Последните 13 години от живота на Людмила Велинова преминават в очакване да чуе решението на съда по дело, което тя води в името на дъщеря си Деяна Георгиева.

19-годишното момиче умира през 2011 г., малко след раждането на сина си. 

Семейството обвинява лекари и посочва причината – оставена плацента в матката. „Лабораторно беше доказано“, казва Людмила.

На по-късен етап финална експертиза отхвърля това и съдът оневинява напълно шестимата обвиняеми по делото лекари.  

Уморена от съдебни битки, без големи очаквания, но непримирима, Людмила ще продължи със съдебния процес и на втора инстанция през 2025 г. 

- Людмила, след произнасяне на присъдите по делото, малко преди Коледа, Вие се разплакахте и казахте в съдебна зала „Подиграхте се с детето ми“. Няколко седмици по-късно ще продължите ли с делото и на втора инстанция в съда?

- Тази присъда беше не само подигравка с паметта на моето дете, но и със самата мен, внука ми и всичките ми близки. Тази присъда на съдия Тони Гетов беше срам и позор за българското правосъдие. В законовия срок подадохме молба за обжалване, но все още няма мотиви на съда за решението. Когато излязат мотивите ще конкретизираме нашите искания към втора инстанция. Продължавам, не мога да се примиря. 

Людмила се разплака минути, след като чу оправдателните присъди през декември

- Вие сякаш очаквахте такава присъда?

- Очаквах я, защото виждах как се случват нещата и тези оправдателни присъди трябваше да бъдат на всяка цена. Бяха направени редица процесуални грешки, всички мои искания към съда се отхвърляха. Нещата вървяха така, че да има оправдателна присъда, която се базира на една експертиза. 13 години битка водим и накрая една експертиза игнорира свидетелски показания, изготвени резултати от проверки, които са направени от институции, игнорира и лабораторни изследвания. Лабораторно е доказано, че това е плацента, но гинекологът, като вещо лице д-р Стаменов, изцяло е водещ на експертизата, твърди, че това не е плацента, а кръвоизлив. 

- След като чухте оправдателните присъди казахте пред журналисти: „Аз съм обикновена жена, нямам пари и възможности, 13 години напразно дадох от живота си, не си е заслужавало“. Така ли мислите и сега?

- Да, точно така е. И шестимата обвиняеми са хора с влияние и големи финансови възможности, и това оказва голямо влияние върху решението на съда.

- Към днешна дата лекарите практикуват ли професията си?

- Всичките си упражняват професията. Работят в различни центрове и си живеят все едно това не се е случвало и това момиче не е съществувало. 

Лекари и адвокати влизат на последното заседание

- На последното заседания в съдебна зала се каза, че лекарите нямат вина и Деяна е починала вследствие на други фактори, а не на забравена плацента?

- Да, всъщност съдията каза, че има виновни, но това не са точните хора. Според изготвената експертиза тя е починала от сърдечна недостатъчност, която е получила по време на бременността, но ние на 100% го опровергахме. Тя е получила сърдечна недостатъчност два дни преди да почине. Това е вследствие на сепсиса. Втората посочена диагноза беше салмонела, която също отхвърлихме, тъй като тя е отшумяла на втория-третия ден, след като е постъпила после в „Пирогов“ и са ѝ направени 3-4 повторни проби за салмонелата, които са били отрицателни. Третата посочена причина беше хемолизен синдром на бъбреците, който също отхвърлихме, защото имаме четирима свидетели, които казват, че това е предполагаема диагноза, която не е доказана. Направен тест след това отхвърля тази диагноза. 

- Защо 13 години отне само първата инстанция? Какво се случи през този дълъг период?

- Имахме 6 години досъдебно производство, като се смениха двама-трима прокурори, както и двама-трима дознатели. След това делото влезе в съда. То два пъти беше връщано. Първият път беше заради отвод на съдебния състав, а вторият – съдията беше повишен в длъжност и трябваше да напусне съда, стана министър. За трети път делото започна отначало и затова е на първа инстанция. 

- Каква е причината за смъртта на Деяна всъщност?

- Причината е оставена плацента в матката. При изследване се доказа. Освен това, при самото шиена на матката, е убодено и дебелото черво. Заразиха я и със салмонела след операцията, тъй като тя беше с една жена, която беше с такъв проблем. Основен проблем е матката. Оставената плацента в матката става източник и входна врата за развитие на сепсис. 

- Действително ли 42 дни тя е била със сепсис?

Да, което е прецедент. Това е един страхотно силен организъм. Тя се е борила със зъби и нокти за живота си. 

- Кога се установи, че има оставена плацента?

- След раждането беше направена операция на 7 октомври 2011 г. в „Александровска“ болница. Тогава се установи, като беше отстранена матката и се е видяла плацентата. Тя беше изследвана микроскопски в лаборатория и се доказа, че това е остатъчна плацента, оставена там, с размери 4 на 5 сантиметра. Тогава се установи. До този момент никой не е разбрал и видял. 

- В свое интервю казвате, че самото раждане се е осъществило под контрола на специализант.

- Не под контрола, а изцяло от специализант, който не е имал право да оперира. Тя е била специализантка, имала е право да присъства на самото раждане, но не и като оператор, без да бъде под контрола на друг лекар. Д-р Явор Лозанов е предоставил правото на Анна Богданова да оперира сама. А нейната майка в момента работи в клиниката на д-р Стаменов, същият, който ръководеше цялата експертиза и командваше, какво ще стане. Лозанов пое цялата вина, тъй като тя тогава не е била доктор и съответно не носи наказателна отговорност,  и това е един вид реванш към него - да го измъкнат за това, че той пое вината на д-р Богданова. 

- Какво помните от деня на изписването на Деяна?

- Това е най-големият парадокс на оправдателната присъда. Тя е изписана с 39 градуса температура, повръщане, разстройство и страхотен оток. Имаше свободна подвижна течност, събрана в корема. По този начин тя беше изписана. Гледаха по най-бързия начин да се отърват от нея. Казаха, че тогава има летен вирус и нямат изолатор, не могат да я отделят. Трябваше по най-бързия начин да се отърват от нея. Изписаха я на четвъртия ден след секцио. 

- През годините усещала ли сте знак от нея?

- Много пъти. Усещала съм го най-вече, когато имам проблеми, които не мога да разреша, предимно нощно време. Събуждам се и сякаш в главата ми нахлуват мисли и после отговори на това, което аз трябва да направя. Това няколко пъти ми се е случвало. Малката ми дъщеря също е усещала такова нещо. Говорейки си с внука ми и той казва, че усеща нейно присъствие. Дори ми каза, че на едно контролно в училище се е чудил, какво да напише и каза: „В един момент сякаш ръката ми започна сама да пише“.

- Към днешна дата кой помага в отглеждането на сина на Деяна, вашия внук?

- Майкъл в момента живее при баща му. По всяко време може да го виждаме, предимно през уикенда и ваканциите е при нас. Мога да кажа, че съвместно го отглеждаме с баща му. 

- Какво знае той за майка си?

- Той я познава само от снимките. Много пъти е искал да му разказвам за нея. Обича да говори за нея. 

- За Вас какво би означавало справедливост?

- Аз вече не очаквам справедливост. На нас ни остава съвсем малко до изтичане на давността на това дело и най-вероятно то ще бъде погасено по давност, но все пак се надявам на чудо. Ако бяхме в друга държава, щях да ви кажа – очаквам ефективни присъди. В България изобщо не мога и да мечтая за това.