В един прекрасен момент пропагандата се сблъсква в бетонната стена на политическата реалност

Диалогът бе взривен. Преди това обаче бе надлежно миниран. От началото на Прехода насам “демократите” отлично владеят и използват инструмента на извънпарламентарния натиск - протести и нажежаване на температурата на обществените настроения. Това краткосрочно е успешна политическа тактика - използваш справедливото обществено недоволство, очерняш опонентите свирепо и създаваш истерична медийно-обществена среда.

Проблемът е, че средносрочно и дългосрочно това, оказва се, е мина, която неизбежно ще бъде взривена - срещу теб самия. В демокрацията - и особено у нас - пълно мнозинство е по-скоро екзотика. Нуждаеш се от коалиция. Диалог. Споделена отговорност и работа в екип.

Това е ясно и за децата, но излиза твърде сложна концепция за родните политици. Всеки омаскарява и хули опонентите си. Радикално и неповратимо. Изчегъртване, реваншизъм, този е “патерица”, онзи “псевдо”, ние сме най-умни, красиви, неповторими, нови и чисти. Разбира се, в един прекрасен момент пропагандата се сблъсква в бетонната стена на политическата реалност - нито си чист, нито нов, нито неповторим камо ли безспорно красив и умен. И ще трябва са правиш коалиции - с други, които до вчера си заклеймявал като статукво и позор, да речем. А днес вече си в тяхното прокрустово ложе, в тяхната опоскана кожа. И народната любов се готви да те облее. А всъщност не искаш това - искаш само мекичкото на баницата, без коричките. Хем да си във властта, хем да не носиш отговорност. Хем да ти минават далаверите, хем друг да опира пешкира, докато на чужд гръб трупаш политически дивиденти, без да се каляш.

Горе-долу срещу това избухна и Трифонов, без да го защитаваме. Но и без да е питан за министри или да е ставало дума за официална коалиция, изведнъж и от трибуната Христо Иванов направи опит да му насади “правилните” хора. Постави го - рекетьорски, самонадеяно и подмолно - пред едва ли не свършен факт. И е ясно, че са искани хубави и приятни постове, многократно бе подчертано това от хората на Слави. Е, нямаше как да стане и тук е зрънцето смисъл в цялото безумие. Забележете, че от ИТН вече изтеглиха един кабинет, двама премиери, един министър на правосъдието и то именно, за да угодят на медийната истерия, раздухана от официозите на Демократична България. Без резултат. Друг е въпросът наистина ли сценаристите на Трифонов са се залъгвали, че ако не вкарат протестните партии в мача, ще бъдат пожалени от добре изградената медийна машина около Прокопиев. Тя тъкмо се справи със самия Пеевски и лесно можеше да бъде обърната към новите “колеги” в совалката, поела славно към родния политически Космос. И това стана буквално за седмица. 

Реално погледнато, влизаме в дълбока политическа криза, за която посявахме семената в последното десетилетие. Политическият ни живот се превърна в арена на битката между няколко олигархични кръга, всеки снабден с медии, финансово поддържана лоялност и “истински вярващи”. Така нареченото управление на страната всъщност е упражнение между балансиране на тези кръгове и приемлив за лагерите консенсусен вариант. Ситуацията: ГЕРБ и ДПС в изолация, Трифонов сам срещу партньорите, заедно с които щеше да чегърта, а партньорите - “протестните” партии - де факто вече срещу всички останали в парламента, което дори при ръст на изборите, дългосрочно ги обрича на политическа мимикрия на държавна хранилка. И пълна независимост. Независимост, в смисъла на това, че нищо не зависи от тях, както гласи остроумният лаф. А БСП е готова да играе на практика с всеки, за да оцелее и да потуши вътрешнополитическите разломи. И тук е големият парадокс - партии с явно сходен ценностен ориентир - либералния - не могат да се разберат. Може би това се крие в характеропатията и липсата на уважение към институции, традиции и естествена йерархия на либерала. В арогантността и липсата на елементарна етика. Но ако погледнете по същество тезите (когато изобщо се чуят такива) на ГЕРБ, ДБ, ДПС, Хаджигенов и Манолова, че и самият Трифонов, който възропта международно срещу консервативния Орбан - те са едно. По отношения на Зелена сделка, евроатлантизъм, вкарване на “модерните” достижения на половата неутралност и прочие… Разнобой много-много няма. Проблемът е личностен. Кой да седне на столчето, кой да е “гара разпределителна” на обществен ресурс, административни постове и влияние.

Не вярвате? Нали има служебен кабинет, който доказа, че това не е вярно и дори “вдъхнови” олимпийците ни към златни върхове (четохме и такива простотии)? Елегии най-страшни се леят из превърналия се в обществен клюкарник, душевна клоака и сериозен социален балон фейсбук. А реалността е, както казахме, далеч по-безпощадна. Тотално безхаберие в енергетиката: най-скъпият ток в Европа, смазване на родния бизнес, бавна реакция на подопечните на държавата мощности, които можеха да компенсират недостатъчно предлагане на електроенергия, сприрайки овреме ценовия шок разтресъл икономиката ни. Много по-адекватно планиране в Плана за възстановяване - ние имаме нужда не просто от настоящите енергийни мощности - а поне два пъти нови. Иначе как ще затворим ТЕЦ-ове и мини, какви нови заводи за електромобили чакаме, каква пълна смяна на автопарка с електромобили в следващите десетина години?

Ами актуализацията на бюджета? Заложените пари по Плана като нищо ще ни подминат, а големите приходи в хазната са заради инфлацията и увеличени държавни разходи (докато бизнесът се гърчи), влизащи обратно като по-висок ДДС в хазната. Социалната добавка за 400 хиляди пенсионери, за която ще се иска доказване, е административен Армагедон и няма как да се случи на практика. А при влизане в нова ковид вълна на цяла Европа, се залага по-висок растеж на икономиката ни - лампата трябва да светне червено, колкото и да не ни е приятно, че ни правят на идиоти. Разумната идея корупционното недоносче ББР да бъде, ако не закрито, то поне приватизирано - бе парирана от иначе изключително симптичния, но държащ се като Чък Норис на следователите и одиторите Кирил Петков.

За капак насред поредна нова ковид вълна (без да се истеризира прекомерно) служебният кабинет изрита доказани авторитети в родното здравеопазване като Кантарджиев, Балтов, постави в амок управлението на гръбнака на здравната битка “Пирогов”, обезкости други важни здравни центрове като “Александровска”, “Св. Иван Рилски”. Ако има кирливи ризи - да се вадят, но с доказателства и от кабинет с мандат да “наказва”. Служебният със сигурност прекрачи линия на разумното и ще е добре да понесе отговорност, оставайки и през новия очертаващ се тежък период.

Пред страната ни има и силен мигрантски натиск, както и важни културни въпроси, които тепърва трябва да бъдат разумно адресирани. За целта обаче е важно да се подхожда експертно и отговорно, без емоции и квалификации, които, както виждаме, са бумеранг, който се завръща върху главите на хвърлилите го. Може да сме различни и да не споделяме възгледите на другия, но преди всичко сме българи и искаме нашите деца да живеят в сигурна и благоденстваща България.