Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

166 снегорина чистят софийските улици

Отмениха бедственото положение в община Баните

Сирия се рекламира като туристическа дестинация

Хванаха шофьора, който прегази мъж край Нови Искър и избяга

Близо 100 000 лв. са събрани за доизграждането на храма във ВТУ Почетоха Деня на Свети Евтимий, Патриарх Търновски

Австралия приветства експериментален спасителен дрон В проекта са инвестирани стотици хиляди долари

$ 70 млн. награда за откриването на малайзийския самолет МН370 Тексаска компания възобновява търсенето на изчезналия боинг

През обектива на „Труд“: Как Борисов и Меркел отговарят на медиите (СНИМКИ)

Синдикатите срещу поскъпването на тока, предвиждат фалити КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха със съвместна позиция в подкрепа на работодателите

Борисов отговаря на „Труд“: Лидерите от Западните Балкани трябва колкото се може по-бързо да покрият критериите за членство в ЕС

ЦСКА бие с голове на новите

Мирослав Попов – юрист и политически анализатор, пред „Труд“: Преходът не може да бъде “преигран”

Заявените намерения на ГЕРБ за промени в Конституцията, с които да се премахне давността за престъпленията в приватизационни сделки в периода 1992-2017 г. се превърнаха в поредната политическа дъвка. Последва и казусът с царските имоти. Двете теми разбуниха обществото и за пореден път отвличат вниманието от много по-важни проблеми, които трябва бързо да бъдат решени. По тези въпроси, както и по засилената активност на България по отношение на Западните Балкани, потърсихме мнението на юриста и политическия анализатор Мирослав Попов.

– ГЕРБ обяви намеренията си да премахне давността за престъпленията в приватизационни сделки в периода 1992-2017 г. Може ли законът за приватизацията да действа със задна дата, господин Попов?
– Ясно е, че не може. Хората разбират, че има нещо несправедливо, но не го дефинират прецизно. Не са българските политици тези, които повярваха в икономическото всемогъщество на процеса на приватизация. Това е философията на т.нар. „Вашингтонски консенсус“ от 1989 г. – приватизация на всичко и на всяка цена. У нас тя стана философско-правна база на грабежа и разрухата. Неолибералният икономически догматизъм се оказа пределно користолюбив и лицемерен. Не бе необходимо всичко да се приватизира и определено – не на всяка цена. Така просто не се създава конкурентна икономика. Не е чудно, че преобладаващата част от приватизираните индустриални мощности просто бяха ликвидирани. Само че, изнесени от България поточни линии и днес работят в други страни, включително и в съседни.

– Явно, не са били толкова остарели.
– Разбира се, експлоатацията на собствеността е отговорна социална мисия. Собствеността не е само имане. Тя задължава. Ако искаш да си капиталист, трябва да докажеш, че можеш ефективно да управляваш собствеността, която си придобил чрез приватизация. У нас се даде шанс не толкова на стопанската предприемчивост, колкото на един архаичен собственически консуматизъм и паразитизъм. Най-успешната сделка на някои нови капиталисти – собственици, се оказа самия акт на придобиване на предприятието. От там насетне – то върви все надолу. Затова хората обвиняват приватизацията, която ги лиши от работни места.

– Обществото обаче е натоварено с очаквания за възмездие срещу тези, които продадоха за жълти стотинки националното богатство. На това ли разчитат партиите?
– Възмездието е не само морална категория, но и теологична. Християни и мюсюлмани вярват в Съдния ден. Малко смешни изглеждат някои днешни политици, като искат лично някак да заместят Върховното същество, при изпълнение на неговите задачи. Има неща, които могат да се случат в реалния свят, и други, за които това е невъзможно. Преходът не може да бъде „преигран“. Законите, от които сега се нуждаем, трябва да направят собствеността по-добре работеща. Те не са лозунгарски. Те са експертни и ще срещат съпротива.

– Съгласно Конституцията, няма давност за престъпленията срещу мира и човечеството. Сега, като равностойни на тях ще се сдобият и приватизационните престъпления. Как да разбираме това?
– Миналата година Конституционният съд се произнесе по проектираната тогава нова т. 2 на чл. 79, ал. 2 от НК, с която се въвеждаше обратно действие във времето на наказателния закон. Написано е, обяснено е. Правната логика е следната: с изтичането на законоустановените давностни срокове за наказателно преследване, не само държавата губи възможността да го осъществи, но и за наказателно отговорното лице, възниква защитното право да не бъде наказателно преследвано. Гражданите съобразяват поведението си с действащия закон. Конкретно, приватизационните сделки следва да се оценяват съобразно действалия при сключването им закон. Ако законът се промени, занапред, пак ще се съобразяват, при следващите си действия с новата уредба. Въвеждането на обратно действие във времето на наказателния закон е категорично отрицание на принципите на правовата държава. Лансираната проектопромяна на Основния закон всъщност цели някак да изиграе Конституцията, като я измени в дух, обратен на фундаменталния й смисъл. Тя е лош пример за това, как наказателното право може да се третира като клон на политическата пропаганда, на пиара.

– Искате да кажете, че ГЕРБ грешат с тази идея, защо?
– Да, ГЕРБ трябва да разберат, че грешат. В следприватизационния период могат да се направят много конкретни смислени неща. Например, да се възложи аналитична оценка на известен брой – 50, 100 или 200 приватизационни договори. Кой и как е гарантирал, че в сделката е защитен обществения интерес. Могат да се анализират предхождащите ги правни анализи – мисля, че ще излязат много любопитни неща. Кой какви активи е „забравил“ да включи и оцени. Ще излязат странни пропуски. За всички ни е важно да се проучи, как и доколко приватизаторите са изпълнили поетите от тях ангажименти – инвестиционни и социални. Сроковете по някои приватизационни сделки още не са изтекли. Рецептата за постприватизацията – „всичко на масата“ трябва да се подкрепи. Изследователската задача ще подскаже и някои други по-конкретни полезни решения. Полезно би било – най-малкото, като поука за парламента и за обществото. Законът за концесиите вече е обнародван. Като общество пак проспахме важното. Ще минат няколко години и пак ще се възправят оратори – „кой допусна?“…

– БСП е единствена против. ГЕРБ заявиха, че ще разчитат на „златния пръст” на Корнелия Нинова. Защо от левицата са против?
– БСП следва да се противопоставя на блъфьорските политически трикове. Но медийното й влияние е целенасочено ограничавано. Част от проблема е и у самата нея. Ако теб те поставят, образно казано, под стъклен буркан, за да не се чува какво казваш, просто трябва да го счупиш.

– Извън всички приказки за розово бъдеще, инвестиции и намерения, ние сме пред истински разпад на нацията. Цели области в страната живеят на ръба на мизерията. Властимащите не го ли виждат?
– Да се опитаме да изясним фактите. Радват ни с приятни числа за ниска безработица, но тя е сред останалите в България. Коректно е да изчисляваме загубените работни места в България. Днес те са наполовина на онези, които имахме преди четвърт век. Два пъти по-малко работещи – това е другото име на катастрофата, която като общество крием от себе си. Да вземем инфлационните индекси. Какви са те след хиперинфлацията? Нека ги проследим – година по година и съпоставим с официалната статистика. Ще се изненадаме колко по-различни са нещата, ако приложим социално-икономически подход към българските реалности. Важни процеси остават на сянка. Прекалено много станаха привидностите в българското общество. Не станахме част от привилегированите общества. Как се отразява върху българското общество, например, ръстът на наркоманите? Като деградиране на работна сила, като здравен статус, като гражданска деморализация и т.н.

– Непрекъснато обаче ни заливат с критерии за бедност…
– И хората вече справедливо се дразнят от игрите с тези критериите за бедност. Медийният свръхконтрол всъщност прикрива националната деградация. Съгласен съм, че в цяла Европа текат противоречиви процеси на тиха, пълзяща декласация и лумпенизация, на социално смазване на средните класи, но то говори, че Старият ни континент също се нуждае от по-друг цялостен поглед към себе си, от по-достоверна картина, от повече социален реализъм.

– Един друг казус също разбуни обществото в последната седмица – този с „царските имоти”. Защо се стигна до него, нали има окончателно решение на български съдилища за някои от имотите на Симеон?
– Според мен, г-н Сакскобургготски греши с този си начин на заявени претенции за собствеността върху дворците. Като бивш български монарх, г-н Симеон Сакскобургготски бе посрещнат с уважение в Републиката. Тогава през 2001 г. мнозина мислеха за някакъв български модел на пакта „Монклоа“ – испанско-католическия модел на помирение между воювалите в Гражданската война, респективно между техните наследници. Хубаво звучи, но не се случи. Особено след 2009 г., в страната избуя конфронтационно-реваншистката реторика. Участието на НДСВ и на г-н Сакскобургготски във властта бе позитивно, от гледна точка на приемането на България в Европейския съюз, но не придвижи страната напред към националното съгласие. Г-н Сакскобургготски има определен политически дълг към страната.

– Има заплаха за завеждане на дела в Страсбург срещу България от страна на царя. И казват, че щял да ги спечели…
– Републиканизацията на няколко европейските държави след Първата и особено след Втората световна война произведе сходни спорове. Няма монархическа поземлена собственост в Германия, в Австрия, в Италия, в Сърбия и в Румъния. В някои случаи се стигна до известно частично компенсиране на династиите.Въпросът е, че преобладаващата част от собствеността, за която се спори, не е частна собственост. Да припомня, че съгласно чл. 51 от Търновската конституция, „държавните имоти принадлежат на българското княжество и с тях не могат да се ползват нито княза, нито неговите роднини“. В мои публикации от януари и февруари 2003 година във вашия вестник, след като доказах публично-правния характер на интендантската собственост в условията на конституционна монархия, допуснах възможността българската република и бившия монарх един ден да сключат споразумение за някакво частично компенсиране, при безусловното признаване на публичния характер на имотите, схващани като „монархическа собственост“.

– Значи, не изключвате и днес една подобна договореност?
-Да, но то не би могло да бъде резултат на инициатива на уважавания министър Николай Нанков. Политическият смисъл на един подобен, задължително парламентарен акт, следва да се разположи на плоскостта на „край на войната с историята“ в България, като част от една нова национално обединителна политика и само след като се дадат ясни гаранции, че тя ще се следва консенсусно. Давам си сметка, че звучи малко утопично, но кой знае…

– Казуси като тези с приватизацията и с царските имоти, се появяват перманентно през годините, което говори, че някои имат полза от тях. В същото време все показваме как 2-3-има са се върнали от чужбина, а от Терминал 1 и 2 заминават стотици?
– Две десетилетия равнищата на заплащане на труда в България, формално при функционираща пазарна икономика, значително отстъпват на средноевропейските. Същите тези българи, които работели с ниска производителност на труда у нас и били лениви, са оценени доста по-високо в недалечни страни. Тази е основната причина за ужасното човешкото изпразване на България, това е българския ЕКЗИТ. Примерно, половината от младото и средното поколение просто отказа да живее и работи при тези условия. Нашата демографска катастрофа е функция не само на снижената раждаемост и високата смъртност, но особено на занижените равнища на заплащане на труда. София и още 3-4 големи града не са България. На много места у нас е истинска пустош! Например, не е въпросът, че сме имали много университети, а че катастрофално намалява физически броя на абитуриентите, които искат да учат в тях.

– Ако използвам казаното от един депутат от левицата, колко процента са „дебилните” хора в България?
– Абсолютно неприемлива бе репликата на проф. Иво Христов и той се извини за нея. Проблемът за интелектуалната деградация на българския публичен дебат, обаче, е реален. Смазва ни радикалния примитивизъм. Обществото трябва да си даде сметка, че той е по-голяма заплаха да речем, от радикалния ислямизъм.

– Българският вътрешен разпад е едно, но пък вижте каква дейност имаме по отношение опитомяването на Западните Балкани. Как ще коментирате голямата външно-политическа активност на премиера?
– Грях на прехода бе, че поради криво разбирани външни приоритети, последния четвърт век проблемите около Македония не стояха във фокуса на обществото ни. Уважаваме Вардарската република, искаме да имаме братски отношения с нея, но от другата страна се демонстрираше неприемане на основополагащи факти. Като например този, че македонският въпрос е продукт на Берлинския договор, разцепил родове, села, градове и общини. Там остава турско, тук е българско. Колкото и да сме си близки, 130 години живеем разделени. Уважаваме Република Македония, зачитаме идентичността й, както я разбират, но последното от което Македония се нуждае е антибългаризъм.

– И като капак на всичко това, което говорим, Ердоган каза остри реплики по повод Лозанския договор. Претенциите му засягат ли България и правилно ли реагирахме?
– Република Турция е мощна съседна държава и е разумно с нея да се поддържат коректни отношения. Но Европа трябва да осъзнае феномена „османски иредентизъм“, т.е., представата, че навсякъде, където е било османско, пак трябвало да стане такова. Отказът на Турция от иредентистки стремежи е ключов момент в бъдещите отношения между ЕС и Турция. Някои в Брюксел още не са го разбрали…

Нашият гост
Мирослав Попов е юрист, политически анализатор и експерт по етническите и религиозните въпроси. Бил е заместник председател на Националния съвет по етническите и демографските въпроси (2006-2009 г.) към Министерския съвет. Автор на множество статии и студии по правно-политически въпроси. Съпредседател по етническите и религиозните въпроси към НС на БСП.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. Защо от 92ра, а не от 89та та да се разбере кой яде от откраднатите от рревратаджиите 500 000 000 долара?

  2. Трябваше първо да прочета, че е БСП активист и да не си цапам мозъка с глупостите му.

  3. Смешно е да се говори за загубените работни места в Б-я по времето на соца. Вероятно там влизат заетите в ЦК на Партията, заетите в окръжните, градските, селските и махленските комитети на Партията-майка. Следва ДКМС със също такъв щат, следва Профсъюза със също такъв щат, следват пионерските организации, армията със щат от поне 200.000 души, заетите в ДОСО, БЗНС, АБПФК и още много такива организации със свой бюджет, заплати и други разходи. За съжаление всичко това се разпадна …….

  4. Законът на Линч нищо друго Нинова е ноложително
    да бъде линчувана?????

    1. КОГАТО ЧОВЕК СИ МЪЛЧИ, ПРОСТОТИЯТА НЕ МУ ЛИЧИ…..КОГАТО ОБАЧЕ ПРОГОВОРИ ИЛИ ЗАПОЧНЕ ДА ПИШЕ, НЕ МОЖЕ ДА Я СКРИЕ !

  5. Този идиот пък търси нормално проведени праивитизационни сделки представете си от комунист?
    Млък бе говедо

    1. Така е. Единствено сделките на костовица са законни. Човекът даже се разведе за да са.

  6. Поздравления,
    Господин Мирослав Попов,
    Вие сте ЧОВЕК, когото
    Дълбоко Уважавам…!!!

    Будь Здоров

  7. Избягвай Шопското Л@йно
    Къде и да е то
    А си го настъпил
    С л@йна те зарил

  8. Ама този господин ни говори за закони написани от хора и за хора. Защо ги представя като неизменни! Да не са спуснати от Господ! Напротив, казано е не кради, не лъжи, не искай нищо което е на ближния. Ако хорските закони са допуснали това, те трябва да се коригират. Колкото до Божието наказание, то ще дойде и е дошло за някои вече. Ние като общество сме отговорни за хорското наказание, а не да се крием зад думи без значение.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.