На 84 площадки в София учат децата на безопасност на движението

Столичният кмет Йорданка Фандъкова: Загубите в системата са над 60% До 2025 г. са осигурени 800 млн. лв. за водния сектор в най-големия град

Отказахме офертата за изтребители Ф-18 Остават Ф-16, “Грипен” и “Еврофайтър”

Патриотите си тръгнаха от МС, без да обявят решение Очаква се утре сутрин Валери Симеонов да направи изявление

До 5000 лв. за далечни роднини

Меган Маркъл – бременна и сияйна на благотворително събитие

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 21 ноември 2018

Груевски във фейсбук: Продължавам борбата за македонската кауза

Белият дом загуби битка със Си Ен Ен Върна акредитация на журналист

Лекарският съюз иска отпадането на вторичния профилактичен преглед Пациентите масово не се явяват на него и парите оставали неусвоени

Председателят на ВКС е нарушил установения ред на държавното управление

Замесиха „Берое“ в уреден мач

Над 460 км второ и третокласни пътища ще бъдат обновени с пари от ОПРР

Унгария даде убежище на Груевски

Иван Цветков стана скаут в „Лудогорец“

Млад ветеринар възражда българските занаяти Александър Полибза колекционира народни носии и тъче платове

Александър на собствения си стан тъче плат

Александър (Александр) Полибза тъче платове и черги на собствен стан, който е сглобявал дълги години, преде вълна на вретено. Неговата страст са стари български вещи и носии.

Попитахме го защо в него се е зародил този интерес към българските занаяти, а той споделя: “ не знам, душата ми говори, че така трябва да правя. Аз не искам да забравям, днешните хора нищо не знаят, а старите няма на кой да разказват”.

23-годишният Александър живее и работи в Болград, градът на българските заселници в Украйна от 1821 г. Висшето си образование получава в Държавния аграрен университет в Одеса, специалност ветеринар. Днес работи във ветеринарна лаборатория. Разказва пред “Труд”, че неговият род живее в Бесарабия от дълги години. Майка му е рускиня, а баща му украинец с български корени, заради неговата майка (баба на Александър), която е българка. От цялото семейство само Сашко и баба му Мария знаят родния език. “Преди 30 години тук са говорили български всички, а днес много малко хора, предимно възрастните. Езикът ни умира в Болград. По селата все още има повече хора, които го говорят”, разказва той. Дори неговият 12-годишен брат не го разбира.

Александър е израснал с лелята на неговата баба, родена през 1924 г., която го е учила на езика до 6-ти клас. “Тя ми говореше на български, а аз й отвръщах на руски. Научих го по слух”. Споделя, че винаги е проявявал интерес към българския език и как да го говори правилно.

Когато започва да учи в университета, се запознава с момче от Нови Трояни, село между Украйна и Молдова, което му разказва, че по неговия край хората ходят облечени все още със стари български дрехи и не си купуват от магазина, а си ги шият сами. Александър посещава селото, където попада на възрастна жена, която го учи на тъкачество и на чепкане на вълна, докато пее български песни. Младото момче решава да започне да обикаля селата, за да събира стари вещи и уреди, автентични дрехи.

Често го викат по фестивали и български празници, за да облече момичетата в народните носии, които има. Александър разказва, че много по-трудно намира дрехи за момчета, за това започва да ги майстори сам. Прави обиколки по български центрове и музеи в Украйна. Казва, че му е много интересно, но няма от къде да научи повече за миналото и традициите и затова винаги се допитва до възрастните хора. “Когато бях в Киев, там не знаят, че в Болград има бесарабски българи”, казва с разочарование той. Споделя, че се запознава с хора, които работят в етнографски музей и го съветват да разказва за събраните неща и научените истории на хората, за да знаят те повече за Бесарабия. Така Александър създава през миналото лято фейсбук страницата “Бесарабия Буджак”, която има над 500 члена.

Днес е събрал три сандъка с дрехи, кърпи, тъкани, килими, пояси, елечета, кошници, цървули, чумбери, ентерия (на който сам пришива гайтани) и продължава да създава нови. Мечтае да открие някой ден музей с историческите вещи, които е събрал. Разказва пред “Труд”, че никога не е бил в България, но страшно много иска да я посети, когато у нас се отбелязват големи празници.

 

Празници по български зад граница

Александър разказва, че по време на Съветска власт старите български празници са били забранени в Бесарабия, но от няколко години отново се възраждат. Преди седмица са отпразнували Нова година (по старому) с баница с късмети. Казва, че я празнуват за втори път, след като я отбелязват и на 31 декември.

В Болград не пропускат и Трифон Зарезан, но Сашко вино не обича да пие “Една комшийка ми вика – ти си хъш с българска душа”, смее се той. Вече е започнал да прави мартеници за 1 март, които мъжете кичат на дясната ръка, а жените предимно на гърдите или лявата ръка. Любимият му празник е Великден, когато с баба му ходят на църка, а тиквеникът и гозбата с пиле са му най-вкусни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Старите български празници били забранени по съветски времена, но хората са знаели и говорили български език. А сега, когато са в укринската демонокрация не говорят и не знаят българския – езика на своите прадеди!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.