На 24 май 2019 да почерпят

Жълт код за дъжд и гръмотевици в 16 области утре

„Труд“ сезира прокуратурата за проекти на „зелените“

Заместник-кметът Христина Шопова: Нека не се делим! Благоевград се гордее с художниците си

Зеленски заяви, че няма да преговаря с Русия

Саудитска Арабия свали зареден с експлозиви дрон

Великобритания и Холандия откриха евроизборите

И вселенският патриарх Вартоломей предупреди за фалшивите новини

Локомотив на пътнически влак се е запалил край Роман

Последният робовладелски кораб открит в САЩ

Късметлия от Стара Загора спечели джакпота в „6 от 42“

Без камери в изборните помещения в деня на вота

Спасяват уникална църква с пари от ЕС

Луис Гарсия, европейски шампион от 2005 година, ексклузивно пред „Труд“: „Ливърпул“ подцени ЦСКА и за малко много да съжалява

Луис Гарсия е един от последните герои на „Ливърпул“, които донесоха купата на Шампионската лига на „Анфийлд“. Автор е на може би най-спорния гол в цялата история на турнира, който отвори вратата на „червените“ към най-великия финал в Истанбул срещу „Милан“.

Юноша на „Барселона“, който и до днес е със статут на легенда в „Ливърпул“. Работи като посланик и на двата футболни колоса.

Луис Гарсия даде ексклузивно интервю за „Труд“, след като игра в благотворителния мач между отборите на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу.

– Сеньор Гарсия, играхте в благотворителния мач между отборите на Стилиян Петров и Джеймс Милнър. Какво е чувството да излезете пак на британски стадион?
– Както винаги атмосферата беше фантастична. Свикнал съм с нея и се наслаждавам, когато съм на арените на Острова. Най-важното е, че се събрахме в Глазгоу за много благородна цел. Всички сме благодарни на Стилиян Петров и Джеймс Милнър, както и на фондацията на „Селтик“, че направи нужното да се случи този спектакъл.

– Често ли участвате в подобни мачове?
– Да, моята работа го изисква. В момента съм световен посланик на „Ливърпул“. А същото правя с удоволствие и за „Барселона“. Тази ми дейност изисква непрекъснато да пътувам по света. Налага се, често да играем демонстративни мачове, повечето по 45 минути. Наскоро пак облякох екипа на „Ливърпул“ в мач срещу „Борусия“ (Дортмунд). Миналия август беше.

– От сегашната си позиция какво послание изпращате към феновете?
– Да подкрепят отборите си. На първо място! Ние футболистите сме длъжни винаги да казваме и едно голямо „Благодаря“. Имах дълга кариера и през цялото време съм усещал любовта на феновете. Сега обикалям света заради тях. Опитвам се да им благодаря за времето, когато са били зад мен. Максимално се старая да отделя време на фенклубовете. И повярвайте – наистина имам какво да им кажа за благодарност.

– Какво мислите за Стилиян Петров?
– Едно фантастично момче. Срещнах го преди около година. Заедно следваме в УЕФА за диплома по администрация. Оттогава непрекъснато сме в контакт. Чуваме се често. Не само като човек, още като футболист той беше изключителен. А сега показва и колко голяма е душата му с благотворителните мачове, които редовно организира.

– Кои бяха най-силните му качества?
– Неговата абсолютна преданост към семейството и футбола. Вече казах, че се възхищавам на старанието му да се занимава с благотворителност. Никога не се отказа. Най-хубавото е, че отново можем да го виждаме на терена, пък било то и само в мачовете на ветерани.

– Кои други българи познавате?
– Разбира се, че най-много харесвам Христо Стоичков. Той е един от най-големите футболисти в цялата история на футбола. Няколко пъти имах щастието да го срещна и лично. Веднъж ме поканиха да играя в мач за легендите на „Барселона“, заедно с него, но за жалост не успях да отида.

– Роден сте в каталунския град Бадалона. Какво означава Стоичков за Каталуния?
– Христо Стоичков е един от най-разпознаваемите футболисти в цялата история на „Барселона“. Изкара няколко невероятни години в отбора. Предполагам, че в България няма как да имате по-голям от него.

– Какво най-много ви харесва у него?
– И до ден днешен разказвам за неговия ляв крак. Уффф, невероятен беше. Дори сега, когато го виждам сред ветераните, му се възхищавам. Е, не може да тича като преди, но левият му крак… Три-четири центрирания, пасове. Когато бях дете, той беше звездата на „Барселона“. Гледах го с отворена уста.

– 1990 година е много важна и за двама ви. Вие влязохте в школата „Ла Масиа“, а Стоичков подписа с „Барселона“. Знаете ли този факт?
– Хаха, признавам си, че не.

– Идваше ли Стоичков често в „Ла Масиа“?
– Не съм го виждал, защото живеех в Барселона, а не в академията. Моите родители работеха в града.

– А на тренировки?
– Бях прекалено млад тогава и не помня. Вероятно звездите от първия тим са ходели при втория отбор – при „Барселона Б“. За нас беше невъзможна мечта да ги срещнем.

– Защо не играхте дълго време за „Барса“?
– Изкарах четири години, не са малко.

– Но като рожба на клуба не искахте ли да останете доста повече?
– Да, това е отборът, където станах футболист. Отборът на сърцето ми. Отборът на родния ми град. Когато подписах с „Барселона“, мечтата ми се сбъдна. Имах шанса да играя в първия отбор. Но във футбола никога не знаеш какво ще се случи. Появи се възможност да подпиша с „Ливърпул“ и я използвах.

– Помните ли как се случи?
– Бях у дома при семейството ми. Няколко месеци по-рано парафирах петгодишен договор с „Барселона“. Рафа Бенитес ми се обади, тогава беше треньор на „Ливърпул“. Когато играех под негово ръководство в „Тенерифе“, много ми се доверяваше. Накараме да повярвам, че това е правилното решение за мен.

– И с „Ливърпул“ изиграхте най-невероятния финал на Шампионската лига. Бихте ли разказали през вашите очи чудото от Истанбул?
– Специален мач. Сигурно един от най-великите във футболната история. И то не защото, аз съм бил там. Развитието бе шеметно. Губехме с 0:3 на почивката, имахме 45 минути да се върнем и стигнахме до продължения. И срещу нас беше един от най-великите отбори в историята на „Милан“. Тим със Зеедорф, Кака, Пирло, Малдини, Шевченко – все славни играчи. Даже не мога да осъзная колко трудно беше, но успяхме.

– Каква беше атмосферата в съблекалнята на почивката в Истанбул? Какво си казахте?
– Можете да си представите и сами. Губехме с 0:3 и то срещу италиански отбор. А те са толкова известни с прословутото си катеначо… Да, естествено, че знаехме – шансът ни да се върнем от оня свят е нищожен. Но Бенитес ни накара да си повярваме по някакъв начин. Каза ни, че просто бързо трябва да вкараме гол. Да бъдем организирани, да покажем че сме живи като отбор. Диди Хаман влезе като резерва на почивката. Така Стивън Джерард мина в предна позиция като втори нападател. Излязохме с идеята да опитаме да вкараме гол. Най-важното е, че второто ни попадение дойде много бързо. Когато губехме с 2:3, вече си вярвахме, че можем всичко.

– Стивън Джерард е изключително популярен и в България. Какъв човек е той?
– Много спокоен, тих човек. На терена е от така наречените тотални футболисти. Може да е защитник, да е халф, да е нападател. Характерът му е неподражаем. Истински лидер. По това време Стиви Джи беше душата на „Ливърпул“. Именно той беше човекът, който най-много ми помогна, когато подписах с клуба. Да се адаптирам към града, към отбора. Затова цял живот ще му бъда благодарен.

– Как празнувахте през нощта в Истанбул?
– Сила не ни остана да празнуваме. Толкова бяхме уморени. Върнахме се в хотела, изпихме по едно питие с приятелите и семействата, които пътуваха с нас. Голямото парти беше в Ливърпул. Повече от половин милион души ни чакаха по улиците.

– Вие сте една от основните причини „Ливърпул“ да играе този финал. Вкарахте един гол-фантом? Как се случи? Беше ли въобще гол?
– Естествено, че беше. Топката мина голлинията. Фактът е, че въпросното попадение на полуфинала срещу „Челси“ не можа да се види добре по телевизията. Много бързо стана всичко. Уилям Галас се опита да ме блокира, но аз стрелях и вкарах. Това е.

– Колко пъти сте гледал повторение на тази ситуация?
– Много пъти.

– И сте сигурен, че е гол.
– Да, абсолютно.

– Помните ли, че само три месеца по-късно с „Ливърпул“ играхте срещу български отбор в квалификациите на Шампионската лига?
– Да, срещу ЦСКА. Спомням си много добре.

– И ЦСКА ви победи на „Анфийлд“?
– Много тежък мач беше за нас. Това е от тези двубои, за които си мислиш, че всичко ще е много лесно. И ние станахме жертва на подценяването. За малко много да съжаляваме. Добре, че се класирахме. Но определено минахме през много труден момент.

– През 2007 година отново се изправихте срещу „Милан“ във финала на Шампионската лига. Защо не успяхте да повторите успеха от Истанбул?
– Мисля, че в Атина дори играхме по-добре, отколкото в Истанбул. Но нямахме достатъчно късмет. Дирк Кайт изпусна няколко положения. Паднахме с 1:2, а не успяхме да използваме ситуациите да изравним. Така за съжаление загубихме.

– „Ливърпул“ е един от най-популярните клубове в света включително и в България. Каква е магията на „Анфийлд“?
– Това е семеен клуб. Когато един човек се е запалил по „Ливърпул“, то всички негови наследници са фенове на отбора. Казах ви вече, че съм посланик на клуба. И на всякъде по света „Ливърпул“ е подкрепян като религия. Очевидно е – в историята отборът е направил така, че да бъде обичан за цял живот. И да си „червен“ явно е печат завинаги.

– Вие сте играли пред два от най-великите слогани във футбола – „Повече от клуб“ и „Това е Анфийлд“. Бихте ли ги сравнили?
– Трудно е. „Повече от клуб“ е част от мистиката на „Барселона“ и то повече от век. И много точно показва какво е „Барса“. Прилича на „Това е Анфийлд“. Като цяло между двата клуба има много еднакви неща. И първото е, че те са като едно семейство. Затова е лесно за един футболист да се приспособи към тях.

– Феновете на „Ливърпул“ пеят песента: „Луис Гарсия пие сангрия. Дойде от „Барса“, за да ни донесе радост!“ Обичате ли сангрия?
– Да, обожавам да пия сангрия. Обичам лятото, слънцето и сангрията.

– След като „Ливърпул“ е толкова популярен, защо не може дълго време да стане шампион?
– Трудно е. За да си успешен във Висшата лига, трябва да си много постоянен. В последните десетилетия „Ливърпул“ е бил и горе, и долу. След последния сезон мисля, че може би е дошло времето да стане шампион. Клубът направи много добра лятна селекция. Отборът изглежда силен. И то не само заради титулярната си единайсеторка. Има и дълга резервна скамейка. Това ще помогне, за да се постигне въпросното постоянство.

– Със сигурност сте гледал последния финал на Шампионската лига. Мислите ли, че Серхио Рамос нарочно контузи Мохамед Салах в Киев?
– Не, в никакъв случай. В играта има много единоборства. Това беше нещастен момент за Салах. Разбира се, че всички фенове на „Ливърпул“ бяхме много разочаровани. Салах беше нашият лидер. Но категоричен съм – Рамос не е целял да го контузи.

– „Барселона“, „Реал“ и „Атлетико“ срещу „Ливърпул“, „Манчестър Сити“, „Манчестър Юнайтед“ и „Челси“. Коя лига е по-силната?
– И двете са на супер ниво. Хората все търсят това сравнение. И двете първенства имат своите силни и съответно специфични страни. Примера е повече откъм тактическо и техническо естество. Висшата лига е по-мощна, влага се повече страст. Вие ги сравнявайте, а аз ще продължа да си ги гледам и двете.

– Защо има толкова сериозна испанска доминация в евротурнирите?
– Да, и продължава вече доста време. Мисля, че е момент от футболната история. Такива периоди са имали също италианските отбори, английските, френските понякога. От 4-5 години е моментът на Испания. Нека видим какво ще е този сезон. Италия отново се връща на сцената с „Ювентус“ и „Наполи“. Мисля, че „Милан“ също ще е скоро старият „Милан“.

– Кой беше най-добрият ви партньор в атака?
– Най-много обичах да играя с Роналдиньо. Той винаги разбираше движенията ми. Вярно, че играхме само един сезон заедно, но беше огромно удоволствие.

– А кои са най-силните защитници и вратар, които сте срещал?
– Най-трудно ми е било срещу Буфон. Няма вратар, който толкова много да ме е затруднявал. Беше фантастичен във всички аспекти. А като защитник бих определил Джон Тери от времето му в „Челси“.

– А кой е най-паметният ви гол?
– Голът-фантом, за който вече говорихме. Със сигурност когато става дума за мен, хората най-много ще си спомнят този полуфинал срещу „Челси“.

– Испания беше най-силният отбор в последните 10 години. Два пъти стана европейски шампион и веднъж световен. Не ви ли липсва, че не бяхте част от този тим?
– Разбира се. Имах малшанса да се контузя през 2007-ма година. Това не ми позволи да отида на Евро 2008. А играх два мача в квалификациите. Но нямах никакъв шанс с тази травма да ме вземат в състава. Основата на отбора беше направена и за мен не остана място.

– Защо Испания се провали в последните три турнира?
– Пак ще кажа за кръговрата. Германия също беше много силна, но отпадна в групата на Мондиал 2018. Испания е в процес на трансформация. Вече ги няма големите Шави и Иниеста, Торес е история, Фабрегас също отсъства. Идва ново поколение, което трябва да се сработи за Евро 2020.

– И последен въпрос. С какво се занимавате сега, освен че сте посланик? Следвате заедно със Стилиян Петров… Ще станете ли треньор?
– За мен е важно да продължа да се развивам. Да получа образованието, към което се стремя. Но не мисля, че някога ще стана треньор. Харесва ми да съм посланик на „Ливърпул“ и на „Барселона“, а също и на УЕФА. Това ми позволява да пътувам и да разказвам за футбола на бъдещите поколения.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.