Дори порнографията е по-достойна от слагачеството пред силните на деня

Бащата Величко се продаде на Живков, синът Велислав изтъргува себе си в кабинета на Радев

Поръчковата деятелност в изкуството е най-срамната. Дори порнографията е по-достойна. Труженичките по околовръстното се предлагат на шофьори, колкото да изкарат за прехраната. Служителите на музите се унижават пред силните на деня за дебели банкови сметки.

В контекста на този резил със страшна сила свети фамилията Минекови. Бащата Величко се продаде на Тодор Живков, синът Велислав изтъргува себе си в кабинета на Румен Радев.

Величко Минеков е роден през 1928 г. в село Мало Конаре. Учи скулптура при големите майстори Андрей Николов, Любомир Далчев и Марко Марков. Той е автор на паметника на Патриарх Евтимий. Ученикът обаче издигна паметници на позора.

Най-величественият - приживе на Тодор Живков в Правец. Монументът загадъчно изчезна след демократичната промяна. Други неръкотворни творби обаче оцеляха. Бюстове на Мара Малеева и Людмила Живкова могат да се видят в Музея на социалистическото изкуство. Величко пропусна само сина Владко, за което съжалява до днес.

Минеков старши не е лишен от талант, но го уби като придворен ваятел на Генералния. Сключи бартерна сделка срещу високи постове и облаги. Беше в ръководството на Съюза на българските художници и Комитета за култура. Два пъти депутатства в Народното събрание. Получи званието „народен художник“, стана лауреат на Димитровска награда. Съзвездие от ордени и медали светят на гърдите му.

Минеков беше в легендарната ловна дружинка на Живков. С пушка, подарена от Първия, отстреля много вреден дивеч. И някои вредни явления в социалистическия реализъм. Като Светлин Русев например. През 1999 г. художникът Владимир Гоев свидетелства във вестник „Култура“:

„Особено се открои неговата личност на едно партийно събрание, състояло се на 3-4 май 1988 година в Съюза. На това събрание се упражни натиск от ЦК на БКП и по-конкретно от Тодор Живков да бъде наказан и по възможност изключен от Партията Светлин Русев. Като знаеха, че няма как да се получи болшинство за това наказание, партийните функционери решиха към дневния ред да се разгледат т. нар. „Съображения“ на Тодор Живков.“

„След направените изказвания - продължава Гоев - събранието бе унизено (без прецедент до това време). Трябваше да се гласува едновременно за „Съображенията“ и за наказанието на Светлин Русев. На това събрание Величко Минеков изцяло се разкри, изпълнявайки навярно партийно указание, като обвини Светлин Русев, че е водил погрешно политиката на Съюза. Той си направи един много сполучлив автопортрет, към който аз и досега не мога нищо да прибавя или да отнема. От този момент не поздравявам Величко Минеков.“
Минеков беше най-платеният скулптор в идилията на Живковизма. Трудно го прескачаха за някоя държавна поръчка. Той има и сполучливи неща, но затрупан с работа, го удари на халтура.

През 1985 г. му възложиха два лъва, които да охраняват Националния исторически музей, сега Съдебната палата. Величко сътвори един и го обърна огледално за втори. В бързотията да прибере хонорара забрави да залепи на животните гениталии. А българският лъв винаги е бил мъжки в хералдиката, такъв е и на герба. Минековият е безполов - „джендър“, каквато е модерната дума.

Ето го и синът Велислав, роден през 1959 г. Баща му го дипломира в Художествената академия. Изпрати го на специализация в Хамбург. От там се върна като „металодизайнер“. Същата специализация можеше да получи в Кремиковци. Да лъска и извива винкели.

Един от безполовите лъвове пред Съдебната палата. Зевзеците ги наричат „джендъри“.

„Ирония на Съдбата! Величко Минеков да ти завещае в наследство ателие, но да не ти предаде дори една чаена лъжичка талант. Много мъка има по този свят!“, възкликна Соня Колтуклиева.

По правило бездарието се компенсира с титла пред името, която винаги чука на кухо. Велислав е професор, преподава на студентите дисциплината 2 К, З С, химическата формула на желязото. Как се изчегъртва ръжда от стара тръба, за да се превърне в творба. Баща му ще го запомнят със скопените лъвове, около които се кикотят зевзеци. А него със какво?

Този екзистенциален въпрос тревожеше Минеков младши. Не даваше покой на дните му, нощем го хвърляше в трепетни състояния. Беше близо до отровата, за да се обезсмърти като самоотровил се неразбран гений. Реши обаче да лисне горчивата чаша по площадите в състава на Отровното трио.

Людмила Живкова, изваяна от Величко Минеков. Може да се види в Музея на социалистическото изкуство. Снимка: ПЛАМЕН СТОИМЕНОВ

Президентът Румен Радев оцени тази саможертва. Назначи го министър на културата. „За два месеца ще свърша несвършеното за десет години“, обяви под звуците на фанфари Слави, както го наричат почитателите. „Когато чуя култура, се хващам за кобура!“, стана негов лозунг. Изплагиатстван от Ханс Йост, придворният поет на Хитлер.

Там, където го сърбеше Радев, мехлем мажеше Минеков. Уволни Жана Караиванова, изпълнителен директор на Националния филмов център. Нахвърли се върху директора на БНТ Емил Кошлуков. Прогони вестник „Труд“ от редакцията. Опита се да изхвърли и ГЕРБ от партийната централа.

„Герой на социалистическия труд“ нарече пишман министъра Виктория Георгиева. С това звание той надскочи баща си. Величко Минеков стигна само до кандидат-член на ЦК на БКП.

Новото правителство отказа да преназначи Велислав Минеков. Груба грешка, защото изгуби ценен кадър. В свежия кабинет има министри от палитрата на сюрреализма. На „иновациите и растежа“ и „електронното управление“. Има дори такъв, който ще провежда „климатични политики“, нещо като дежурен метеоролог.
Какво пречеше да се отпусне щат за министър по „квартирните въпроси“. Домоуправителят Велислав щеше перфектно да се впише в този профил.