Картината на Леонардо да Винчи крие много тайни

Дори и днес творбата предизвиква скандали и ожесточени дискусии

Разгорещени дискусии предизвика пресъздаването на „Тайната вечеря“ при откриването на Олимпийските игри в Париж тази година. Фреската е една от най-мистериозните творби на известния италиански художник Леонардо да Винчи. Тази картина все още крие много тайни, които историците на изкуството се опитват да разгадаят.

Като цяло комбинацията от мъжко и женско във външния вид на един човек е визитната картичка на Леонард да Винчи. Андрогинността е неговият личен идеал, изразяващ венеца на сътворението на природата. Това изображение се повтаря повече от веднъж в работата на художника.

Много историци на изкуството не вярват, че ренесансовите творци влагат загадъчни послания в творбите си. Те гледат доста скептично на различни митични интерпретации на „Тайната вечеря“. Но сред любителите на теориите на конспирацията има мнение, че жестовете с ръце, направени от апостолите, според замисъла на Леонардо да Винчи, имат определено значение, което уви все още не може да бъде дешифрирано.

Фреската на италианския майстор се превръща в култово произведение на Ренесанса. Картината преминава през много изпитания, но е запазена и увековечава автора си. Сега творбата се намира в миланския манастир Санта Мария деле Грацие.

Библейска тематика

„Тайната вечеря“ е по поръчка на херцога на Милано Лудовико Сфорца. Съпругата му Беатрис д'Есте иска да създаде фреска на тема библейска история. Бракът им, между другото, е уреден от Леонардо да Винчи. Работата започва, докато Беатриче е още жива, но тя не успява да я види напълно - през 1497 г. жената умира по време на раждане едва на 22 години. Натъженият херцог, който е много привързан към жена си, пришпорва художника. И през 1498 г. Да Винчи завършва картината в църквата Санта Мария деле Грацие.

Леонардо работи по създаването на фреската около 3 години. Между другото, наричането на тази работа фреска не е съвсем правилно. Да Винчи рисува не върху мокра, а върху суха мазилка, за да може лесно да коригира  евентуалните си грешки по творбата. По-късно обаче този метод се оказва много разрушителен - слоевете на фреската започват да се отлепват само 20 години след завършването ѝ.

Христос и неговата съпруга

Според Леонардо да Винчи андрогинността изразява венеца на сътворението на природата.

Фигурата от дясната страна на Христос повдига много въпроси. Според официалната версия на това място художникът изобразява апостол Йоан. Някои изследователи обаче твърдят, че всъщност Леонардо поставя Мария Магдалена до Исус. Има версия, че бившата блудница не е просто един от последователите на Христос, а негова законна съпруга. Тази теория става особено популярна след публикуването на книгата на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Но се твърди, че има информация за това дори в Евангелието. Мария измива нозете на Спасителя и ги избърсва със собствената си коса. А в онези дни само съпругата може да направи това.

Индикация за тяхната връзка може би е скрита в самата картина. Ако се вгледаме внимателно, можем да видим, че фигурите на Христос и Йоан/Мария представляват буквата „М“. Именно с тази буква започва думата „брак“ на италиански („Matrimonio“).
Друго доказателство е много женственият образ на Йоан. Дълга коса, липса на окосмяване по лицето, женствени черти. Този аргумент обаче най-лесно се опровергава от историците на изкуството. Ако погледнем други изображения на Йоан от съвременници на Леонардо, става очевидно, че всички те са рисуват апостола по подобен начин - в края на краищата той е най-младият, мустаците и брадата му дори не са започнали да растат. И подобно андрогинно изображение на Йоан е традиция в Ренесанса.

Юда и Исус са един и същи човек

Това е може би най-разпространената легенда за създаването на „Тайната вечеря“. Да Винчи наистина работи върху картината дълго време, внимателно търсейки модели. Много често за неговите картини му позират напълно обикновени хора, които художникът среща на улицата, при разходки с приятели, или в църковния хор. Именно в църквата, според легендата, той обръща внимание на красив млад мъж, в когото художникът вижда Христос. Леонардо кани младежът в ателието си, където прави няколко скици и песнопоецът е изобразен като Христос.

Минават няколко години, почти цялата работа е завършена - с изключение на Юда. Да Винчи не може да намери подходящ образ за предателя на Спасителя. Най-накрая се спира на един пияница, който се търкаля в канавка на пътя. Леонардо го вдига и го замъква в ателието си. Мъжът не може да се държи на краката си и въобще не знае къде е попаднал.

След време, обаче, когато същият този пияница вижда готовата творба, разказва на Леонардо нещо много любопитно: че преди време, когато бил "друг" човек пеел в църковния хор, при него дошъл някакъв смахнат художник и му предложил да му позира за образа на Исус Христос? Изпадналият алкохолик бил същият онзи певец с одухотворено лице, който така го впечатлил навремето.

Дали това е измислена история, или пък нарочно Леонардо да Винчи решава да изобрази Исус и Юда с образа на един и същи човек, в различни периоди на неговия живот? Вероятно идеята му е била да покаже на хората, че Доброто и Злото са във всеки от нас?!?