Мисия: достъп до качествена храна за възрастните

Снимка: Пламен Стоименов
Златната възраст на хората в България към момента е ръждясала реалност.

Проект търси как хората в златна възраст да се хранят здравословно

Покупателната способност на възрастните хора в България е най-ниска в Европа

Делът на възрастните хора в общото население на Европейския съюз ще се увеличи значително през следващите десетилетия. Но за хранителните нужди и интереси на възрастните хора много не се говори. Те са най-пренебрегваната група потребители в Европа. А в България, пенсионерите са с най-ограниченият достъп до качествена храна.

Два нови проекта, подкрепени от Европейския институт за иновации и технологии, целят това да се промени.
Възрастните потребители имат специфични хранителни нужди. Те са свързани със здравословни предизвикателства, възможни взаимодействия с лекарства, и промени в режима на храненето. Какви са характеристиките на хранителни продукти, които отговарят на кулинарните предпочитанията и здравословните нужди на Българи над 65 години? 

На този въпрос търсеха отговори 15 български пенсионери като участници в 10 креативни online сесии, организирани от Университета по хранителни технологии Пловдив. За разлика от типичните проучвания на потребителите, те не включват тестване на примерни продукти, а нови техники, които стимулират творчеството и позволяват създаването на иновативни, все още несъществуващи комбинации от характеристики и предимства на продукта.

Семинарът се проведе по проекта „Consumer Engagement Labs“ на Европейската комисия и Европейския институт за иновации и технологии (EIT - European Institute of Innovation and Technology). Проектът се координира от Варшавския университет и включва поредица от семинари, в които възрастните потребители предлагат нови хранителни продукти, които впоследствие се разработват и представят на пазара от местни хранителни компании. Стартиран е през 2019-а в Литва, Полша, Португалия и Испания, а през първата половина на 2020 г. е въведен в още 6 държави - Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия и Словакия. Над 150 потребители активно участват в съвместното създаване на нови продукти, като през 2020 г. вече има реализирани 4 нови и продължава работата по още 7. Този месец приключва проектът в България, Хърватия, Чехия, Румъния и Словения.

Партньор по проекта в България е Плевенската фирма „Венец. Т“ ООД, малък производител на чиста храна и сокове от собствени биологични градини и други местни стопанства. Вдъхновена от предложенията на участниците, фирмата вече започна развитие на продукти, които отговарят на нуждите на тази целева група.

По въпроса, защо нейната фирма реши да участва в проекта, собственикът Катрин Цанев отговаря: „Целта ни е да допринесем за една устойчива местна хранителна икономика в Северозападна България. Това предполага да се направят качествени местни продукти достъпни за местните потребители - включително възрастните граждани.“

„Семинарът показа, че възрастните хора в България се грижат много за здравословността на продуктите; че изпитват носталгия по забравените традиционни храни; че ценят традиционните сортове плодове и зеленчуци - и че повечето качествени продукти, които се предлагат на пазара, не са достъпни за тях.“

Покупателната способност на възрастните хора в България е най-ниска в Европа. Според доклада на Европейската статистическа служба (Евростат), „Застаряваща Европа - живота на възрастните хора в ЕС“, публикуван на 5 ноември 2020 г., през 2019-та година близо 20% от българите живеят в тежки материални лишения. И в разлика от повечето държави на ЕС - делът на възрастните хора в България, засегнати от тежки материални лишения, е още по висок, с близо 30%.

Не е учудващо, че това се отразява и на здравето и продължителността на живота на Българските пенсионери: Един от деветте показателя, които определят материалните лишения, е възможността да си позволиш редовна консумация на месо, риба или вегетариански еквивалент. 27.6% от Българите нямат тази възможност. Консумацията на пресни плодове и зеленчуци е значителен фактор за повишено дълголетие. Делът на възрастните хора в България, които не консумират ежедневно пресни плодове, е 69% - в Италия е само 11,6%. Което е една от причините, защо продължителността на живота на хората на възраст 65 години е най-ниска в България сред член-държавите на ЕС.

Как, предвид тази ситуация, може да се увеличи достъпът до качествена храна на възрастните хора? 

„Освен, че възрастните хора в България имат много ограничени финансови възможности, много от тях живеят сами, имат ограничена подвижност и нямат близки, които да се грижат за тях, тъй като голяма част от българското население в трудоспособна възраст живее в София или извън България. Следователно, предизвикателството е не само разработването на подходящи продукти за тази група от потребители, но и развиването на иновативни пазарни модели, които правят продуктите достъпни за тях - финансово и физически“, казва Катрин Цанев.

Това е целта на втория проект, за който фирмата е спечелила стартъп финансиране от Европейския институт за иновации и технологии.

„Идеята на този проект е да се увеличи достъпът на възрастните хора в България и Румъния до здравословна, местна храна, с помощта на българите и румънците в чужбина, или напуснали родния си регион: Чрез абонамент за седмична кошница с пресни зеленчуци и плодове и други здравословни продукти от малки местни фермери и производители, доставена на техните близки от млади доброволци, те ще създадат липсващата връзка между възрастните потребители и местните производители.“

От българската страна, проектът ще се провежда в Северозападна България - регионът с най-ниски доходи на глава от населението в Европейския съюз.

„В нашият район има все повече млади хора, които се захващат със земеделие и имат желанието, да произвеждат чиста храна по начин, който не изтощава земята и унищожава биоразнообразието, а възстановява природните ресурси. Този вид земеделие изисква много ръчен труд, което от една страна позволява създаването на работни места, но от другата страна води до по-висока себестойност. А покупателната способност в нашият район е по-малко от една трета от средното ниво за Европа,” обяснява Катрин Цанев.

„Други държави и градове изпитват подобни предизвикателства. Начинът, по който те са се преборили успешно с тях, е свързан с солидарни и кооперативни модели. Например, в Европа има над 3000 фермери, които практикуват солидарно земеделие с подкрепата на една местна група от членове. Тези членове планират заедно със стопанствата, какви количества от кои продукти ще са им необходими през годината, и предварително заплащат за тях. Това осигурява на фермера необходими средства за семена и работна ръка, и гарантиран пазар. Тази сигурност, и липсата на посредници, позволява на фермерите да предлагат продуктите си на по ниски цени, без да компрометират качеството. А когато фермерите се организират и кооперират, разходите им и съответно цените могат да се намаляват още повече.“

В този проект в Плевенския край, солидарността ще се състои не само между потребители и фермери, но и между поколенията и през граници: „Местната група от членове“ ще включва и българите от Северозападна България, живеещи извън страната или в столицата. „По този начин, те стават част от местната икономика и двигател на устойчив икономически растеж, основан на екологично и устойчиво земеделие. И малко по близо към близките си, с помощта на млад човек, който доброволно и с грижа предава кошницата с качествена храна на възрастния човек.“

Коментари

Задължително поле