Бившият вече еврокомисар трудно ще намери реална подкрепа за правителство

Мария Габриел, бившият вече еврокомисар по иновациите, изследванията, културата, образованието и младежта, получи първия мандат за съставяне на правителство. Номинираната от Бойко Борисов за премиер на страната има, според чл. 99 (2) от Конституцията, 7-дневен срок да предложи състав на Министерски съвет, който да бъде гласуван от мнозинство в парламента. Г-жа Габриел, след като проведе кратки и неясни консултации с водещите политически сили в страната, обяви твърдо, че ще изпълни мандата. Дали обаче Мария Габриел е най-добрият вариант за премиер на страна, в която почти не е живяла последните 20 години, е много спорен въпрос.

Шеметната кариера на Г-жа Неделчева-Габриел в eвропейските институции започва през 2009 г., в която тя е избрана за евродепутат. През 2017 г., след напускането на Кристалина Георгиева на Еврокомисията, Г-жа Габриел заема овакантения пост на еврокомисар за цифровата икономика и общество. През 2019 г. с настоящия мандат на Комисията, ресорът ѝ е изненадващо отнет и отива при французина Тиери Бретон. Габриел е назначена от 2019 г. за Комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта (накратко програмата Еразмус +). Според анализатори през 2019 г., това не е добро послание от страна на Европейската комисия към българския еврокомисар. Най-малкото, бюджетът на предишния ѝ ресор е бил 415 милиарда, докато на настоящия и 95,5 милиарда евро. Нещо повече, водещи издания като “Политико“ (линк: https://www.politico.eu/article/mariya-gabriel-digital-single-market-on-the-rocks/) пишат за нея през 2018 г. че: “тя няма политическа тежест“, цитирайки чешката депутатка Дита Шаранзова, “Тя все още не е изложила ясна стратегическа визия, която да се отклонява от институционалния наратив, създаден от нейния екип“, казва за нея Алберто Алемано, професор в престижния Парижки университет за бизнес изследвания (HEC Paris), “На Габриел ѝ липсва влияние – и затова потърси помощ от вицепрезидента Андрус Ансип, за да се опита да прокара трудни предложения, като същевременно се фокусира върху проблеми с по-ниски залози като фалшиви новини и дигитални умения.“ На всеки човек с мениджърски опит е ясно, че ако му орежат бюджета със 75%, това може да означава само две неща: или компанията/институцията, за която работи, има финансови затруднения, или мениджърът не се е справил добре с предходната си работа, което е един своеобразен вид понижение. Понеже Европейският съюз явно не изпитва финансови затруднения, оставяме на читателя да направи изводите си за работата на Мария Габриел.

Отделно, съгласявайки се да бъде кандидат за премиер на България, Мария Габриел допусна още една политическа грешка, която коства на България много в европейски и международен план. Тя оваканти своя пост като еврокомисар и така остави България единствената държава членка на ЕС, която няма да има представител в сегашната еврокомисия, от чийто мандат остават още година и половина. Урсула фон дер Лайен заяви, че ресорът на Мария Габриел се разпределя между гръцкия еврокомисар Маргаритис Схинас и датската му колежка Магрете Вестагер. Колко е честно това решение на германската председателка на Европейската комисия, при положение че ЕС е редно да бъде съюз между равни, да остави България без ресор в една от основните институции на ЕС, е друг въпрос.

Но ако се върнем на кандидат-премиера Габриел, тя е противоречива фигура не само в европейските институции. Редица скандали избухнаха напоследък около нея на местно ниво. Например скорошният сигнал до прокуратурата, че е ползвала под наем 128 квадрата общинско жилище в кв. Лозенец за наем от 400 лв., за да “стокира“ неща там, по времето, когато е била евродепутат и доходите ѝ са били от порядъка на 6000-7000 евро на месец. Наскоро също стана ясно, че Мария Габриел не е доктор на политическите науки, след като самата тя го призна на пресконференция на 14 май 2023 г. Странно обаче идва това признание, когато във “видео визитка“, на Мария (тогава все още Неделчева), публикувано на 19 май 2009 г. и все още достъпно в YouTube (линк: https://www.youtube.com/watch?v=m5mbLDgxGTc), Мария Габриел като кандидат за евродепутат казва следното: “Здравейте, аз съм Мария Неделчева и съм кандидат за евродепутат от листата на ГЕРБ. По образование съм доктор на политическите науки“. Редно е да се запита кандидатът за министър-председател на България: Защо е лъгала българските избиратели, които са ѝ гласували доверие и са я изпратили да ги представлява в Европейския съюз? Нещо повече, в архивна страница на сайта на Европейския парламент, в нейна биография, също е било написано, че тя е доктор на политическите науки, нещо, което години по-късно тя опровергава в пресконференция пред българския народ вече като човек, с претенции да оглави най-ръководния пост в държавата.

На последно място, в изтекли документи от консултантската фирма “Kumquat Consult“, по поръчка на “Отворено общество“ на Джордж Сорос (линк: https://legacy.gscdn.nl/archives/images/soroskooptbrussel.pdf), Мария Габриел е определена като “истински прогресивна по убеждение и може да бъде убедена да върви срещу линията на своята група, особено по социалните въпроси и по въпросите за джендър равенството; настоява да говори на френски винаги, когато е възможно“. Това разбира се, са субективни анализи за Мария Габриел, в които трудно можем да разберем за истинското поведение на “кандидата Габриел“ по тези теми, но остава въпросът защо "Отворено общество" и Джордж Сорос, ще проявяват интерес към Мария Габриел, приравнявайки я като част от евродепутати, които е вероятно да подкрепят ценностите на "Отворено общество" в периода 2014-2019 г.?

От всичко горепосочено може да се заключи, че е странно, защо Мария Габриел има амбицията да става премиер на България. Тя трудно ще намери реална подкрепа за правителство. Дългото ѝ откъсване от местния политически живот, противоречивите ѝ постижения на европейско ниво и недоразуменията около нейната личност не са нейни съюзници и дори да успее да състави кабинет, той ще е по-нестабилен и от този на Кирил Петков. Дано само зад нейната кандидатура да не стои именно желанието и да подготви кампанията си за европейските избори, които са точно след година и съвпадат с желаната от нея продължителност на “експертното и правителство“.