живее на двадесет минути път с кола от вилата му, злите езици говорят даже, че като стара сицилианска свекърва тя имала решаваща роля при избора на гаджета. Ами одобрявала ги дали са достойни за нейния велик син. Освен това Леонардо продължава да излиза с тайфата авери от тийнейджърските години, да спретва с тях паметни партита и да прави понякога мили, понякога безобразни щуротии.

Които завихря докато на екрана демонстрира все по-голяма професионална зрялост и интелигентност - парадоксът на големия Ди Каприо и в същото време мистерията на маминото гаднярче Леонардо.
П. П. Няма нищо по-хубаво от това да пишеш лошо за Леонардо ди Каприо, нали? Вярно е!