Заев: Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 12 април 2020 г.

Президентът Радев ще бъде на посещение в Япония за интронизацията на император Нарухито

Интронизацията на император Нарухито (ИНФОГРАФИКА)

Полицейски хеликоптер и няколко патрулки преследваха 4 часа силно агресивна крава в Германия

Подкрепа от Путин за Сирия търси Ердоган Иска армията на Дамаск да се оттегли от границата

Президентът на Чили въведе извънредно положение в още три града

Възможен ли е свят без глупаци? Сборникът „Психология на глупостта” прави аутопсия на глобалната напаст

Нов епос по „Война на световете”

Стево Пендаровски: Имаме държавен консенсус, че искаме да продължим по европейския път

Села в Невестинско са заплашени от воден режим

Възстановено е движението на пътя София – Варна край Омуртаг

Фандъкова печели в два тура с 10 пункта Данните са от представително проучване за цяла София на агенция „Сова Харис“, направено по поръчка на „Труд“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 21 октомври 2019

Шестима ранени при катастрофа на бензиностанция край Елин Пелин

Тома Белев се изгаври с еврейския народ „Екологът“ погазва и международни норми

Много шум за нищо? Живеем в период без аналог с никой друг в историята

На Европа й трябва дипломация и армия

Много шум за нищо? Именно на такава мисъл ни навежда анализът на статистическите данни за търговията между Китай и САЩ. Ако сравним показателите за първото полугодие на 2019 г. с тези от първото полугодие на 2018 г., става ясно, че американският внос от Китай за една година се е увеличил с 250 млрд. долара, достигайки почти 260 млрд. За същия период американският износ за Китай леко е намалял от 64 на 61 млрд. долара. Така излиза, че голямата шумотевица, предизвикана от нееднократните нападки на Тръмп срещу Пекин нищо не са променили. Макар че китайците обещаха да намалят отрицателното салдо в двустранната търговия, практически това не стана.

„Русия ще се възстанови, защото има нефт“. Така казваха в началото на 90-те години. Но какво ще остане днес от Русия, ако изключим черното злато? Само един брутен вътрешен продукт на нивото на Холандия. Рискът е много голям, защото цената на нефта се поддържа само от конвергенцията на политическата воля. Крупните играчи, като Иран, Либия и Венецуела днес не са от значение. Но при тяхното връщане на пазара цените ще се сринат и светът вече няма да прибягва до отрицателни лихви. На Русия ще u се наложи да се присъедини към Европа, ако не иска да завърши като Мозамбик или Ангола, на които е отредена единствено ролята на доставчик на нефт за Китай.

„От Атлантика до Урал“, както казваше генерал Дьо Гол. Но за това ще трябва да се преодолее едно препятствие. Мечката ще трябва да прибере ноктите си, а останалите да преодолеят страха си. На Европа u трябва дипломация и армия. „Широка програма“, както отново би казал френският генерал, не действа, Германия не иска. Кой ще обясни на Берлин, че за създаването на цифрова икономика в началото е необходимо да има мощни въоръжени сили? Именно те са първите и най-добри клиенти на тези технологии. В противен случай, ние така и ще си останем под външна опека. Но нима това не е препратка към основите на Германия? Тя се е чувствала прекрасно по времето на Римската империя, която се разпадна на множество държави без собствена външна политика.

* От „Гласове” със съкращения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.