Мицотакис се среща с Бойко Борисов и Зоран Заев в Солун

Румен Драганов: Не се очаква драстично поскъпване на самолетните билети

ВСС гласува повторно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор Протест и контрапротест около сграда на съдебните кадровици

Стоян Мирчев, БСП: Михаил Миков отсъства от кампанията, а сега принизява усилията ни

Пожарите в Австралия унищожили част от имота на Ръсел Кроу

Уволниха пияния шофьор на училищен автобус

Прокуратурата: Няма доказателства за престъпление в сигнала на БОЕЦ срещу Иван Гешев

Как да обясним на блондинка защо звукът от гръмотевицата закъснява

Туск: Великобритания ще стане второстепенен играч след Брекзит

Кметът на Перник: Водният режим, който предлагат от ВиК, може да унищожи цели сектори

Жираф предизвика тежка катастрофа в резерват в ЮАР, загина турист

Мечка нападна и рани ловец край село Търничене

Стрелба в колеж в руския град Благовещенск (ВИДЕО)

Ярък метеор освети небето над няколко американски щата (ВИДЕО)

Арктически студ скова големи части от САЩ

Медицинското образование трябва да отговаря на световния технологичен прогрес и потребностите на обществото

„Труд“ продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България.

Миналата сряда в дискусията със своя статия се включи ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков. Днес продължаваме със статия на проф. Красимир Иванов, ректор на Медицински университет-Варна.

Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд“ ще ги публикува всяка сряда.

България е сред последните страни в Европа по брой на завършващи висше медицинско образование: на 100 000 души от населението – 12 лекари.

Висшето медицинско образование и това на здравните професионалисти има своите специфични особености и проблеми, които се нуждаят от намиране на гъвкави решения и предприемане на спешни мерки.

Първо: Ако висшето образование трябва да отговаря на потребностите на бизнеса, то висшето медицинско образование трябва на първо място да отговаря на здравните потребности на обществото. Какво означава това? Демографските процеси, характеризиращи съвременните европейски общества, са добре известни, но те засягат нашата страна в още по-голяма степен. Увеличава се средната продължителност на живота, което е желан благоприятен процес, но едновременно с това расте средната възраст и делът на хората над 65 години. По данни на Евростат 20% oт населението в България е на възраст над 65 г., което ни поставя на едно от челните места по застаряване в Европа. За сравнение – по този тревожен показател преди нас са само 5 европейски държави.

Само този факт е достатъчен да обоснове очевидните потребности от медицински и здравни специалисти, за да се отговори на нарастващите потребности от грижи и лечение, свързани със застаряването на населението.

Второ: На фона на нарастващите потребности има доказан всеобщ недостиг на медицински и здравни професионалисти в Европа, особено осезаем в нашата страна, който заплашва да се превърне в катастрофален проблем за качеството на здравните услуги в България. Фактите сочат, че България е сред последните страни в Европа по брой на завършващи висше медицинско образование: на 100 000 души от населението – 12 лекари. Цифрите показват, че например в Малта новозавършващите лекари на 100 000 човека са 25, в Ирландия – 24, в Румъния, Дания, Словения и много други страни – 20.

Трябва да сме наясно и с другия тревожен факт – половината от лекарите в страната ни са на възраст над 55 години, а 20% са над 65 години.

Не достигат не само лекарите, но и медицинските сестри и акушерките, а кризата в България се задълбочава с всеки изминал ден, като вече се достига критичният минимум.

Тези цифри са реално доказателство, че са необходими спешни действия за увеличаване капацитета на медицинските университети за всички медицински и здравни специалности.

Необходимо е да се стимулира приемът в други специалности, необходими за здравеопазването – лекарски асистенти, парамедици, болногледачи, кинезитерапевти.

Трето: Пазарът на медицински и здравни професионалисти е отворен, конкурентен, без ограничения за свободното движение на човешкия капитал, особено в рамките на ЕС. Подготовката на медицински и здравни специалисти в 5-те медицински университета у нас е на световно ниво. Доказателствата за това са много. Това също увеличава риска за България, защото условията за работа в чужбина са по-добри за лекарите и здравните специалисти, а у нас не им се предлагат конкурентни условия, с които да бъдат задържани.

Тази специфика на пазара изисква мерки в две посоки: от една страна – отчитане на ефекта на миграцията и увеличаване на капацитета за прием на кадри в медицинските университети в България, а от друга страна – изграждане на стратегия за задържане на лекарите и здравните професионалисти в България.

За да се посрещне това предизвикателство, незабавно трябва да се обединят министерства, общини, държавни институции, контролни органи и медии, за да се вземе решение и целево да се финансират и подкрепят медицинските университети в България и университетските болници.

Необходими са спешни, незабавни действия. Ако решенията и мерките бъдат взети днес, ако още тази година се увеличи приемът на студенти в медицинските университети в България, то реален резултат ще бъде отчетен най-рано след 10 години. Толкова време е необходимо – 6 години обучение в университет и 4 години специализация, за да се изгради един завършен лекар – специалист, който пълноценно да лекува пациенти.

А желаещи да учат медицински и здравни специалности има – в МУ-Варна например 3-ма чуждестранни граждани се борят за 1 място, а при кандидатите от страната съотношението е 7:1! Тук трябва да отбележим, че не само пазарът на медицински професионалисти е свободен. Свободно е и движението на кандидат-студенти в рамките на ЕС. А има държави като Германия, Скандинавските страни, в които държавата поема таксите и за студентите от ЕС. В този единен пазар медицинските университети в България не са конкуренти помежду си, а с другите в Европа. Това означава, че трябва да се инвестира в тяхното развитие, за да бъдат те конкурентни на най-добрите в Европа.

Проблем пред медицинското образование в България в момента е финансирането – недостатъчни субсидии за обучение и за наука, недостатъчни средства за капиталови разходи и ограниченията при формиране на собствени средства.

Предоставяната от държавата субсидия за обучение на студенти и докторанти в медицинските университети у нас е крайно недостатъчна за целите на модерното образование по медицина. Предоставяната субсидия за наука е в размер, който силно ограничава възможностите за извършване на фундаментални и научно-приложни изследвания, издаване на научни трудове и популяризиране на резултатите от тях. Това от своя страна води до влошени показатели за научна активност, намаляване на възможностите за привличане на млади хора в науката, липса на „образование, основано на доказателства и наука“ и ограничаване на връзката „наука-бизнес“. Средствата за капиталови разходи са в минимален размер, което налага медицинските университети да ги дофинансират от формираните собствени приходи за строителство и основен ремонт, закупуване на специализирана медицинска апаратура и оборудване, учебен и демонстрационен софтуер и др. Обучението по медицина е особено скъпо заради необходимостта от модерно оборудване, което често надхвърля в пъти размера на субсидията на медицинските университети у нас, както и неговото непрекъснато обновяване.

Независимо от разделението на медицинските университети от университетските болници те остават тясно свързани. Качеството на обучение на студенти, специализанти и докторанти е в пряка зависимост от наличието на съвременно оборудване в базите за практическо обучение, а ползите от добре обучените специалисти са и за двете сфери – образование и здравеопазване. За съжаление по-голямата част от лечебните заведения не разполагат с необходимата база, апаратура, учебни зали, софтуер и хардуер за провеждане на обучение в съответствие с потребностите на образователния пазар, което прави висшите медицински училища неконкурентоспособни в сравнение с другите европейски университети. Това налага инвестиции на МУ в лечебни заведения – търговски дружества, с които се финансира не само образованието, но и прякото предлагане на здравни услуги в съответния регион и има своя значим социално-здравен ефект.

Осигуряването на модерно образование е немислимо без подходящите учебни средства в теоретичен и практически план. В областта на медицината това води до големи разходи, тъй като учебните материали следва да са съобразени с последните новости, а иновациите в медицинската наука и биотехнологиите са едни от най-бързо развиващите се в световен план. Едновременно с това, развитието на технологиите предполага внедряването им с оглед осигуряването на дигитално и симулационно подпомагане на обучението, отдалечен достъп до учебни материали, електронно административно обслужване на студентите и др. Бързото остаряване на тези технологии и скоростта на научния напредък изискват непрекъснати инвестиции.

Медицинското образование у нас е успешно днес, но може да бъде два пъти по-успешно утре поради критично нарастващия недостиг на медицински и здравни специалисти и огромна потребност от подготвени кадри. Трайно висок интерес от страна на кандидат-студенти за обучение има както от страната, така и от чужбина, защото е гарантирана реализацията на пазара на труда на завършващите и защото в България се предлага качествено обучение и образование, отговарящо на европейските стандарти.

Медицинското образование у нас следва да бъде изведено като приоритет, да бъде подкрепяно и стимулирано. Това ще има огромен положителен ефект върху образователната система, здравеопазването, регионалното развитие и бъдещото съхраняване и развитие на обществото.

Кои са най-важните стъпки, според мен, които могат да задвижат и поддържат добро темпо за постигане на целта, а именно – съвременното медицинско образование в България да отговаря на световния технологичен прогрес и потребностите на обществото.

1.Да се приложат инструментите за междусекторно сътрудничество и да се възложи съвместен анализ на настоящите потребностите от медицински и здравни специалисти в България от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на здравеопазването (МЗ).

Анализът може да бъде подготвен съвместно с участието на медицинските университети и професионалните организации (БЛС, БАСЗГ, БФС, БЗС и др.). Ще бъде спестено много време, ако се използват комбинирано възможностите на всички визирани институции, тъй като те поотделно разполагат с различни данни, които могат бързо и лесно да бъдат интегрирани. (Например в системата на МЗ периодично се изготвят справки от Районните здравни инспекции (РЗИ) за брой и разпределение на активните медицински и здравни професионалисти, а в системата на МОН се изискват справки за броя и специалностите на обучение на студентите в медицинските университети.)

2. Паралелно с изработване на анализа може да се инициира разработване на система за планиране и прогнозиране на медицинските и здравни професионалисти в България.

Въпросите за планиране и балансиране на човешките ресурси стоят пред много страни от Европейския съюз и цяла Европа, тъй като недостигът им е критичен вече и в световен план и се наблюдава голяма мобилност между различните държави.

В областта на планиране на човешките ресурси има добри практики в Европа, които се представят от Европейската комисия и се споделят в рамките на експертни мрежи и проекти на Европейската комисия. Екипи на МУ-Варна участват заедно със свои колеги от България в такива експертни мрежи и могат да бъдат поканени при разработване на системата за планиране.

3. С цел по-ефективно планиране на бъдещите инвестиции за обучение може да се инициира дискусия относно възникващите нови медицински и здравни професии. В практическото и теоретичното обучение да се заложат нови теми и модули на обучение за подобряване на дигиталните умения за работа с нови медицински технологии, биотехнологии и телемедицина.

Тази дискусия вече се води в Европейски и световен мащаб – тя е подкрепена от Европейската комисия и в инциативите на OОН и СЗО в рамките на новосъздадената Висша Комисия по образование, здравеопазване и икономически растеж.

България и българското медицинско образование би трябвало да бъдат част от тези дискусии, тъй като те са свързани и с пазара на труда, но най- вече с търсене на решения за универсалното покритие на здравните потребности на гражданите на всяка страна.

4. Да се инициира дискусия за промяна в системата за оценка и акредитация на висшите училища в посока на оптимизиране на процесите, като в актуализацията на наредбата за следдипломно обучение на специалисти в здравеопазването да се включат не само специалисти от МЗ, но и от МОН и медицинските университети.

Включването на технологиите в тези процеси би допринесло за подобряване на ефективността им. В тази връзка може да се обсъди с екипите на МОН, НАОА и университетите евентуално включване на електронна система за подаване на документите (полезна практика е например електронната система на Европейската програма ЕРАЗЪМ+).

Висшето медицинско образование в България е на европейско ниво и се нуждае от нашите общи действия, за да се запази и развива в динамичната и много конкурентна среда. В този процес е необходима подкрепата на държавата по отношение на координирани и свързани решения в двата сектора – висше образование и здравеопазване.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Студентите,които завършват медицина в Бългерията изчезват в западните държави за по-големи заплати и по-добри условия. Трябва да се въведат някакви срокове за работа след дипломирането и тук,които да са задължителни. Да се повишат чувствително заплатите,да се закупи нова апаратура и да се осъвременят болниците. Иначе няма как младите лекари,сестри и акушерки да останат. Млад човек със 700 лева заплата не може да се развива-нито семейство,нито деца да гледа. Наша позната лекарка замина за Британия и е много добре там. Заминаха също лаборантки,сестри. А ние се радваме,когато някоя баба-докторица ни е лична лекарка. Докторите-дядовци и те са на пътя на пенсионирането. Та,така.

    1. Имате малка грешка. Младите лекари получават чисто към 500 лева, които не достигат дори да се изхранват, а камо ли да мислят за семейства и деца. За специализации и доктурантури се чака ………… и много дочакват другаде. А доктурантурите не се считат дори за трудов стаж – т. е., губиш 10 години без заплата и стаж. Въобще по-добре е да си живееш спокойно като продавач някъде, отколкото да се мъчиш да се градиш като специалист. Но кого ли го е грижа…………

  2. Modela na zdraveopazvane i sichko se zalaga ot Zapadna Evropa / USA i estestveno blagopriatstvuva teh ! Za sozhalenie nishto ne mozhete da napravite, osven da prodolzhi iztochvaneto na kadri , nedostig na resursi i nedostapno zdraveopazvane za se poveche bulgari – 2 tier service ! V UK s masovata imigracia, kachestvoto na drzhavnoto zdraveopazvane soshto se vloshava ! Pomogni si sam ! Zatui, bulgari, da bidem zdravi so zdrav duh, ta da ne dopirame do bolnici ! Zhiveite Bogosoobrazno i shte se radvame na dolog i tvorcheski zhivot !

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.