Премиерът Борисов се срещна с извънредния и пълномощен посланик на САЩ Херо Мустафа

Трима хвърлени в ареста за отглеждане на канабис

Полиция нахлу в Държавното горско стопанство в Търново

Българска преводачка с награда от съюза на гръцките писатели в Гърция

Джъстин Трюдо запази властта в Канада, но ще управлява с малцинство

Акциите на Боинг се сринаха след нови проблеми със 737 МАX

II. Специална прогноза за вота на астролога Алена за “Труд”

32-годишен нападна медик от Спешна помощ в Петрич

Фейсбук обяви мерки срещу манипулативните и филшивите новини

Проф. Иван Илчев: Комисията с Македония зацикли отново около Гоце Делчев След решението за предсрочни избори в Скопие, бъдещето й не е светло, каза историкът

Германският министър на отбраната предложи Берлин да изпрати стабилизираща мисия в Сирия

Арестуваха двама, карали много пияни

Какви са резултатите от проведената акция „Ден без псувни”?

Настаняват изоставеното в Петрич бебе в приемно семейство

ООН: До 2050 г. България ще загуби четвърт от населението си

Летните тревоги на македонците от Северна… Гърция си остава основна дестинация за лятна почивка на хората оттатък границата, въпреки огорчението, че Атина им промени името

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Охрид e последна алтернатива за море и плаж

Ако тръгнете от Скопие към каньона Матка с изкуственото езеро и манастирите около него, непременно ще минете покрай РСЦ „Треска“. Просто оттам е пътят, друг няма. На местното наречие РСЦ означава „Рекреативно-спортски центар“. Възстановителен спортен център, не е трудно да се разбере. Треска е името на реката, която минава покрай този РСЦ и пълни езерото в центъра на парка, построен с цел когато няма къде де отидат през уикендите или през лятото, жителите на Скопие да отскачат до там само за ден-два, или за повече през летния сезон.

Там всяка година прекарваше лятната си почивка майка на нашите приятели Нада и Томе. Когато в Скопие ставаше непоносимо да се диша от високите температури и от липсата на проветряване на града, захлупен от Водно от юг и от Скопска Црна гора от север, двамата закарваха старицата на „Треска“. Хем да е близо до тях, хем да не се пържи из бетона на града. Носеха u храна и други неща отвреме навреме, и аз веднъж с Томе ходих до там.

Бабата си имаше малък и скромен дом, предназначен за туризъм и летуване- малка каравана от времето, когато цяла бивша Югославия бе побесняла да отговори на модата и да летува, пътувайки с каравани. За целта било организирано собствено производство на каравани от различен калибър и някак си ударно станало въпрос на престиж да се снабдиш с този пътуващ дом. Особено това се отнася да нашите братовчеди оттатък границата, които умират да са в крак с модата и чрез една или друга придобивка, да повишават социалния си престиж и място в обществото. Поне в собствените си очи. Започнало масово купуване на кредит- това си беше популярна, но и полезна търговска практика в Титова Югославия, на каравани, които македонците взимаха по примера на онези от северните републики. Но понеже караваната, все пак, е сезонно средство, през останалото време трябва да бъде паркирано някъде. Къде-къде- на улиците, в двора, или просто където има място. Така Скопие в последните години преди разпада на СФРЮ, било заприличало на огромен паркинг на каравани. Общината се видяла в чудо и решила да забрани държането на колесарите пред домовете или пред входовете на жилищните блокове. И дали алтернатива- на огромната поляна в РСЦ „Треска“ да бъдат събрани всички каравани от Скопие. Така и станало. И днес, ако пътувате наистина към красотите и загадъчността на Матка, хвърлете едно око към двора на „Рекреативно-спортския центар“. Десетки и стотици каравани са подредени в редици така, че да могат да бъдат ползвани по предназначение от хората, които не могат да си позволят друго летуване, освен по най-скромния и евтин начин. Като майката на Нада и Томе Татабитовски.

Иначе самият Томе, инженер по професия и съпругата му Весна, лекарка, вече и двамата пенсионери, винаги са предпочитали да летуват в Гърция. Този „навик“ бе закодиран в умовете на хиляди семейства от Северна Македония още от времето на Югославия, когато сърби, хървати, босненци, словенци, ако нямаха шанс да отидат на Адриатика, тръгваха на тълпи към Халкидики и надолу по плажовете на Гърция. За разлика от северните републики обаче, които виждаха в почивките на юг нормална практика и просто възможност да ползват правото си на отдих, за македонците от онези генерации, пък и сега, това е въпрос на престиж и на социален статус. Темата за това къде ще се ходи през лятото е една от най-„вкусните“ и се обсъжда семейно почти цяла година. Търсят се варианти, различни от миналата, но в крайна сметка пак се отива на познатите вече места. Най-вече- Халкидики. Разбира се, целият този дебат се популяризира пред близките и познатите с цел да се спечели в техните очи уважение и дори малко завист- ето, тези наши съседи пак отиват в Гърция, явно каквито и кризи да се случват, те преминават покрай тях. Макар че едно друго познато семейство, прехласвайки се по почивката си в Гърция, се изпусна- докато съпругът ни убеждаваше колко хубаво са прекарали, съпругата му, май нещо му беше сърдита, му се скара: какво се хвалиш, докато вие плувахте и се печахте на пясъка, аз трябваше да седя край огъня да бъркам манджи и да пека чушки, които си докарахме в багажника от Скопие. Не бяхме изненадани- пълнят багажниците с чушки и домати, за да дават пари на гърците… Така.

Понякога дори ми се струва, че летуването в Гърция е някаква форма на мазохизъм. Нали помните онзи случай от 2008 г. Когато през април премиерът Никола Груевски и компания се върнаха от Букурещ без Македония да е получила покана за членство в НАТО поради ветото на Гърция, „на клада“ бе поставено всичко гръцко. Груевски отправи призив да се бойкотират стоките в най-популярната търговска верига в страната „Веро“- на гръцкия бизнесмен Веропулос, да не се летува по гръцките плажове, узото, което се продава в магазините и ресторантите, да се нарича „Мастика, произведена на юг от Гевгели“, въобще, пълен бойкот на Гърция. Което не попречи хиляди македонци да поемат на юг, водени повече от традицията и „социалното си задължение“ да се пекат на гръцкото слънце, отколкото да прегърнат патриотарския призив на премиера си Груевски. Голям смях беше, да си призная.

Ето, и сега, чета, повечето политици от Скопие са пак някъде там- кои в свои имоти, кои по хотели или къмпинги, но пак са там. Само да припомня, че почивният сезон за политическия елит и за държавната администрация в Северна Македония започва от датата 3 август. На втори август са честванията на Илинденското въстание, които и тази година потвърдиха за пореден и тъжен път вътрешните поделби в обществото. Но празникът мина и политиците и държавните служители тръгнаха на почивка. Зоран Заев е някъде в Гърция, лидерът на опозицията Християн Мицковски е в Хърватия. Това не им пречи обаче чрез своите профили в социалните мрежи да поддържат горещ спора помежду си, който така и не е спирал. На юг е някъде и подалата оставка като председател на Специалната прокуратура Катица Янева, за която се твърдеше, че поради скандала с изнудването около бизнесмена Орце Камчев, е взела отпуск по болест. Нищо вярно- там е, на Халкидики… Преди да замине за Скопие за да отразява срещата на Бойко Борисов със Зоран Заев на 1 август, младият колега от БНТ Сашко Марков ми звънна, за да сподели идеята предишният ден да направи репортаж за това какво е променил Договора между Скопие и София за тези две години. Но не можел да открие местните хора, които искал да включи в репортажа. Препоръчах му да не се учудва- в Скопие използват всяка възможност да слеят дните около празниците. Сегашният Илинден предполага точно това- четири дни почивка. И медиите в Скопие се надпреварваха да показват колоните автомобили на граничния пункт Евзони при Гевгели към Гърция.

В Северна Македония има отколешен спор кое е тяхното море. И досега чувам някои от по-старата генерация да казват, че „наше мОре“ е Адриатическото, което мие бреговете на Черна гора, една малка „филийка“ от територията на БиХ, Хърватия и Словения. И по стар югонавик предпочитат да летуват там, макар че, доколкото знам, интересът, а може би и възможностите за това, все повече намаляват. Други, разбира се, определят като „наше“ Егейското море, за което вече стана дума. Е, напоследък чувам, че и Черното било тяхно, ама било много далеко. Но истинското им „наше мОре“, всъщност, е Охридското езеро. И македонците го пълнят през тамошния „сезон“, който е достатъчно кратък- от 1 юли до 15 август, ако времето позволява. Но колкото и любовно да го наричат „море“, македонците си дават сметка, че все пак това си е едно сладководно езеро, че плажовете не са достатъчно покрити с пясък (и няма как да е така!), че да летуваш в Охрид си остава последна алтернатива при случай, че не си успял да осигуриш друга възможност и дестинация. И аз със съпругата ми обичаме да ходим там, но по време, когато навалицата се разрежда- или в края на май и началото на юни, или в началото на септември. Пък и чувам, че и там вече има проблемr като тези по нашето Черноморие- цените в Трапейца, малкото село на брега на езерото по пътя към манастира „Свети Наум“ след курорта „Свети Стефан“, били вече като в Сан Тропе, че в Лагадин едно кафе вече струвало не знам колко си, че… И така нататък.

Но пък независимо дали е истинско море, хората оттатък границата обичат истински Охридското езеро. Както и ние, българите, разбира се.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.