Делио Роси претърпя инцидент, счупи си ръката

Откриха останките на катастрофиралия ирански самолет

Ученици подпалиха бивше училище с фасове

Отложиха делото по жалба на предполагаемия терорист от ИДИЛ

Синоптичката Нора Шопова: Няма да ме видите гола!

17-годишно момче е паднало от третия етаж на социален комплекс в Роман

Лъжица с размери за Гинес ще рекламира механите в Банско

Отложиха избора за председател на Софийския градски съд

Комисията по досиетата представя във ВТУ сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност“

Банско с участие на Международното туристическо изложение в Тел Авив и в София

Пътник е ранен след удар на кола в стълбище

Канцлерът на Австрия отложи посещението си у нас по здравословни причини

В оставащите дни от месец февруари се очаква застудяване

Учени: Слабите хора и въздържателите умират по-рано Две чаши кафе на ден удължават живота

Агенция АФИС: ГЕРБ събира подкрепата на 26% от избирателите, БСП – 22,4%

Литва и Латвия са с най-подходящите модели за борба корупцията у нас Изследване на законодателството в 21 държави в ЕС препоръчва на депутатите да заимстват от двете прибалтийски държави

Служители на литовската Специална следствена служба (CCT) по време акция. Антикорупционна институция е създадена през 1997 г. към МВР и е с широки правомощия по специален закон от 2002 г.

Румънският модел не е препоръчан

Моделите на антикорупционно законодателство, които заслужават най-голямо внимание от българския законодател, са тези в Литва и Латвия. Това е изводът от изследване на законите на 21 държави-членки на ЕС, направено от студентската програма за законодателни проучвания в Народното събрание.

„Труд“ поиска и получи 126-страничния доклад, изготвен по заявка на групата на „Воля“, с разрешение на главния секретар на НС Ева Цанева.

Проучването обхваща антикорупционното законодателство на Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция.

Написано е от 8 студенти по право, владеещи чужди езици, основно отличници от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, под научното ръководство на доц. д-р Ралица Янкова Илкова Петрова от Юридическия факултет на СУ.

Румънският модел не е препоръчан в доклада.

Акцентът в изследването е върху специализираните антикорупционни органи и системата от антикорупционни мерки и санкции за корупционно поведение. Установени са действащите дефиниции за корупция и корупционно поведение, които биха могли да се явят в помощ на българския законодател.

Използван е и тематичен анализ на БОРКОР, в който е анализирана институционалната правна рамка на противодействието на корупцията във Франция, Словения, Румъния, Латвия и Полша.

В повечето държави в ЕС (Гърция, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Словения, Хърватия) има единни антикорупционни закони и затова в доклада се препоръчва такъв да бъде приет и у нас.

Институциите, които са натоварени с такива задачи, обаче са най-различни, като са откроени три основни модела.

Първият е на държави, в които специализацията в областта на противодействието на корупцията е в рамките на полицията и прокуратурата (Словакия).

Вторият – на държави, в които са създадени специализирани институции в областта на превенцията и формирането на публични политики в областта на противодействието на корупцията, действащи наред с такива за противодействие на корупцията, най-често специализирани звена в полицията и прокуратурата (Гърция, Ирландия, Литва, Люксембург, Румъния, Словения).

Третият е на държави, в които са създадени специализирани органи, съчетаващи функции по превенция и противодействие на корупцията и разследване (Латвия, Франция). Има и държави, в които не са създадени специализирани структури за противодействие на корупцията (Дания).

Санкциите за осъществено прокорупционно поведение навсякъде са диференцирани, в зависимост от това дали се касае до нарушение или престъпление. Този модел е възприет и у нас и е уместно да бъде запазен, препоръчва още докладът.

За да се избере най-подходящият модел, е нужно да се познават и резултатите от действието му на фона на спецификите в културно-историческото развитие на съответната държава, уточнява проучването и с тази уговорка препоръчва Литва и Латвия.

В Народното събрание са внесени два проекта – на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на Министерския съвет, подкрепен от ГЕРБ, и на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности на „БСП Лява България“.

Те бяха представени на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента в понеделник, което беше прекратено поради липса на кворум и ще бъдат обсъждани на повторното заседание на КСНС по темата на 17 октомври. Разглеждането им в парламента още не е започнало.

Нито един от двата не съответства на препоръчаните в проучването модели.

 

Прибалтийските модели

0202В Латвия Бюрото за предотвратяване и борба с корупцията (KNAB – Corruption prevention and combating buroe) е единствен специализиран орган за борба с корупцията. Директорът му се назначава от парламента по препоръка на Кабинета на министрите за срок от 5 години и има двама заместници. Бюрото се състои от централно управление и регионални клонове.

KNAB разследва престъпления по определени членове от Наказателния кодекс, свързани с корупция, под надзора на прокуратурата. Конституирано е в НПК като орган на досъдебното производсто, отговарящ за събирането на информация и провеждане на разследвания. Бюрото започва наказателно производство и след предварително разглеждане на делото от прокуратурата, започва наказателно преследване.

Бюрото извършва контрол не само за конфликт на интереси при държавните служители, а и за всички останали ограничения в други закони. По сигнал на граждани или други институции бюрото извършва проверки, като има достъп до информацията в Държавната служба по приходите. За административни нарушения KNAB има право да налага глоби, ограничения за извършване на служебни задължения и конфискация на незаконно придобити доходи. Освен това бюрото контролира с широки правомощия и финансирането на политическите партии. Функция, която у нас е поверена на Сметната палата и се извършва само по документи и без почти никакви последствия.

Дефиницията за корупция е следната: подкуп или някакво друго действие от страна на длъжностното лице, което има намерение да получи незаслужена полза за себе си или чрез други лица чрез използването на неговата или нейната позиция, чрез своите правомощия или превишаването им.

0203В Литва Специалната следствена служба (CCT) е правоохранителна институция, която служи под Сейма (парламента) и президента. Директорът се назначава от президента и има двама заместници.

Създадена е през 1997 г. към МВР като екип от хора с опит в други правоохранителни институции и млади юридически специалисти, които са обучени допълнително в страната и в чужбина с помощта на чуждестранни експерти. Правомощията на CCT са разширени с приетия през 2002 г. Закон за преотвратяване на корупцията. Тогава към службата е създаден и Департамент по превенция на корупцията, който се занимава с анализ на законодателството, подготовка на методологии и мониторинг на мерките.

Служителите на ССТ действат в съответствие със Закона за оперативните дейности, като разпознават и откриват корупционни престъпления. Службата следи за конфликт на интереси, проверява имуществените декларации на държавните служители и финансирането на партиите. Освен това има още една много полезна функция – предоставя информация за лица, кандидатстващи за държавна или общинска служба.

Дефиницията за корупция в НК: всяко поведение на държавен служител или еквивалентно лице, което не съответства с поверения орган или установените норми на поведение, или насърчаване на такова поведение в полза на самия себе си или на трети лица в ущърб на интересите на други хора и на държавата.

 

201 проучвания за НС са направили студенти

Председателят на Народното събрание Димитър Главчев връчва сертификати за успешно завършен стаж на участници в Студентската програма за законодателни проучвания на парламента.
Председателят на Народното събрание Димитър Главчев връчва сертификати за успешно завършен стаж на участници в Студентската програма за законодателни проучвания на парламента.

Студентската програма за законодателни проучвания в Народното събрание е създадена през 1999 г. Участниците в програмата са студенти от четвърти или пети курс, дипломанти или млади специалисти по право, политология, международни отношения, публична администрация и др., които владеят поне един чужд език, имат компютърна грамотност, запознати са с юридическата терминология и имат добро представяне по време на учебния процес.

Заявки за проучвания могат да правят председателят на парламента и неговите заместници, парламентарните групи и комисии или най-малко 24 отделни депутати.

Досега са направени 201 проучвания. Най-новото е на тема „Стимулиране на раждаемостта в България“. Сред другите актуални теми, които са проучили студентите в последните две години, са „Законодателна уредба на борбата срещу тероризма в страните-членки на ЕС“, „Добри европейски практики за въздействие върху агресивното поведение по пътищата“, „Законодателна уредба на наборната военна служба и резерва на въоръжените сили в страните от ЕС, НАТО и Швейцария“.

Незнайно защо ценните доклади не са общодостъпни, а в сайта на програмата се публикуват само резюмета.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. В Българиянито един модел за борба с коупрцията не може да бъде ефективен, независимо коко добре се е проявил в другите държави. Просто защото нашите управляващи, независимо от коя партия са, само дрънкат празни приказки и не се борят, а само имитират, че се борят с корупцията. А при такава ужборба, корупцията расте и цъфти, ката тревата в добре наторена нива, която е изоставена и на практика не се обработва. И после обвиняват обикновените хора от народа, които страдат от корупцията, че именно те са виновни за нея.

    Всъщност вината е в законите на парламента, а не в съда или в прокуратурата. Защото законите са беззъби, наказанията са символични, съдиите и прокурорите са ненаказуеми. А те, законите, трябва да бъдан такива, че само ако човек не е със всичкия си, да посмее да ги нарши.

    1. С такива комплексари кат теб логично е ибрици и куневици да представят България пред света.

  2. Не им познавам характерите, но предполагам, че благодарение на миналото си в ссср наистина ще имат по добри закони от немското говедо, което носи корупцията ди в гените си….

  3. Добре предлагате да се заимства опита на Литва и Латвия за борба с корупцията , но обърнахе ли внимание с какво висше образование са ръководителите на тези две страни? Не са пожарникари , нито бегачи, завършили ВИФ! Нито пък имат минало на силоваци от СИК или пък са били на работа в КГБ, съответстващо на Българската ДС, където е работил Цецо в началото на трудовата си кариера. Нали ГЕРБ искат тази комисия да води борба с корупцията? Нейният състав ще го определят депутатите на БиБи, Цецо и онези от ОП – Симеонов, Сидеров и Каракачана. Предварително може да се каже, че от тази комисия полза няма да има. Овчиците от ГЕРБ и ОП няма да тръгнат срещу главатарите си.

    1. Понеже говориш компетентно, явно си търсил. Та какво образование имат? Питам за да потвърдя твърдението си, че ссср миналото е по добро от демократичното където секретарка става министър на отбраната или акушерка на науката и културата.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.