Всичко започнало в началото на септември преди 2 год., когато Ф.И. се прибрал от Германия и срещнал стар познат. Заговорили се и установили, че братята и на двамата са в ареста в Разград. Разменили телефони и си тръгнали. След няколко дни нашенецът, който вече се бил върнал в Германия, получил телефонно обаждане. Отсрещният се представил като брат на стария му познат и казал, че вече бил пуснат. Поискал да му зареди ваучер за 5 евро и го заубеждавал, че можело да помогне за освобождаването и на брат му от ареста. Твърдял, че има много добър адвокат, който щял да го измъкне.
Минали дни и последвало обаждане този път от стария познат, който вече бил уредил нещата с адвоката. За да го ангажират с ваденото на брата от ареста, трябвало да му дадат 500 евро. Ф.И. ги пратил чрез системата за международни преводи.
При следващото обаждане познатият от България поискал още пари. Този път били за лекар, за да направи експертиза на арестанта. Вторият превод бил от 260 евро. Следващото искане било за 1000 лв., които трябвало да се внесат за гаранция, иначе братът от ареста щял да замине за затвора. Ф.И. изпратил 350 евро и дал указания да вземат от съседа му 100 евро и 200 лв., които били на съхранение там. Не му оставало друго освен да чака новина, че брат му е навън. Такава нямало. Той почнал да звъни на познатия си да го пита какво става, но телефонът вече бил изключен.
Тогава намерил по телефона друг общ познат от Варна и го пратил да посредничи да му върнат парите, иначе подавал жалба. Първо получили утвърдителен отговор, а после, че това няма стане. Дори, че щели да се намерят 15 свидетели, които да кажат, че парите са върнати. Братята и тяхната майка, на чието име дошли част от парите от Германия, признали, че е имало такива преводи. Казали обаче, че Ф.И. им ги дължал за обща работа в чужбина преди време, където братята работили, уредени от Ф.И. Свидетели обаче заявили, че не знаели братята да са работили в Германия, още по-малко пък Ф.И. да им дължи пари.
Съдът установил и съществени противоречия в показанията на братята. Първо Районният, а после и Окръжният съд в Разград считат, че при разследването не са извършени всички необходими действия за събиране на доказателства и проверка на версиите на двете страни. Дава указания кои свидетели да бъдат разпитани още, какви справки да се изискат и други. Случаят се връща на прокуратурата и досъдебното производство, а решението на съда не подлежи на обжалване.
Труд
