82% от богатството в света отива при 1% от населението

Майка с бебе в ръце пропадна в улична шахта в столичен квартал

Агресия в дом за деца с увреждания в Габрово

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 януари 2018

Правят сергиите в Слънчев бряг еднакви

15-километрова опашка на ГКПП „Капитан Андреево“

Броят яхтите на българи в Гърция Удрят схемите за укриване на налози при транзит

Списък с 55 защитени специалности въвежда МОН

Религии против Истанбулската конвенция Светият синод обяви, че договорът поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация

Белгия намали равнището на терористична заплаха в страната

Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

МВнР отчете свършеното за две години

Снимка: Архив

Министерството на външните работи публикува отчет за дейността си за периода от началото на мандата на правителството през ноември 2014 г. до момента.
Основната цел в дейността на МВнР е защитата на националните интереси в съзвучие със стратегическия курс на принадлежността на страната ни към ЕС и НАТО и с поетите международни ангажименти, се посочва в документа.

Фокусът е бил върху няколко направления – засилена интеграция на страната в ЕС и НАТО; ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница; подкрепа за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там; активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн; задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики; българската номинация за генерален секретар на ООН.

Сред основните събития със значителен външнополитически резонанс се отбелязват успешното участие на страната ни в Срещата на върха на НАТО във Варшава; участието на България в Общия дебат на 70-та и 71-та сесии на Общото събрание на ООН; българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, както и на Комитета на министрите на Съвета на Европа; подготовката за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Една от най-важните задачи пред българската дипломация към момента е подготовката за провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС, което беше изтеглено с 6 месеца напред в резултат на Брекзит. МВнР осъществява редовни контакти с ресорните институции на ЕС, с партньорите в рамките на Триото – Естония и Австрия, и с текущите председателства.

ООН и изборът на нов Генерален секретар

През отчетния период бе реализирано успешното участие на Република България в 70-та и 71-та сесии на ОС на ООН. Особено силен акцент бе поставен върху подготвителната работа по кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, отбелязват от МВнР.

В отчета се припомня, че в МВнР беше създадена оперативна работна група по кандидатурата,бяха изготвени План за действие и Концепция по изборната кампания за българската кандидатура за ГС на ООН. До всички задгранични представителства на Република България бяха изпращани подробни инструкции за работа по кандидатурата, изготвени бяха ноти до страните постоянни членки на СС на ООН и до страните от Източноевропейската регионална група на ООН.

Осъществени бяха демарши в министерствата на външните работи на страните членки на ООН, като бяха връчени вербални ноти с молба за подкрепа за кандидатурата на Ирина Бокова.

МВнР е подготвило материалите за изслушването на Ирина Бокова пред ОС на ООН, за участието й в публичния дебат с кандидатите, както и за интервюта с различни медии. Организирани са били посещенията на Ирина Бокова в Ню Йорк, Лондон, Кайро, Мадрид, Токио, Дакар и Луанда за сметка на средствата, осигурени за кандидатурата й за ГС на ООН.

Обективният анализ на провелите се гласувания сочеше, че настоящите кандидати от ИЕРГ не са в състояние да наберат нужната широка подкрепа сред мнозинството от членовете на СС на ООН. С амбицията да запази шанса на ИЕРГ да излъчи следващия ГС на ООН министър-председателят Бойко Борисов изпрати писмо до председателите на Общото събрание и на Съвета за сигурност на ООН, с което номинира Кристалина Георгиева като кандидат на България за поста Генерален секретар на ООН. Георгиева се ползва с широка подкрепа и контакти в международен план, което предостави възможност с издигането на кандидатурата й българската страна да направи сериозен опит за консолидиране на Източноевропейската регионална група, посочват от МВнР и допълват, че налице е била и заявената вече готовност на редица членове на регионалната група да подкрепят новата българска кандидатура.

Дейността на Кристалина Георгиева е високо оценена в ООН и други международни организации, което я поставяше в позиция на разпознаваем кандидат, способен да предложи решения на актуалните проблеми и предизвикателства, стоящи пред организацията. Въпреки че Кристалина Георгиева нямаше достатъчно време, за да развие кампания, тя получи окуражителни гласове от редица членове на регионалната група. Забавянето на консолидацията на ИЕРГ и желанието на страните-членки на СС на ООН да ускорят процеса на избиране на ГС, за да може да се подготви за изпълнението на задълженията си, доведе обаче до избирането на генерален секретар, излъчен не от нашата регионална група, се отбелязва в отчета.

Двустранни отношения

През разглеждания период българо-американските отношения бяха издигнати на качествено ново равнище. От Министерството отбелязват развитието на интензивен политически диалог със САЩ на всички равнища.

МВнР работи последователно за установяване на устойчив политически диалог с Канада. Премахването на визовия режим на Канада за българските граждани бе разглеждано като приоритет на двустранните ни отношения.

В контекста на украинската криза двустранният диалог с Русия на високо политическо ниво бе ограничен. Основните контакти между двете страни в периода 2014-2016 г. бяха политическите консултации в София на ниво заместник-министър на външните работи и срещата между министрите на външните работи Даниел Митов и Сергей Лавров през юли 2016 г. в Сочи.

МВнР участва активно в усилията на правителството за осигуряване на тясно и ефективно сътрудничество с Турция за охрана на общата граница и справяне с миграционния натиск, се посочва в отчета.

През отчетния период се проведоха Седмата и Осмата среща между делегациите на Република България и Република Македония, по време на които продължиха преговорите по проекта на Договор за добросъседство и приятелство. Със своята експертиза България даде съществен принос в определянето на позициите и подхода на ЕС и други международни организации по отношение на политическата криза в Република Македония.

Основен приоритет в активния двустранен диалог със Сърбия бе защитата на правата на Българското национално малцинство. Положени бяха необходимите усилия за адекватното отразяване на темата и в преговорния процес на Сърбия за членство в ЕС, вкл. в рамките на отворената през юли 2016 г. преговорна глава 23 „Съдебна система и основни права”.

Във връзка с изпълнението на споразумението по Съвместния всеобхватен план за действие по ядрената програма на Иран и вдигането на санкциите срещу страната бяха предприети мерки за нормализиране на двустранните отношения с акцент върху активизирането на политическия диалог и търговско-икономическото сътрудничество.

Помощ на българи зад граница

Защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина е традиционен и неизменен приоритет на българската външна политика. За изпълнението на този приоритет чрез по-ефективна консулска защита МВнР извърши работа по следните направления през отчетния период:
– Създадена бе електронна платформа за подаване на заявления за български документи за самоличност от чужбина с квалифициран електронен подпис.
– Предприети бяха активни действия в случаите на осъдени български граждани в чужбина за предотвратяване на налагането на смъртно наказание, за намаляването на многогодишни присъди или за трансфер за излежаване на наказанието в България (пример – случаи в Панама, Малайзия и т.н.).
– Бяха отменени – след активен диалог с австралийските власти, транзитните визи за 72-часов престой на български граждани.
– Бяха предприети и мерки за максимално облекчаване на визовия режим като процедури и необходими документи, в рамките на законовите възможности, с цел стимулиране на летния и зимния туризъм. Бяха проведени консулски консултации на ниво директор с Полша и Беларус.

Действия при кризи

Оказването на съдействие при възникване на кризисни ситуации с български граждани в чужбина е също основен приоритет в работата на МВнР. Последните няколко години създадоха нова ситуация в областта на националната сигурност, определяща и основните заплахи за страната.

През отчетния период МВнР нееднократно и по повод конкретни кризисни ситуации изпращаше указания до задграничните представителства за повишаване на нивото на сигурност и мерки за безопасност на мисиите ни в чужбина, като: атентатите през пролетта и средата на 2016 г. и опита за преврат в Турция; терористичните кризи в Белгия и Франция; наводненията през 2014 г. и нивото на река Дунав при Железни врата в Сърбия; спиране на транспорта от стачки и блокади по южната ни граница с Гърция; политическата криза в Египет; и др. Общо за периода са изготвени над 70 препоръки за гражданите, касаещи важни въпроси за тяхната сигурност при пътуване извън страната.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. освен, че митов и сие почистваха зaдника на ердоган, не виждам с какво друго могат да се похвалят…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.