Осъдиха мъж за измами при продажба на жилище

Почина дългогодишен шеф на РПУ Слънчев бряг, топполицаят Стайко Манев

Строят автомагистрала по Е-79 от Видин до Монтана

Част от тавана на метростанция „Западен парк” падна (СНИМКИ) Няма пострадали хора

Поставиха 725 нови контейнери в половин Шумен

Изправят пред Темида мъж, убил с нож брат си Обвиняемият редовно малтретирал и 88-годишната си майка

435 нови медици се дипломираха днес (СНИМКИ)

„Милан“ проучва Кирил Десподов

Потомка на търновски търговци направи ценно дарение на Историческия музей в Габрово Музеят получи мостра от плат, произвеждан от фабрика „Принц Кирил” АД

Мобилизация в Детското отделение на болницата в Горна Оряховица заради грипа

МРРБ започна проверка на обекта за дублиращо аварийно водоснабдяване в Хасково

Декларация от Национално сдружение на частните болници в България: И вие ли мислите така?

БДЖ пуска допълнителни места във влаковете за фестивала „Сурва“

Разследват смъртта на работник в пункт за скрап

Нено Димов: Нямаме притеснения, свързани с прогнозата за времето

Миткалото правел перпетуум мобиле Отец Матей Преображенски конструирал пушка, селектирал люти чушки

Най-значимото му техническо и научно постижение е създаването на “Вечен календар”, който днес се съхранява в музей в Павликени.

В Историческия музей в Павликени се пази прочутият му Вечен календар

Отец Матей Преображенски е един от най-големите български възрожденски будители, просветител, бунтовник и самобитен изследовател. Той е сред видните представители на българското национално освободително движение, останал завинаги в най-светлите страници на българската история със своята разностранна и народополезна обществено- политическа дейност.

“В народната памет отец Матей е пътуващ книжар и народен лечител, верен другар на Левски и куриер на революционната организация, основател на читалища и училища, селекционер и изобретател, вечния скиталец, воден от жадната му за нови знания душа”, казва Нели Цонева от Историческия музей в Павликени.

Културната институция организира официално честване на 190-годишнината от рождението на видния българин.

“Успоредно с книжовната си дейност отец Матей Преображенски се посвещава и става един от най-активните дейци на българската национално освободителна борба. Неговото име и дейността му в Търновския край е неразривно свързана с национално – освободителните борби в региона. През 1862 г. той постъпва в Първа българска легия в Белград, където е близък съратник и адютант на Г.С.Раковски. От легията датира и приятелството му с Васил Левски. Изучава военни науки, учи другарите си да правят барут по негова рецепта. Участва в битка срещу турците за освобождението на Белград, по време на която е ранен в крака”, разказва Нели Цонева.

Изследователката допълва, че в периода 1864-1869г. този свят човек изпълнява призива на Раковски за просвещение на българите и предава на хората от Търновския край своите умения и знания. В търновските села, които неуморно обикаля, учи на четмо и писмо не само децата, но и техните родители.

“Навярно точно в родния си край е получил от своите събратя калугери прозвището Миткалото. Превърнал се в пътуващ книжар и проповедник отец Матей разнася книги от личната си библиотека, която наброява над 1000 тома литература. Разпространява книги на Блъсков, на Славейков, учебници, жития, псалтири, нравоучителни книги, История славянобългарска и др. Осъзнал ползата от просвета и знание той помага на новосъздадените български училища”, изтъква Цонева.

Тя уточнява, че името на Преображенския монах, който много често отсядал в павликенското село Михалци,е останало в паметта на хората и по повод назначаването на Тодор Лефтеров за учител в местното училище.

“Тодор Лука Лефтеров е роден в Търново, получил високо за времето образование в Манчестър, където три години учил икономически науки в Оуенз колеж. Отец Матей успява да убеди местните чорбаджии да назначат за учител в Михалци младия и интелигентен европейски възпитаник и да му дадат голяма годишна заплата. Именно Тодор Лефтеров прави реформата в училището и започва да преподава според новата и модерна тогава Бърт-Ланкастерова взаимоучителна метода”, обяснява Нели Цонева.

В народната памет по селата на Павликенския и Търновския край отец Матей Преображенски е останал като основател на местните читалища.

Обикаляйки по селата, той не само развива книжовна и просветителска дейност, но се проявява и като народен лечител хомеопат.

“В дисагите си е носел билки,треви и цветя и щедро раздавал знанията си на лечител. Учи хората как да познават билките, как да си приготвят отвари и с кои растения или плодове, какви болести могат да лекуват. Помагайки на хората с билки и съвети, той никога не взема пари за това. През 1868 г. в с.Ново село, Троянско отец Матей спасява много деца, болни от дифтерит. За невероятните умения на отец Матей като лечител разказва йеромонах Неофит Калчев, който живее с Миткалото в една килия в Преображенския манастир през 1872-74 г. и осем пъти издава “Народен домашен лекар”, където са записани рецептите на отец Матей. Много от тях са с отдавна доказани лечебни свойства и се използват и до днес”, споделя Нели Цонева.

Разнообразните и задълбочени познания на отец Матей се проявяват и в областта на земеделието. Под негово ръководство се организира първото земеделско дружество в павликенското село Мусина, а през 1872 г. създава първата трудова кооперация в с.Михалци. Натрупал много знания и умения, обикалял земите на различни народи, той предава познанията си и учи хората как да си правят зеленчукови градини, как да отглеждат буби и други земеделски култури.

“В Търновския край Миткалото е запомнен и като добър селекционер на люти чушки. На негово име и до днес се отглеждат т.н. “калугерки” или “матейки” – тънки, дълги и сладки чушки с много малко семки. От тях се приготвя сладък червен пипер, а в миналото някои домакини дори приготвяли от тях мармалад”, разкрива историкът Нели Цонева.

Тя подчертава, че особено интересни са техническите умения, опити и изобретения на отец Матей Преображенски. Още като монах в Атонските манастири , на брега на Бяло море, той прави опит да създаде “вечен двигател”. Край р. Янтра, между Търново и с. Самоводене построява здание, в което продължава опитите си с помощта на падаща вода да задвижи морска мелница. Сам конструира модел за пушка, която изработва търновският майстор Георги Тюфекчийчето. Има сведения и за негов модел и чертеж на дървен топ. В народната памет на хората от с. Михалци е запазен спомена за опитите на отец Матей да направи водна помпа от дърво, обковано с желязо и зъбчатка (т. н. карадолап). По спомени на Нейко Хр. Владков този прототип е бил запазен до 1936 г.

“Най-значимото му техническо и научно постижение е създаването на “Вечен календар”. Прототипът на такъв календар е бил създаден от дъски и хартия с няколко концентрични кръга, които се въртят около обща ос и със стрелка в средата, която да показва различните дати от календара. За съжаление това творение не е запазено, но затова пък е съхранен стенописът “Вечният календар”. Създаден по идея на отец Матей Преображенски през 1870 г. и нарисуван от зограф Венко Калчов Венков от Трявна върху външната стена на сградата на Българско народно взаимно училище в с. Михалци”, разказва Цонева.

Тя уточнява, че календарът е бил създаден и стенописан за да послужи за обучение на децата в това училище. От него те трябвало да знаят християнските празници, службите, които се водят в деня на всеки светия, дните на пост и датите на големите християнски празници.

Най-забележителната страница от смисления живот на отец Матей Преображенски е неговата революционна дейност и отдаденост на българската национална революция. Близък приятел и съмишленик на Г. С. Раковски, Васил Левски, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Иванов – Големия, Христо Караминков – Бунито и на много други дейци от Търновско и страната. Неговото име се сочи като основател на местните революционни комитети в селата около Павликени и Търново.

“Годината 1872 е паметна за жителите на селата Мусина, Михалци, Бяла черква, Голямо Ялари (дн. с.Русаля) и други села в региона.На 26 февруари Ангел Кънчев и Миткалото посещават с.Мусина и в дома на поп Иринчо Петров основават местния революционен комитет с председател Аврам Петков Стамболски.На следващия ден, Ангел Кънчев, придружен от Миткалотно, пристига в Михалци. Двамата са настанени в къщата на поп Стефан Трифонов, където се събират членовете на местния таен революционен комитет. На това важно събрание поп Стефан е избран за председател на организацията, а Йордан Начев за касиер. Присъстващите полагат клетва пред А.Кънчев и Миткалото”, обяснява Нели Цонева.

На 28 февруари 1872 г. верните другари и съмишленици Ангел Кънчев и отец Матей пристигат в Бяла черква със същата мисия. В дома на Дончо Петров и сина му даскал Атанас Дончев се събират местните революционни дейци – Бачо Киро, Васил Неделчев, поп Гавраил, Анчо Ангелов, Георги Несторов, Димитър Коевцалията, Тодор Пенчев и Георги Илчев. Пратениците на Търновския революционен комитет четат пред събралите се «Наредата», приема се уставът на организацията, полага се клетва и се основава местният революционен комитет с председател даскал Бачо Киро Петров.

“На 1 март 1875 г. отец Матей Преображенски умира в комитетския хан в Ново село. На погребението му се събират много учители, свещеници, селяни, дейците на Търновски революционен окръг. Белочерковският учител Васил Неделчев, загинал по време на битката в Дряновския манастир през 1876 г., записал в този тъжен ден: “Знайно да бъде кога почина отец Матей!”, казва в заключение Нели Цонева.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.