Добре, подкрепяме Украйна, но парите, които изпращаме, сякаш изчезват в черна дупка
Ударението в петъчните протести из континента бе поставено върху милитаризацията
Милионите участниците в петъчни протести в Испания, Италия, Португалия, Франция и други европейски страни по принцип трябваше да издигнат глас срещу поскъпването на живота, за по-добро образование, за по-качествено здравеопазване, за сигурен и точен градски транспорт, въобще за по-добър живот. Но върху трансперантите опънати пред челните колони на многолюдните манифестации в Лисабон, Мадрид, Париж и Рим, се четеше преди всичко един, единствен лозунг: “Не на войната, не на превъоръжаването, не на милитаризма, да - на мира!”
Защото на огромната маса недоволни от битуването си хора е ясно, че първоизточникът на връхлетялото ги обедняване и на техните трудности е войната. И на първо място тази в Украйна - страната, която мнозинството европейци подкрепят морално в борбата є срещу агресора. Но вече са уморени от кървавия конфликт и желаят час по-скоро той да бъде обуздан от траен мир, за да си поемат всички глътка въздух в името на общото оцеляване.

Върху трансперантите опънати пред челните колони на многолюдните манифестации се четеше преди всичко “Не на войната, не на превъоръжаването, не на милитаризма, да - на мира!”
Както писа миналата седмица парижкият всекидневник “Льо Фигаро”, мнозинството европейци остават все така убедени, че Русия представлява заплаха за континента, и продължават да подкрепят Киев. Въпреки това, във време, когато покупателната способност на домакинствата се свива от инфлацията, разходите за военна помощ за Киев все по-често са обект на критики вече не само от страна на крайнодесните партии и радикалната левица, но и от милиони необвързани с политиката хора. Ето защо името “Украйна” не фигурираше върху плакатите, носени миналия петък из големите европейски градове от разгневените демонстранти - преди всичко младежи - работници, студенти и ученици.
“Пари за образование, а не за армия!” - крещяха те в Париж, “Не на превъоръжаването и на скъпия живот!” - бяха изписали манифестантите по транспарантите в Рим и Милано, “Жилища и достойно бъдеще, а не милитаризация!” - скандираха по площадите на Мадрид и Лисабон. Според експерти по руско-украинския конфликт, вече няма съмнение, че недоволството сред тези млади хора - превърнали се в символ на едно поколение, тежко засегнато от геополитическите събития - е част от един разрастващ се европейски феномен, известен като “умора от войната”. И тази умора, свързана с жестокия конфликт в Украйна, идва в момент, когато Европейският съюз след като вече е обещал 90 милиарда евро на Киев до края на 2027 г., кандиса да предостави на Зеленски и съратниците му към 50 милиарда допълнително, още сега.
“А това са пари на европейския данъкоплатец и ето защо навлизаме в класическия дебат “краве масло или оръжия” - отбелязва в анализ преподавателят по международни отношения в университета на Единбург - Бенджамин Мартил. “В началото на войната през 2022 г. Украйна се ползваше със силна подкрепа, като първите пукнатини се появиха към края на следващата година”, обяснява експертът. През този период според него възниква напрежение около цените на енергията, тъй като Владимир Путин превръща доставките на руски газ за Европа в оръжие, а на бойното поле Украйна започва да понася стратегически загуби. “И в този момент хората започнаха да си мислят: “Добре, подкрепяме Украйна, но парите, които изпращаме, сякаш изчезват в черна дупка, тъй като няма реалистична перспектива за победа!” - продължава изследователят.
В същото време според допитване на базираната в Лондон международна компания за социологически проучвания “YouGov”, макар и да остават съпричастни с нещастната съдба на украинците, мнозинството граждани на Франция, Германия, Испания и Италия биха предпочели пред продължаването на войната постигането на мир чрез преговори, дори това да означава, че Москва ще завземе украинска територия. Въобще имайки предвид, че военните действия през следващия февруари “ще чукнат” пет години и след това могат да продължат още много дълго, над Европа е надвиснал страхът от една безкрайна война.
“Общественото мнение е силно повлияно от пацифистки настроения, които не приемат идеята, че военната подкрепа би могла да подобри ситуацията и поради тази причина преобладава убеждението, че компромисът, дори и небалансиран, би бил за предпочитане” - отбелязва Лоренцо Преляско от водещия италиански социологически институт за политически анализи “YouTrend”. А това почти всеобщо убеждение според него води до вътрешни разногласия, дори до противоречия в управляващите кръгове във водещите страни на Европа, които “поне наяве” са прегърнали каузата на сегашното държавно ръководство на Украйна. “Не може да се отстъпва пред общественото мнение, когато мнозинството греши!” - заяви гръмогласно неотдавна пред “БиБиСи” италианският министър на отбраната Гуидо Крозето от управляващата крайно дясна партия “Италиански братя”. Той изрази загриженост, че мнозинството от сънародниците му се противопоставят на изпращането на военна помощ за Киев, а както се знае, вицепремиерът Матео Салвини от крайнодясната партия “Лига” обеща на партиен конгрес преди месец да работи с всички сили за прекратяване на военната помощ за Киев.
В Париж, както и в Берлин, управляващите пък се стремят да убедят обществеността, че са нужни жертви, изтъквайки надвиснала над континента руска опасност. “Ще продължим да оказваме помощ, докато тази война не приключи, искам също така да отправя това послание и към вътрешната аудитория - към германския народ” - подчерта жигосаният от крайно нисък рейтинг канцлер Фридрих Мерц след среща с Влодимир Зеленски в Берлин на 3 ноември. И допълни: “Правим това в наш собствен интерес, в интерес на Европа и в интерес на стабилния политически ред в Европа.” А във Франция Еманюел Макрон често осъжда “пораженческия дух” и “страхливостта” на сънародниците си, и на онези европейски лидери, които биха могли да се изкушат да спрат подкрепата на Киев. “Помощта за Украйна не е просто въпрос на добра воля - тя е въпрос на наш собствен интерес и сигурност. Капитулацията е слабост, а слабостта е опасност” - заяви категорично френският президент миналия месец след заседание на Европейския съвет в Брюксел. Иначе макар двамата да нямат “вътрешни врагове”, те са обсадени плътно от крайно десни и крайно леви политически противници, които обещават скоро да ги изпратят на бунището на историята и които не желаят да имат нещо общо с Киев.
Но дали става въпрос просто за временна умора от Украйна на обществеността или за начало на политическа промяна в отношенията към изтерзаната страна? “На този етап това по-скоро представлява отслабване на европейския консенсус относно високата цена на войната, а не пълно изоставяне на Украйна от страна на европейците” - смята Грегоар Рос от лондонския кралски мозъчен тръст “Chatham House”. “Този консенсус обаче може съвсем да се размие особено при липсата на надежден дипломатически хоризонт за скорошно приключване на конфликта.” - предупреждава британският международник, като все пак отбелязва, че Москва с удоволствие слуша европейската реторика, осъждаща помощта за Украйна.