На 16 октомври 2018 да почерпят

Ваня Стамболова е новият шеф във „Фермата“

120-130 лева ще е парното в апартамент от 60 квадрата в Сливен „Топлофикация” предлага промоции за лоялните клиенти

Започна изучаването на корейски език в бургаски училища

ЕС заяви, че все още има време за споразумение с Великобритания

Близо три часа чакаха пътници във влака София-Бургас на гара Тодор Каблешков

Осветиха първата църква в сливенското с. Глушник С 50 000 лева от дарения довършиха новия храм

Руснаци купуват имоти заради гражданство в ЕС Островната държава предлага по-добри условия от нас

Германската полиция не изключва терористичен мотив в заложническата криза в Кьолн по-рано днес

Задържаха „муле“ на телефонни измамници

Камион с бира се преобърна на магистрала „Струма“ в посока Дупница

Турската полиция претърсва саудитското консулство в Истанбул

Ненаказано убийство отново потресе България Шофьор осъден на 3 г. условно за двама прегазени на тротоар

„Аз съм българче“ вместо паметника на Ленин в градския парк на Сливен

Георги Михайлов, БСП: Вотът на недоверие е за катастофата в здравеопазването, не за намеренията

Мадарският конник – свещеният символ на България

Скелето под уникалния скален релеф Мадарски конник е за проучвания на скалата, но туристи очакват премахването му.Снимка Исторически музей-Шумен

Поне веднъж в живота си всеки българин трябва да стигне до величествените скали с уникалния релеф Мадарски конник. Никъде другаде в Европа няма подобен паметник от Ранното средновековие. Българският е неповторим. И е на култово място, пълно с хилядолетия история, силно енергийно въздействащо, разказват познавачи. Затова близо 63 000 българи и чужденци миналата година са гостували в Националния историко-археологически резерват “Мадара”. Той е между двете стари столици Плиска и Велики Преслав, на 20 км източно от Шумен, регионът, откъдето започва България.

Точно преди 145 г. Мадарският конник е открит за науката от известния пътешественик и учен Феликс Каниц. В 100-метровите скали човешка ръка е изсякла безспорна триумфална сцена, пълна с много символика – конник в победен ход, с връхна дреха до коленете, в реални размери, е забил копие в повален лъв, а отзад го следва куче. И до днес интерпретациите са много, но три надписа на гръцки език карат историците да го датират между 705 и 801 г. и да го свързват с трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг. Има ясни свидетелства за събития от 705 г., когато византийският император Юстиниан е свален насилствено от престола и заточен. Хан Тервел с войската си му помага да се върне на престола, а в замяна е отрупан с дарове, териториални придобивки и признание да носи титлата кесар – цар на българите, а Византия се задължава да плаща ежегоден данък. Ценните хроники в скалата са първата писана история на Дунавска България върху камък и са много важни, обяснява уредникът на резервата Юри Йоргов. А мадарският релеф е най-яркият символ на създаването и утвърждаването на българската държавност.
Заради своята уникалност, през 1979 г. Мадарският конник е включен в Списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение, шедьовър на човешкия творчески гений, без аналог в Европа и част от изворите за ранната й история. През юни 2008 г. българите с гласуване сами провъзгласиха Мадарския конник за Глобален символ на България.

Какво е днес състоянието на релефа?

Преди няколко години при едно от посещенията си за проучване състоянието на скалата проф. Валентин Тодоров успокои – имало го е 1300 години, ще го има поне още толкова! Релефът е под постоянен мониторинг. Заради това под него е монтирано скеле – площадка за лесен достъп. Със сигурност съвременните технологии трябва да позволят премахването му и дано е по-скоро, коментират туристи и екскурзоводи. Всеки месец в резервата идват наблюдатели от БАН, които са разположили уреди, за да отчитат има ли движение в пукнатините на скалата. Няма данни за нещо обезпокоително, не е отчетено допълнително напукване, казва Даниел Руменов, директор на Регионалния исторически музей в Шумен.
Не е тайна, че основните вреди по релефа са нанесени, когато е правен гипсов отпечатък от Мадарския конник за изработката на негово копие. При свалянето са засегнати надписите, а най-лошото е, че в пукнатините влиза гипс. Той е хигроскопичен, зимата при замръзване се разширява и цепи камъка. За десетилетия са правени неколкократни почиствания, излизали са килограми гипс. В последните години международен проект за биозащита на конника въздейства на експериментални участъци с живи бактерии, които се “хранят” с налепите, преобразуват ги и заздравяват скалата. Сега методът е приложен в засегнатите места с пукнатини.

Точно 225 стъпала, разделени от няколко площадки, трябва да изкачат гостите на резервата, за да видят отблизо Мадарския конник. Въздухът в резервата е кристален, природата под скалите е уникална, а всеки сезон сменя различни цветове и затова пътят до конника се превзема на един дъх. А там под него е мястото за гордост, вдъхновение, исторически спорове и догадки.
Атракциите в резерват “Мадара” са много и ако имате цял ден за пътешествия през история и природа, може да поемете по еко пътеката с пещери, скални църкви, монашески килии и неусетно ще стигнете до крепостта на Мадарското плато. И тя е уникална, знае се, че тук е имало живот поне до XV век. Гледката отвисоко е неописуема. До същото място може да се стигне и по друг маршрут по 386 естествени стъпала с парапети.
Няма да пропуснете нищо, защото има указателни табели. В момента се подготвят и нови на четири езика. За улеснение на туристите има и електронен маршрут, мобилното приложение се предлага на интернет страницата на Регионалния исторически музей в Шумен. Позволява със смартфони, GPS, таблети да се следва пътят през основните забележителности на резервата.

Голямата пещера с жива вода и акустика за концерти

Голямата пещера е уникална със своята жива вода и акустиката си Снимка Христо Христов
Голямата пещера е уникална със своята жива вода и акустиката си
Снимка Христо Христов

Резерват “Мадара” е пълен с находки от различни епохи, култури и вярвания. Тук се съчетават праистория, античност и средновековие. Открити са следи от култури на различни племена и народи, населявали Мадара от V хилядолетие пр. Хр. (Малката пещера – б.а.) до ХV век (крепостта на платото).

В подножието на скалите е Голямата пещера, известна още като Светилището на трите нимфи, богини на плодородието, горите и водите в древната тракийска митология. Мистичното място е уникално и с т.нар. жива вода, която се стича от свода на пещерата от 60-70 метра височина, а хората я смятат за лековита. Живителната влага се спуска между вечнозелените бръшляни и туристите я събират кристално чиста. Местни хора от село Мадара, което е само на 2 км от резервата, различават четири ручейчета. Първото според тях цери очи, второто стомах, следващите са за сърце и нерви. Не пресъхва никога, миналото лято в най-горещите дни водата дори се усилила. През зимата пещерата се превръща в истинска ледена приказка – студът сковава живата вода в красиви сталактити и сталагмити.

През юни 2008 г. Мадарският конник беше избран за Глобален символ на България, а радостта беше неописуема Снимка Христо Христов
През юни 2008 г. Мадарският конник беше избран за Глобален символ на България, а радостта беше неописуема
Снимка Христо Христов

Голямата пещера е превръщана и в зала за концерти заради невероятната си акустика. Побира поне 150 души публика и симфоничен оркестър. От съображения за сигурност от няколко години изпълненията са преустановени. Високошумови изпълнения може да доведат до отцепване на камъни. Заради абсолютната безопасност на туристите всяка пролет се прави обрушване на целия скален венец в резервата от алпинисти. Върви и сега, а историческият музей в Шумен ще плати 4500 лв. за обезопасяването.
Ако видите туристи да присядат на голям разцепен камък на входа на Голямата пещера, то е защото вярват в силната му положителна енергия и черпят сили. За енергийно място в резерват “Мадара” се смята и прабългарското капище. Тук има плосък култов камък, върху който са извършвани жертвоприношения и гадания по време на езическия период. Наблизо е открита колона с надпис, че хан Омуртаг е пренесъл жертва на камъка.

С кампанията на BILLA България
3D възстановки на чудесата от „Мадара“ и осветление на резервата

Родолюбивата инициатива на BILLA България да помага на паметници на културата тази година е посветена на Мадарския конник и вече е подкрепена от хиляди. “Радваме се, че бяхме избрани. Помощта е добре дошла, защото държавното финансиране стига само за заплати. Имаме готов идеен проект как да се използва всеки дарен лев, така че резерватът да стане още по-атрактивен и привлекателен за туристи”, казва директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Даниел Руменов. Най-голямата амбиция е за иновативно представяне на историческите и природните чудеса на резерват “Мадара” чрез 3D възстановки и анимации. Идеята е да бъде оборудван с нужната техника мултимедиен център, за който има новоизградено помещение. В кът за “Виртуална реалност” поне десет посетители да могат да виждат със специални очила паметниците, така все едно са до тях, а това ще дава пълна представа за различните епохи от съществуването на магическото място. Ще се “изкачват” до конника, ще “влизат” в Малката пещера и ще се “срещат” с праисторически човеци, ще стигат до капището и крепостта… В Центъра ще бъде представян и филмът “Магията на Мадара”, който сега се върти само в експозицията на музея. По време на активния сезон посетителите са много и е добре излъчването да бъде на две места. Новата база ще бъде удобна и за временни изложби, срещи, семинари, конкурси.

Голяма част от гостите на “Мадара” са семейства с деца, затова е планирано и изграждане на детски кът за анимация със столчета, маси, пъзели, образователни игри и виртуален гид на няколко езика, разказва Руменов. Има обучен аниматор за малките посетители. В проекта е предвидена и детска площадка с люлки и подходящи атракциони.

Голямата надежда е събраните средства да стигнат за ефектно художествено осветление на резервата. Идеята е стъпалата към конника и близките алеи да грейнат нощем. Сега е осветено само шосето към резервата, а живописното място тъне в тъмнина. Има идея и за подходящо музикално озвучаване и звукосветлинни представяния в подножието на Мадарския конник. Всяко постъпление е важно и ако парите са достатъчни, ще бъдат поставени беседки и още пейки за отдих, защото сега са само на 3-4 места.
Руменов уточнява, че ако новите дейности наложат прокопавания и намеса в резервата, археолози са в готовност да извършат аварийни разкопки на непроучвани места.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Ходил. съм там Струва си посещението , макар че е само една скала . Качваш се по едни стълби все нагоре и нагоре

  2. Еми да, като няма държава ние ще си го поддържаме! Гласувайте пак за Боко и после ще реставрираме и някоя крепост, защото току виж, пари няма! А да си купуват луксозни служебни коли имат!

  3. Бойко някога дава пари излишно . Какво ги санират тези блокове . Те са си супер . При нас махнаха такива хубави улични лампи и сложиха нови . Защо – само да харчат пари да създават работа ли !? Поне да бъдат парите за нещо полезно

  4. като е свещен символ на България защо просите пари от хората – просете за стадионите дето ги правите по селата – гадна работа стана по лошо и от турско – не ви ли е малко срам

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.