Без много шум, без излишна публичност и конфети, филмът на режисьора Милко Лазаров “Ага” взе сърцето на журито в Сараево и спечели голямата награда... “Златно сърце”.

За първи път български филм триумфира на този ставащ все по-престижен фестивал в света. Достатъчно е да се каже, че председател на журито е носителят на “Оскар”, иранският сценарист и режисьор Сагар Фархади. И това е само епизод от победния филм на лентата.

“Ага” тръгна с търсене. След успеха си на дебютния филм “Отчуждение”, който може да се нарече дебютът на дебютите в българското кино, Милко Лазаров е обсебен от идеята да направи филм за ескимосите или по-скоро за самотата в изчезващия космос на севера. Двама ескимоси са в свят, който физически се разпада – глобалното затопляне – и това няма как да не ги направи страдащи към изгубения свят. Нашият свят. Задачата е поставена на (съжалявам за суперлативите, но това е факт) към момента най-успешния български сценарист Симеон Венциславов. Успешен, дори само защото в рамките на един сезон се разходи по червените килими на Кан и Берлин като съавтор на “Посоки” (на Стефан Командарев - първият ни филм от над 30 години в Кан) и като съавтор на “Ага”. Никой друг не го е правил, а тепърва предстоят новите му филми.

Лазаров няма представа какво означава да поставиш такава задача, дори на сценарист, с великото заклинание “Аз имам идея”. Тази идея се блъска челно с празния бял екран на компютъра и безнадеждно мигащия курсор, отмерващ времето изгубено в отчаяно мислене.

“Не знаех как да започна, как да продължа”, казва в интервю Венциславов. Но, очевидно, е разбрал, защото си е свършил перфектно работата. Така първо се ражда идеята за “Нанук” - сценарий, който печели престижната наградите на “Скрипийст”, “Средиземноморския филмов институт” и е селектиран в още няколко престижни програми. И на въпроса защо българи искат да направят филм за ескимоси, Мони и Милко казват: “А, защо не?”.

Филмът е заснет в Якутск, където екипът се бори с ураганни ветрове при минус 37 градуса, яде полусурово конско месо, а най-големият деликатес е замръзено коремче на жребче с пълнеж от конско мляко, забъркано с кръв и екстри. Още по-важното е, че е заснет на 35-мм лента, което вече звучи като сериозно кино. Истината е, че при такъв студ дигиталното отказва. От друга страна лентата дава съвсем, съвсем друго усещане и предимство.

Изглежда, успехите на Милко Лазаров са обречени да бъдат дълги и нескончаеми, като кадър в негов собствен филм. Той е известен с тарантиновските визуални повествования, в които можеш да чуеш, че персонажът се придвижва към екрана, да чукнеш едни яйца и да слезнеш за бира в близкото магазинче, да преглътнеш и чак тогава персонажът да е излязъл от конкретния кадър и още да чуваш неговите стъпки. Nat Geo с драматургически прочит. Това е великото кино днес, дошло на гребена на румънската вълна.

Тепърва предстоят аплодисментите за “Ага” и въпреки, че изглежда филм за ескимоси, той не е такъв.

“Семейството в “Ага” е като последното останало семейство на света. Но въпреки тази универсалност екипът на филма е изцяло български, с изключение на немския художник, който е роден в Монголия и ни помогна с изграждането на юртата”, казва пред медиите Лазаров.

Крачка назад! Дебютният му филм “Отчуждение” събира за България награди, които отсъстват изобщо от бутиковия ни награден музей – две награди от най-стария филмов фестивал в Европа – този във Венеция. Едната е за най-добър режисьор на дебютен филм, а другата е специална диплома. Печели голямата награда за първи филм на филмфеста във Варшава, най-добър български филм на София филм фест. И още, и още.

Милко Лазаров е завършил кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо. Сарафов” в класа на проф.Владислав Икономов. Сега самият той е преподавател в Академията в кинофакултета по специалност “Експериментално кино и инсценизация”.

Той е познат на българската публика и от неговите проекти в БНТ “Голямото четене” и “Великите българи”, които доста се различаваха от риалити форматите в частните национални медии.

Вдъхновени от класиката

Идеята на “Ага” е вдъхновена от класиката “Нанук от севера” и затова първото име на проекта е “Нанук”. Според Лазаров обаче класиката е “едно прекрасно документално наблюдение, в което почти липсва съзнателна драматургия”. Той казва: “Ние не правим филм за инуити и най-голямата грешка е, че много хора го възприемат така. Нашите герои са напълно измислени. Техният свят и техните действия са измислени. Дори юртите и дрехите им са почти измислени.”

За него

Вглежда се дълбоко в хората

Поздравявам Милко за това, че получи Сърцето на Сараево – наградата за най-добър филм. Тази награда му отива повече от всички други, защото в неговите филми се чувства сърце – и това го казвам като зрител. Милко не се занимава с дребнотемие и се вглежда истински и дълбоко в хората, за които разказва. В неговите филми времето тече така, че ти дава възможност да осмислиш и да усетиш неща, които в ежедневието си много рядко споделяме. Пожелавам му успех оттук нататък и препоръчвам “Ага” да бъде гледан от всеки, който се занимава не само с добро кино, но и който има интерес към човека в неговата красота.

Жана Караиванова, директор на Националния филмов център

Има много широк хоризонт и визия

Милко Лазаров е един от най-смислените хора в българското кино, които познавам. Той започна като продуцент и изчака доста време, докато направи игралния си дебют “Отчуждение”. И направи един безкомпромисен филм, заснет на 16-милиметрова лента, който не само, че не прилича на телевизионен, но не прилича и на български. Милко е стойностен човек, който гледа на нещата в перспектива. Той има много широк хоризонт и визия за това, което иска да направи. Постига нещата с много труд и с много силни съмишленици около него. Най-вече Веселка Кирякова, която е продуцент на “Ага”.

Кинокритикът Геновева Димитрова

Помогна ми да развия вкуса си

До голяма степен Милко е човекът, който ми помогна да развия вкуса си към едно определено кино. Срещата ми с него промени много неща. Той ми показа филми на режисьори, които не познавах - като Карлос Рейгадас, Майкъл Роу, автори на които не се набляга в НАТФИЗ. Те цялостно промениха погледа ми върху съвременното кино. На практика, Милко ми отвори очите и видях, че това, което вътрешно само съм усещал, някой го прави. Страшно съм му благодарен.

Стефан Венциславов, съавтор на сценария на “Ага”