Шансът да се докаже насилие е сведен до минимум

Близо 300 организации са с отнет лиценз от АКСУ, някои продължават да работят

Без лиценз остават почти недосегаеми

За незаконни хосписи и домове за социална грижа често се разбира само при наличие на инциденти със смъртни случаи. Такива никак не са рядкост, сочи новинарският поток. Последният е с жертва от дома в Банкя, където преди дни изгоря пациент, а заведението се оказа незаконно. Това поясниха в свое съобщение от Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ).

Оказа се, че пансионът е на фирма, която има регистриран такъв, но за животни и то на друг адрес. “Не е ясно как е регистриран незаконният дом за възрастни хора в Банкя”, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Според него, този тип дейност трябва да бъде инкриминирана, защото сега наказанията са само административни:

“След като се наложи глоба, има случаи, в които те продължават, ние отново отиваме, а понякога е възможно и друг подход, затваря се обектът и се отваря в близост.” За незаконния дом е разбрал от медиите пък кметът на Банкя Рангел Марков:
“И честно казано, не знам кой би трябвало да ме информира, тъй като това се оказа незаконен дом. Юни месец е имало проверка от социалното ни министерство и те не са ни информирали, че на нашата територия има такъв, а смятам, че би следвало, тъй като на практика ние сме на терен.” 

При справка в сайта на АКСУ се вижда, че близо 300 организации, най-често предлагащи резидентна грижа за възрастни, са с отнет лиценз. Това се случва за времето от 2021 г. насам, когато се създава агенцията. Бройката е внушителна, а причините за отнемане на разрешението да работят е, че “не отговарят на критериите и на стандартите по Наредбата за качеството на социалните услуги”, съобщиха от там за “Труд news”. Въпреки това много от организациите съвсем открито продължават да работят. Сред имената им са дори големи неправителствени организации, събиращи подкрепа за деца в неравностойно положение и осигуряващи грижи на принципа на социалните домове. Потърсени за коментар от репортер на “Труд news” защо продължават да работят с отнет лиценз, откликнаха със злостни заяждания и заплахи. Оказа се, че АКСУ може да налага санкции само на лицензираните заведения за резидентни грижи, но няма контрол върху незаконните: “Имаме право да санкционираме само услугите по смисъла на закона”, коментираха от там и уточниха, че затварянето на такъв обект зависи от няколко институции.

“Трябва да се инкриминира отглеждането на хора в уязвимо положение без лиценз. Абсолютно недопустимо е в нашия Наказателен кодекс да няма регулация, с която да има наказания за нарушения, така че да се обособи предоставянето на грижа или на някаква социална услуга за уязвими хора без лиценз, както и неспазване на стандартите. Това да стане с отделни състави като престъпление в НК. В НС все още такава тема не съществува”, това заяви бившият социален министър Иванка Шалапатова. Според нея държавата все още се бави с решаването на този въпрос.

Отдавна се говори и за системно насилие над беззащитните възрастни, водещо до бърз край на живота им. Оправданията на колектива на заведенията обикновено са, че пенсионерите са паднали и са се ударили. За такъв случай алармира и синът на починала жена с множество травми от дома за стари хора с деменция в плевенското село Изгрев, който икономическа полиция, НАП и прокуратура обявиха за “обект пред запечатване” миналата година. Там бе забелязана висока смъртност сред настанените пенсионери.

Данни за каквото и да е насилие към беззащитните възрастни остава невъзможно, да се изложат поради липса на доказателства. А като причина защо се цели бързият край на възрастните, може да се тълкува с клаузи от договорите при настаняване, които обикновено задължават близките да използват услугите на точно посочена погребална агенция, коментират адвокати.

А случаят в Банкя провокира потребители на социалните мрежи да споделят премеждия с родителите си. Една от тях е Геновева Донкова, която споделя, че забелязала изключителна промяна в поведението на майка си след настаняването в определен старчески дом. Там за много кратко време тя необяснимо загубила подвижност, както и “енергичната” жена, с която били в една стая. Медицинската сестра споделила: “Аз не съм є давала нищо, два дни не бях аз на работа.” След бързото преместване от този дом, жената отново възстановила подвижността си, споделя потребителката.

Пожари в старчески домове във Варненско взеха 17 жертви

Частни фирми въртят печеливш бизнес и без лиценз

“Да има по-рестриктивно законодателство за регистрацията, организацията и функционирането на тези домове”

Даниела Фархи,
Труд news, Варна

Мъж с церебрална парализа подпали дома “Св. Георги” в местност “Сотира”.

За последните 3 г. пожари в старчески домове във Варна и дългополското с. Рояк взеха 17 жертви. През ноември 2021 г. предизвикана от късо съединение огнена стихия изпепели етаж от бивше училище, превърнато в дом за възрастни в с. Рояк и отне живота на 9 от обитателите. Половин година по-късно мъж с церебрална парализа подпали дома “Св. Георги” във варненската местност “Сотира”. Загинаха четирима от 86-те настанени в базата, до която се стига по тесен път. При започналото разследване стана ясно, че домът е работил 5 месеца без лиценз, който му е бил отнет заради други две ужасяващи случки, станали в бившата му сграда край Златни пясъци. Там през лятото на 2021 г. настанен пенсионер бил пребит до смърт от друг, а дни по-късно пламнал пожар, отново с четири жертви.

След фаталните инциденти РЗИ дала предписание базата да се затвори и така хората били преместени в нова сграда. В края на годината Агенцията за качество на социалните услуги отказала да поднови лиценза на фирмата собственик “А2017”, тъй като проверки установили серия нарушения. Едно от тях е, че договори за настаняване се сключвали не с потребителите, а с трети лица. Липсвали договори с лекар и социален работник, материалната база не била на ниво, а в дома се приемали и хора с психически разстройства, въпреки липсата на лиценз за това. Управителят отнесъл два акта за общо 7500 лв., но не затворил печелившото предприятие. Три месеца пред него от АКСУ засекли нарушението и пак наложили два акта, като сезирали и прокуратурата, РЗИ, БАБХ и Инспекцията по труда. Докато институциите реагират, се случила поредната трагедия. След нея бе разпоредена проверка на 22 старчески домове и хосписи в областта. Пет фирми отнесоха актове за недостатъчен персонал, липса на пожароизвестителна техника, лоша хигиена и др. Случаят с дома на ужасите “Св. Георги” извади на светло нормативен пропуск - че затварянето на дом е трудно, дори и той да работи нелегално. От Варненската окръжна прокуратура изготвиха предложение до МТСП за оптимизиране на правната уредба в сферата на социалните услуги. “Трябва да има по-рестриктивно законодателство за регистрацията, организацията и функционирането на тези домове, както и за осъществяване на контрол върху тях”, коментира тогава окръжният прокурор Красимир Конов.

Днес “Св. Георги” не работи, но в същата сграда се помещава старчески дом “Надежда”, стопанисван от друга фирма. Таксата е 850 лв., а отзивите в интернет не са ласкави. Месечно в други частни домове вземат от 800 до 1100 лв., а в два-три по-луксозни цените стигат до 1600 лв. Ако човек е неподвижен и има нужда от по-специални грижи, тарифата е по-висока и навсякъде в сайтовете пише, че е по договаряне.

Около 1000 лева струва месечно престоят в Търновско

За настаняване чакат над 200 души

Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново

Най-често децата на хората в домове работят в чужбина.

Средно 1000 лева струва на месец престоят на едно лице в старчески дом във Великотърновска област.

Репортерска проверка установи, че домовете за стари хора са сред най-търсените социални услуги в региона.

“С все по-бързото застаряване на населението нуждата от грижа за хората от третата възраст става все по-необходима, макар за настаняване да се чака с месеци и дори с години. За област Велико Търново има няколко услуги, насочени към възрастните хора, а чакащите за настаняване са над 200 души”, посочват работещи в бранша.

С най-голям капацитет е Домът за стари хора “Венета Ботева” във Велико Търново - 134 места, а след него се нарежда домът в Свищов, който разполага със 125 места. Останалите институции са Домът за стари хора “Св. Иван Рилски” в село Балван, който разполага с 20 места, в град Златарица се обгрижват 26 души, а в дома в с. Караисен са 35.

В региона функционират и частни старчески домове. Те са в селата Драгижево и Дичин, но цените за настаняване са по-високи като започват от 1000 лв. месечно и не са по възможностите на всеки. Домуващи обаче не липсват, особено за тези, чиито близки работят или са в чужбина и не могат да осигурят постоянна грижа за възрастните си роднини.

Таксите на домовете са базови, в тях не влизат разходите за лекарства и памперси.

Хоспис най-често е просто социална услуга

Близките рядко сезират пациентски и потребителски организации

В България не се прави разлика между хоспис и дом за социални грижи

Близки на починали или пострадали в домове за стари хора и хосписи изключително рядко подават сигнали към потребителски и пациентски организации.

“Да, отчасти услугите на такива домове могат да се тълкуват като потребителски, но досега в нашата асоциация не е постъпвало подобно оплакване”, заяви за “Труд news” Богомил Николов от “Активни потребители”.

От своя страна адвокатът и председател на Българска асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов също коментира, че потърпевши рядко се отнасят до организацията. Отбеляза обаче, че “понятието за хоспис в съзнанието на българите е размито.”

Според него в България не се прави разлика между хоспис и дом за възрастни.

Даде пример с хосписи в Европа, в които се работи върху липсата на обездвижване на възрастните. “В хоспис във Виена съм виждал как хората, без значение от степента на деменция или други здравословни проблеми, задължително слизат да се хранят в обща столова. Храната не се носи по стаите. С тях се занимават и специалсти за стимулиране на мозъка с различни техники и т. н. Затова, че понятието е размито и чисто правно е неясно, се злоупотребява”, обобщи Таушанов.

“Тук истински хосписи има в големи лечебни заведения, като цената е по над 100 лв. на ден. Иначе обикновено се предлага услуга като в обикновен социален дом”, заяви още адвокатът.

“Например в центрове за рехабилитация има и клинични пътеки за палиативни грижи, т. е. за пациенти, които скоро ще починат. Тези заведения обаче са подчинени на законите за здравеопазването,” отбеляза още адвокатът.

Недостиг на легла и в Благоевградско

Няма нелегални социални центрове в Пиринско, но има списъци на чакащи за места

Светлана Василева,
Труд news, Благоевград

В Пиринско няма установени до момента действащи нелегални старчески домове. А те, колкото и да се крият, лесно се разбира, все пак има съседи и кметове, до които достига информацията дори и със закъснение. Те са длъжни да сезират прокуратурата и полицията. Социалните нямат правомощия да затварят такива домове щом са без лицензи. Това е мнението на социалните служби в Благоевградско. В региона има няколко лицензирани частни домове и те се знаят, проверяват се, а и роднините са най-добрата “инспекция”, защото плащат месечни такси , които почват от 1200 лева и стигат до над 2500 лева.

Домовете в региона са претъпкани, не достига и персонал. А желаещите са повече от местата. Затова и има списъци на чакащи най-вече в старческите домове и тези за хора с деменция.