Обявиха грипна епидемия в Перник и Пазарджик

Търсят с кучета избягалия след гонката с полицаи край Стара Загора

Честваме Антоновден

Владимир Путин пристига на посещение в Сърбия

Тереза Мей се среща с противниците си след победа във вота на недоверие

Двама души са арестувани след продължителна гонка между полицаи и автомобил

Правителството на Ципрас оцеля със 151 вота

Нормативното убийство на зимния туризъм

На 17 януари 2019 да почерпят

Задигнаха колата на Хю Грант, актьорът моли крадците да му върнат само сценария

Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Милко Лазаров – Златното сърце

Без много шум, без излишна публичност и конфети, филмът на режисьора Милко Лазаров “Ага” взе сърцето на журито в Сараево и спечели голямата награда… “Златно сърце”.

За първи път български филм триумфира на този ставащ все по-престижен фестивал в света. Достатъчно е да се каже, че председател на журито е носителят на “Оскар”, иранският сценарист и режисьор Сагар Фархади. И това е само епизод от победния филм на лентата.

“Ага” тръгна с търсене. След успеха си на дебютния филм “Отчуждение”, който може да се нарече дебютът на дебютите в българското кино, Милко Лазаров е обсебен от идеята да направи филм за ескимосите или по-скоро за самотата в изчезващия космос на севера. Двама ескимоси са в свят, който физически се разпада – глобалното затопляне – и това няма как да не ги направи страдащи към изгубения свят. Нашият свят. Задачата е поставена на (съжалявам за суперлативите, но това е факт) към момента най-успешния български сценарист Симеон Венциславов. Успешен, дори само защото в рамките на един сезон се разходи по червените килими на Кан и Берлин като съавтор на “Посоки” (на Стефан Командарев – първият ни филм от над 30 години в Кан) и като съавтор на “Ага”. Никой друг не го е правил, а тепърва предстоят новите му филми.

Лазаров няма представа какво означава да поставиш такава задача, дори на сценарист, с великото заклинание “Аз имам идея”. Тази идея се блъска челно с празния бял екран на компютъра и безнадеждно мигащия курсор, отмерващ времето изгубено в отчаяно мислене.

“Не знаех как да започна, как да продължа”, казва в интервю Венциславов. Но, очевидно, е разбрал, защото си е свършил перфектно работата. Така първо се ражда идеята за “Нанук” – сценарий, който печели престижната наградите на “Скрипийст”, “Средиземноморския филмов институт” и е селектиран в още няколко престижни програми. И на въпроса защо българи искат да направят филм за ескимоси, Мони и Милко казват: “А, защо не?”.

Филмът е заснет в Якутск, където екипът се бори с ураганни ветрове при минус 37 градуса, яде полусурово конско месо, а най-големият деликатес е замръзено коремче на жребче с пълнеж от конско мляко, забъркано с кръв и екстри. Още по-важното е, че е заснет на 35-мм лента, което вече звучи като сериозно кино. Истината е, че при такъв студ дигиталното отказва. От друга страна лентата дава съвсем, съвсем друго усещане и предимство.

Изглежда, успехите на Милко Лазаров са обречени да бъдат дълги и нескончаеми, като кадър в негов собствен филм. Той е известен с тарантиновските визуални повествования, в които можеш да чуеш, че персонажът се придвижва към екрана, да чукнеш едни яйца и да слезнеш за бира в близкото магазинче, да преглътнеш и чак тогава персонажът да е излязъл от конкретния кадър и още да чуваш неговите стъпки. Nat Geo с драматургически прочит. Това е великото кино днес, дошло на гребена на румънската вълна.

Тепърва предстоят аплодисментите за “Ага” и въпреки, че изглежда филм за ескимоси, той не е такъв.

“Семейството в “Ага” е като последното останало семейство на света. Но въпреки тази универсалност екипът на филма е изцяло български, с изключение на немския художник, който е роден в Монголия и ни помогна с изграждането на юртата”, казва пред медиите Лазаров.

Крачка назад! Дебютният му филм “Отчуждение” събира за България награди, които отсъстват изобщо от бутиковия ни награден музей – две награди от най-стария филмов фестивал в Европа – този във Венеция. Едната е за най-добър режисьор на дебютен филм, а другата е специална диплома. Печели голямата награда за първи филм на филмфеста във Варшава, най-добър български филм на София филм фест. И още, и още.

Милко Лазаров е завършил кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо. Сарафов” в класа на проф.Владислав Икономов. Сега самият той е преподавател в Академията в кинофакултета по специалност “Експериментално кино и инсценизация”.

Той е познат на българската публика и от неговите проекти в БНТ “Голямото четене” и “Великите българи”, които доста се различаваха от риалити форматите в частните национални медии.

 

Вдъхновени от класиката

Идеята на “Ага” е вдъхновена от класиката “Нанук от севера” и затова първото име на проекта е “Нанук”. Според Лазаров обаче класиката е “едно прекрасно документално наблюдение, в което почти липсва съзнателна драматургия”. Той казва: “Ние не правим филм за инуити и най-голямата грешка е, че много хора го възприемат така. Нашите герои са напълно измислени. Техният свят и техните действия са измислени. Дори юртите и дрехите им са почти измислени.”

 

За него

Вглежда се дълбоко в хората

Поздравявам Милко за това, че получи Сърцето на Сараево – наградата за най-добър филм. Тази награда му отива повече от всички други, защото в неговите филми се чувства сърце – и това го казвам като зрител. Милко не се занимава с дребнотемие и се вглежда истински и дълбоко в хората, за които разказва. В неговите филми времето тече така, че ти дава възможност да осмислиш и да усетиш неща, които в ежедневието си много рядко споделяме. Пожелавам му успех оттук нататък и препоръчвам “Ага” да бъде гледан от всеки, който се занимава не само с добро кино, но и който има интерес към човека в неговата красота.

Жана Караиванова, директор на Националния филмов център

 

Има много широк хоризонт и визия

Милко Лазаров е един от най-смислените хора в българското кино, които познавам. Той започна като продуцент и изчака доста време, докато направи игралния си дебют “Отчуждение”. И направи един безкомпромисен филм, заснет на 16-милиметрова лента, който не само, че не прилича на телевизионен, но не прилича и на български. Милко е стойностен човек, който гледа на нещата в перспектива. Той има много широк хоризонт и визия за това, което иска да направи. Постига нещата с много труд и с много силни съмишленици около него. Най-вече Веселка Кирякова, която е продуцент на “Ага”.

Кинокритикът Геновева Димитрова

 

Помогна ми да развия вкуса си

До голяма степен Милко е човекът, който ми помогна да развия вкуса си към едно определено кино. Срещата ми с него промени много неща. Той ми показа филми на режисьори, които не познавах – като Карлос Рейгадас, Майкъл Роу, автори на които не се набляга в НАТФИЗ. Те цялостно промениха погледа ми върху съвременното кино. На практика, Милко ми отвори очите и видях, че това, което вътрешно само съм усещал, някой го прави. Страшно съм му благодарен.

Стефан Венциславов, съавтор на сценария на “Ага”

Още по темата

  1. Филмът „Ага“ взе голямата награда на фестивала в Сараево

  2. Екип от пет държави си поделяме топ-наградата на Берлинале 2018 Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

  3. Ексклузивно от Берлинале! Копродуцентът Мартичка Божилова след наградата „Златна мечка“ специално пред „Труд“: Емоцията е огромна, наградата е исторически момент за българското кино

  4. Eкологична притча на български режисьор затваря Берлинале 2018

  5. Българският филм „Ага“ закрива Берлинале

  6. Изобилиe от заглавия на най-големия фестивал Берлинале 2018 – филми за всичко и за всеки

  7. Кинорежисьорът Стефан Командарев: Кризата с бежанците разруши много митове за българите

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.