Марсилия до дъно

Жителите са над милион - номади и по душа и по ДНК, свободолюбиви, готови да изпият живота до дъно

Над 300 филма са снимани в Марсилия и в тях винаги присъства колоритният Vieux Port

Марсилия влезе в новините миналата есен с един екстравагантен “спорт”: хвърляне на тротинетка в Средиземно море. Стотици електрически возила се оказаха на дъното на морето, а създателят на тази дисциплина, вероятно невръстен хлапак, остана неизвестен. Трудно биха го открили, защото тук живее толкова разнородно и разноезично население, една “50 нюанса на кожата” Марсилия, истински етнически пачуърк, който е оцветил и атмосферата, и кухнята, и политиката, и архитектурата, и цялата култура и история на този тъй очарователен град.

Жителите на Марсилия, вече над милион, са номади и по душа, и по ДНК, свободолюбиви, темпераментни, готови да се изпият живота до дъно във всеки момент. Особено силно този дух се усеща на

пазарите на Марсилия,

любимо място на круизните туристи, които никога не пропускат най-голямото пристанище на Средиземно море. За една година те са над 1,5 млн. души! Сред пазарите пък любим е рибният пазар на Vieux Port, пристанището на стария квартал. Хубаво е да отидете рано сутрин, когато въздухът е още свеж и бризът полюшва педантично строените яхти, корабчета и рибарски лодки. Гората от мачти, подвикванията на марсилските продавачки на риба, искрящото море, миризмата на морски дарове и подправки, огромното виенско колело на ръба на сушата, кафенетата с обърнати към улицата и морето столове - атмосферата е толкова живописна, че ви се иска да запечатате всеки детайл.

Над 300 филма са снимани в Марсилия, и в тях винаги присъства колоритният Vieux Port. Спомняте ли си “Наистина любов” с Колин Фърт? Кафенето, в което са заснети сърцераздирателните любовни сцени е тук, на пристанището, наречено “Бар де Ла Марин”.

От кафенето можете да наблюдавате остров Фриул, прочут със своя замък Иф. През 17 век той е превърнат в страховит затвор. Не е известно някой да е избягал от него, освен Граф Монте Кристо, а и това го твърди единствено мосю Александър Дюма.

Резултат с изображение за „марсилия“

пастис и буябес

Какво е Марсилия без пастис и буябес - две вечни удоволствия, второто от което е измислено точно в Марсилия? Пастисът е мисия лесна. Можете да я изпълните във всяко едно кафене на тротоара, само внимавайте с количествата, защото може да се наложи на другия ден да умирате трудно. Виж, за буябеса въпросът е доста по-сложен. Въпреки че го предлагат почти във всеки морски ресторант, въпреки че уж няма нищо сложно в направата му, от буябес до буябес има огромна разлика. Дори и в цената - можете да поръчате буябес за 10 евро, но и двойна порция за 140 евро. Такава двойна порция в ресторант “Мирамар” на старото пристанище е истинско представление. Най-напред носят тържествено дълбоки чинии с гъст бульон и пикантни разядки, които мажете върху препечена франзела и топите в бульона. След това идва същинската част - гъста супа с 6 вида риби и някоя друга мида или скарида за разкош. Съмнявам се обаче, че тази скъпа порция е по-вкусна от онези първи опити за буябес, направен преди векове направо на пристанището на Марсилия с останалите непродадени риби, с морска вода, копър, чесън и сол. Буябес можете да опитате и в колоритните ресторантчета в

най-стария квартал Пание,

чиито тесни улички тръгват именно от старото пристанище. Възхищавам се на градската управа на Марсилия, която

именно тук, в Пание, е вписала древниархитектурни паметници и 2600 години история в модерния стил и ритъм на града по наистина виртуозен и артистичен начин. Градската управа традиционно е привличала за различни проекти най-големите имена в архитектурата и дизайна като Жан Нувел, Заха Хадид, Кенго Кума, Стефано Боери, Руди Ричоти... Дело на Ричоти е Музеят на цивилизациите на Европа и на Средиземноморието (MuCEM), който представлява модерен паралелепипед от стъкло и бетон, едно споделено пространство, както е модерно сега да се казва, за изложби, пърформанси, кафе, събития...

Музеят е свързан с мост, висок 115 м, който преминава над старата крепост, построена от Краля Слънце за защита на града, и се влива в градското движение. От каменната алея, опасваща крепостта пешеходците върху моста изглеждат като прашинки. А само преди няколко години алеята зад крепостта е била неугледен паркинг и място за събиране на смет. Сега е любимо място за разходки и следобедно питие в ухаещите на топли кроасани и кифлички с ябълково пюре кафенета. Марсилия е град, който светкавично може да смени ароматите във въздуха, перспективата, средата, етническата атмосфера и дори стила си, но едно нещо е неизменно - средиземноморския дух с неговата свобода, непринуденост и артистичност.

Света Богородица пазителка -

така се нарича катедралата на Марсилия Нотр Дам де ла Гард, върху която се извисява позлатената статуя на Божията майка. През 1931 г. 300 000 души са наблюдавали на живо как на главата на 10 метровата статуя поставят златна корона. Няма място в града, или в открито море, от което да не се вижда тази светиня за французите, изградена по времето на принц Луи Наполеон Бонапарт в началото на 19 век на мястото на стара базилика, част от крепостната стена на Марсилия. Съчетанието между бял и зелен флорентински камък, както и възхитителното майсторство, с което са създадени мозайките и мраморните елементи, превръща тази катедрала в шедьовър. А 360 градусовата гледка, която се разкрива от всяка една точка на малкия каменен площад около катедралата, e любов от пръв поглед.

 

Да планираме пътуването:

София - Марсилия с директен полет на Ryanair, два пъти седмично, в сряда и неделя.

ХОТЕЛИ:

Mercure Marseille Canebire - на една крачка от старото пристанище, комфортен и не скъп.

InterContinental - сградата е една от емблемите на града, бивша болница от 18 век, реставрирана и с пленителна градина с поглед към Vieux Port.

Les Bords de Mer - елегантен минималистичен хотел, кацнал на скала над морето. Две рускини са отворили в него филипинско-френски ресторант.

Maison Montgrand - бутиков тризвезден хотел с петзвездно обслужване, разположен в две сгради от 18 век, с вътрешна градина, концептуален магазин, галерия, чайна, накрачка от Vieux Port.

КАКВО ОЩЕ ЩЕ ВИДИТЕ:

Прованс: Само на час път с автобус са прелестните Екс-ан- Прованс и Арл с техните старинни площади с фонтани, с къщата на Сезан в Екс, с любимото кафене на Ван Гог в Арл, с шедьоври на архитектурата като шато Комон в Екс и римския амфитеарът в Арл.

Каланкес - парк с огромни пинии, редки растения и много животински видове, цели 20 км по крайбрежието между Марсилия и Касис.

Абатството Свети Виктор - най-старата църква в Марсилия.

Дворецът Лоншан - Музеят за изящни изкуства

Пясъчния плаж Прадо.

Ла сите Радьоз - проектиран от Льо Корбюзие комплекс, град в града, от разноцветни бетонни блокове, включен в културното наследство на ЮНЕСКО.

Пазарът Capucin - подправки и всякакви джунджурии за спомен.

 

КАЛЕНДАР МАРСИЛИЯ:

В моментa: Музеят Кантини предлага изложба “Ман Рей и модата” - до март 2020. Ман Рей е фотографът, снимал Коко Шанел и Елза Скиапарели за Вог.

2020: Биенале по изкуствата Manifesta

Фестивал по изкуствата - триседмичен празник за любителите на театъра, музиката, танца и пърформънса. Буквално пробразява града, а хотели са пълни с любопитни туристи. Датите още не са определени.

Marsatac- фестивал на електронната музика. Повече от 30 000 фенове пълнят цели три дни парка Шано (Parque Chanot) и Plage du Petit Roucas (плажа Пти Рукас)

КЪДЕ ДА ХАПНЕМ:

Un Table au Sud с една звезда Мишлен е сред най-скъпите марсилски ресторанти. Предлага френска гурме кухня, елегантен интериор и възхитителната гледка на катедралата в далечината.

Au Couer de Pani e един непретенциозен и с умерени цени ресторант, но с много вкусна кухня - агнешки ребра с мед и провансалски билки, миди сен жак в ароматно вино, петел в гърне и т. н

Le Petit Nice на Жералд Паседа - почти невъзможно e да се запази маса или да се опишат ястията на този виртуозен майстор, който заслужено е получил три звезди Мишлен.

L`Eau Viv e ресторант, до който се стига с асансьор от площада на катедралата Нотр Дам и който се стопанисва от монахини. За 15 евро тук хапвате три ястия, сред които божествени ребра с чеснов сос.

L`Epuisette на шеф Гийом Суриьо, на скала над водата, с романтична гледка към залива и една звезда Мишлен. С 4, 7 или 9-степенно меню, предлага и буябес, приготвен с щипка ексцентричност.

Коментари

Задължително поле