Младостта си отива, младостта настъпва

Кога ще има рестарт на демократичната журналистика

Макар и да е малко тъжно, моето поколение отстъпва мястото си на по-младите. Младостта си отива, както пее Мишо Белчев. Но не съвсем, но не съвсем, допълва бардът. И ето тук е проблемът. Младостта си отива, нашата. Младостта настъпва - новите поколения. Те са дръзки, искат всичко и веднага. Преди всичко искат веднага да седнат в стола на водещия. Не могат да пишат. Знаят езици. Не знаят български. Знаят новите информационни технологии. Не знаят историята. Смятат, че историята започва от тях. В общия поток на отрицание на близкото минало намират оправдание да отричат авторитетите. Къса се връзката между поколенията, няма приемственост. Младите смятат, че знаят всичко, а ние се измъчваме, че не слушат съветите ни. И това е така преди всичко в нашата професия, в другите сфери на културата има респект към учителите. Спомням си, че когато махнаха големия режисьор Коко Азарян от НАТФИЗ неговите ученици, самите те вече звезди на театъра, протестираха бурно, а Чочо Попйорданов дори заплаши, че ще се самозапали. Как да не им завидиш? И никак не ме радва, когато по-възрастните хора казват, че след нашето поколение е празнота.

Не става дума за суета, а за съществени празноти в професионалната подготовка, за знания и умения, които могат да се научат от отиващите си. За съжаление, тези празноти не се научават и в университета, ако кандидат-журналистите са попаднали в тази специалност. Не познавам университетските проблеми, но самите студенти се оплакват, че нередовни на лекциите са самите преподаватели. Знам обаче, че във Факултета по журналистика има прекрасно телевизионно студио, но докато студентите не стигнат до трети курс не ги допускат в него. Дори не знаят, че съществува. Когато аз бях студент, имаше вестник на Университета, списван обаче от студенти от другите специалности. Добре, че имаше и един харесван от цялата интелигенция вестник „Студентска трибуна“, където започнах да работя още във втори курс, без да прекъсвам редовното си учение.

Преди няколко години мой приятел, преподавател в СУ, ми изпрати стажантка по журналистика, пълна отличничка, четвърти курс. Диктувах й някакъв текст и забелязах, че изписва Робеспиер с две думи - Робес Пиер. Не знаеш ли кой е Робеспиер? Не, отговори ми искрено момичето. А Дантон , Марат? Не. Добре де, нали знаеш за Френската революция? Не знам. Не била учила за Френската революция нито в училище, нито в Университета. Не е чела книга, не е гледала кино или театър за Френската революция. Не се подигравам на момичето. То не е виновно. Такава ни е сега образователната система. Изкара си стажа. Сега е водещ в една телевизия.

И ето, че стигаме до цялостното трагично състояние на нашата журналистика. Днес авторитетът на професията е паднал катастрофално. Навремето президентът Желев в първата си реч в ООН каза, че България вече не е комунистическа страна, защото има свободни медии. Кой днес би повторил неговите думи? И от това страда цялото общество. Страда неукрепналата ни демокрация. Може ли да се промени това? И откъде да се започне?

Със сигурност от обществената телевизия. Днес БНТ е обществена номинално и държавна реално. От приемането на ЗРТ през 1997 г. се смениха толкова много правителства с различен цвят, но финансиране на обществените медии извън волята на управляващите не се случи. Те нямат интерес от независими медии. Решение има - финансиране чрез периодично /например на 5 години/ определян процент от някои от макроикономическите показатели - брутен вътрешен продукт, национален доход и т.н. Ще се получи не само независимо от волята на управляващите финансиране, но и справедливо, защото ще зависи от моментното състояние на икономиката. БНТ трябва стане еталон за обективна и честна журналистика.

Да сте чули досега преди избори някоя политическа сила да вкарва в програмата си за управление някакви намерения за оздравяване на българската журналистика? Да сте прочели някакъв проект за нов закон за електронните медии? Можете ли да назовете поне трима независими експерти, които биха могли да напишат такъв проект? Да се е заговорило, че можем да заимстваме от опита на BBC като най-добрата обществена телевизия?

Рестарт на демократичната журналистика може да има, когато настъпи ренесанс на цялата ни политическа система.

„Откъде имаш още тази енергия да пишеш за нас? Защо се заяждаш с нас?“ - пита ме по телефона Юксел Кадриев. Бях написал, че той и Виктория се увличат в артистична интерпретация на новините и сега ми търсеше сметка. Тонът му се изостри и накрая ме „срази“ с аргумента, че по рейтинг те са още № 1.

Разказвам това не за да се надсмивам на звездоманията и културата на Юксел, а като пример какъв разрив има между нашето поколение и по-младите в професията, доколкото с Юксел сме от една професия. Той не смята, че след като аз съм го открил и наложил като №1, мога и да го критикувам. Според него аз вече нямам енергия да пиша, нямам и право да го оценявам. Откъде започнах, докъде стигнах! До тогава трябва да се изслушваме, Юки.

Скандалите - за 3 дни

Това, което се случи между президента и премиера, не може да се впише в графата “Всеки ден скандал, всеки скандал за три дена.” Изречени бяха думи, които не могат да бъдат забравени и със сигурност ще имат продължение. И вместо да коментират самите обвинения, телевизионните коментатори по навик започнаха да се занимават с второстепенния въпрос какви мотиви са движели двамата големи. И отново политиката заприлича на “ВИП Брадър.”

Коментари

Задължително поле