На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Миткалото правел перпетуум мобиле Отец Матей Преображенски конструирал пушка, селектирал люти чушки

Най-значимото му техническо и научно постижение е създаването на “Вечен календар”, който днес се съхранява в музей в Павликени.

В Историческия музей в Павликени се пази прочутият му Вечен календар

Отец Матей Преображенски е един от най-големите български възрожденски будители, просветител, бунтовник и самобитен изследовател. Той е сред видните представители на българското национално освободително движение, останал завинаги в най-светлите страници на българската история със своята разностранна и народополезна обществено- политическа дейност.

“В народната памет отец Матей е пътуващ книжар и народен лечител, верен другар на Левски и куриер на революционната организация, основател на читалища и училища, селекционер и изобретател, вечния скиталец, воден от жадната му за нови знания душа”, казва Нели Цонева от Историческия музей в Павликени.

Културната институция организира официално честване на 190-годишнината от рождението на видния българин.

“Успоредно с книжовната си дейност отец Матей Преображенски се посвещава и става един от най-активните дейци на българската национално освободителна борба. Неговото име и дейността му в Търновския край е неразривно свързана с национално – освободителните борби в региона. През 1862 г. той постъпва в Първа българска легия в Белград, където е близък съратник и адютант на Г.С.Раковски. От легията датира и приятелството му с Васил Левски. Изучава военни науки, учи другарите си да правят барут по негова рецепта. Участва в битка срещу турците за освобождението на Белград, по време на която е ранен в крака”, разказва Нели Цонева.

Изследователката допълва, че в периода 1864-1869г. този свят човек изпълнява призива на Раковски за просвещение на българите и предава на хората от Търновския край своите умения и знания. В търновските села, които неуморно обикаля, учи на четмо и писмо не само децата, но и техните родители.

“Навярно точно в родния си край е получил от своите събратя калугери прозвището Миткалото. Превърнал се в пътуващ книжар и проповедник отец Матей разнася книги от личната си библиотека, която наброява над 1000 тома литература. Разпространява книги на Блъсков, на Славейков, учебници, жития, псалтири, нравоучителни книги, История славянобългарска и др. Осъзнал ползата от просвета и знание той помага на новосъздадените български училища”, изтъква Цонева.

Тя уточнява, че името на Преображенския монах, който много често отсядал в павликенското село Михалци,е останало в паметта на хората и по повод назначаването на Тодор Лефтеров за учител в местното училище.

“Тодор Лука Лефтеров е роден в Търново, получил високо за времето образование в Манчестър, където три години учил икономически науки в Оуенз колеж. Отец Матей успява да убеди местните чорбаджии да назначат за учител в Михалци младия и интелигентен европейски възпитаник и да му дадат голяма годишна заплата. Именно Тодор Лефтеров прави реформата в училището и започва да преподава според новата и модерна тогава Бърт-Ланкастерова взаимоучителна метода”, обяснява Нели Цонева.

В народната памет по селата на Павликенския и Търновския край отец Матей Преображенски е останал като основател на местните читалища.

Обикаляйки по селата, той не само развива книжовна и просветителска дейност, но се проявява и като народен лечител хомеопат.

“В дисагите си е носел билки,треви и цветя и щедро раздавал знанията си на лечител. Учи хората как да познават билките, как да си приготвят отвари и с кои растения или плодове, какви болести могат да лекуват. Помагайки на хората с билки и съвети, той никога не взема пари за това. През 1868 г. в с.Ново село, Троянско отец Матей спасява много деца, болни от дифтерит. За невероятните умения на отец Матей като лечител разказва йеромонах Неофит Калчев, който живее с Миткалото в една килия в Преображенския манастир през 1872-74 г. и осем пъти издава “Народен домашен лекар”, където са записани рецептите на отец Матей. Много от тях са с отдавна доказани лечебни свойства и се използват и до днес”, споделя Нели Цонева.

Разнообразните и задълбочени познания на отец Матей се проявяват и в областта на земеделието. Под негово ръководство се организира първото земеделско дружество в павликенското село Мусина, а през 1872 г. създава първата трудова кооперация в с.Михалци. Натрупал много знания и умения, обикалял земите на различни народи, той предава познанията си и учи хората как да си правят зеленчукови градини, как да отглеждат буби и други земеделски култури.

“В Търновския край Миткалото е запомнен и като добър селекционер на люти чушки. На негово име и до днес се отглеждат т.н. “калугерки” или “матейки” – тънки, дълги и сладки чушки с много малко семки. От тях се приготвя сладък червен пипер, а в миналото някои домакини дори приготвяли от тях мармалад”, разкрива историкът Нели Цонева.

Тя подчертава, че особено интересни са техническите умения, опити и изобретения на отец Матей Преображенски. Още като монах в Атонските манастири , на брега на Бяло море, той прави опит да създаде “вечен двигател”. Край р. Янтра, между Търново и с. Самоводене построява здание, в което продължава опитите си с помощта на падаща вода да задвижи морска мелница. Сам конструира модел за пушка, която изработва търновският майстор Георги Тюфекчийчето. Има сведения и за негов модел и чертеж на дървен топ. В народната памет на хората от с. Михалци е запазен спомена за опитите на отец Матей да направи водна помпа от дърво, обковано с желязо и зъбчатка (т. н. карадолап). По спомени на Нейко Хр. Владков този прототип е бил запазен до 1936 г.

“Най-значимото му техническо и научно постижение е създаването на “Вечен календар”. Прототипът на такъв календар е бил създаден от дъски и хартия с няколко концентрични кръга, които се въртят около обща ос и със стрелка в средата, която да показва различните дати от календара. За съжаление това творение не е запазено, но затова пък е съхранен стенописът “Вечният календар”. Създаден по идея на отец Матей Преображенски през 1870 г. и нарисуван от зограф Венко Калчов Венков от Трявна върху външната стена на сградата на Българско народно взаимно училище в с. Михалци”, разказва Цонева.

Тя уточнява, че календарът е бил създаден и стенописан за да послужи за обучение на децата в това училище. От него те трябвало да знаят християнските празници, службите, които се водят в деня на всеки светия, дните на пост и датите на големите християнски празници.

Най-забележителната страница от смисления живот на отец Матей Преображенски е неговата революционна дейност и отдаденост на българската национална революция. Близък приятел и съмишленик на Г. С. Раковски, Васил Левски, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Иванов – Големия, Христо Караминков – Бунито и на много други дейци от Търновско и страната. Неговото име се сочи като основател на местните революционни комитети в селата около Павликени и Търново.

“Годината 1872 е паметна за жителите на селата Мусина, Михалци, Бяла черква, Голямо Ялари (дн. с.Русаля) и други села в региона.На 26 февруари Ангел Кънчев и Миткалото посещават с.Мусина и в дома на поп Иринчо Петров основават местния революционен комитет с председател Аврам Петков Стамболски.На следващия ден, Ангел Кънчев, придружен от Миткалотно, пристига в Михалци. Двамата са настанени в къщата на поп Стефан Трифонов, където се събират членовете на местния таен революционен комитет. На това важно събрание поп Стефан е избран за председател на организацията, а Йордан Начев за касиер. Присъстващите полагат клетва пред А.Кънчев и Миткалото”, обяснява Нели Цонева.

На 28 февруари 1872 г. верните другари и съмишленици Ангел Кънчев и отец Матей пристигат в Бяла черква със същата мисия. В дома на Дончо Петров и сина му даскал Атанас Дончев се събират местните революционни дейци – Бачо Киро, Васил Неделчев, поп Гавраил, Анчо Ангелов, Георги Несторов, Димитър Коевцалията, Тодор Пенчев и Георги Илчев. Пратениците на Търновския революционен комитет четат пред събралите се «Наредата», приема се уставът на организацията, полага се клетва и се основава местният революционен комитет с председател даскал Бачо Киро Петров.

“На 1 март 1875 г. отец Матей Преображенски умира в комитетския хан в Ново село. На погребението му се събират много учители, свещеници, селяни, дейците на Търновски революционен окръг. Белочерковският учител Васил Неделчев, загинал по време на битката в Дряновския манастир през 1876 г., записал в този тъжен ден: “Знайно да бъде кога почина отец Матей!”, казва в заключение Нели Цонева.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.