Мечката слезе в Сопот Държавното горско стопанство ще поиска разрешение за отстрел на животното

107 хил. кв. м нови офиси са завършени до средата на 2019 г.

Полицаи и пожарникари обучават деца в забавачка

Изложба на канарчета в Бургас

Министър Петков: Процентът 6,7 за осъвременяване на пенсиите от първи юли догодина не е окончателен

По-висока смъртност сред мъжете в Шуменско Спад на починалите деца до 1 г.

Руската лотария пази 3 милиарда рубли непотърсени печлби

Тристайните апартаменти в София са най-търсени Финансират до 90% от стойността

Криско с коментар за нахалните фенове Изпълнителя не е експонат, написа рапърът

Туск: ЕС никога няма да пожелае раздяла с Великобритания без споразумение

Ердоган: Путин подкрепя позицията на Турция за премахването на заплахата от терор по границата

Д-р Неделчо Тотев, председател на НСОБ: Неизплащането на надлимитната дейност ще задълбочи неимоверно кризата в болниците

Премиерът Борисов: Започнаха да се връщат висококвалифицирани кадри от чужбина (ВИДЕО)

10 души са задържани за незаконна сеч при акцията във Велико Търново

Наградите са за изключенията, нали

Митницата на Дунав мост

Вече е геройство някой съвестно да си гледа работата

 

Да видя сега какво съм разбрал…

Митничар отказа да вземе пачка с 2625 евро от турски шофьор на хладилен камион, превозващ 41 мигранти през Дунав мост в Русе. Същите пари отказал и дежурен граничар.”

Новината е от лани. Обаче не е остаряла! Събитието ще да е било дотолкова необичайно и впечатляващо, че му се носи славата до ден днешен – година и кусур по-късно. Онзи ден окръжният прокурор на Русе „е изпратил благодарствено писмо до началника на русенската митница Венцислав Халаджов и до управлението на Гранична полиция в града. Благодарение на професионализма на двамата служители престъпленията били разкрити и наказани.“ („Труд”, 8 август)

Тоест това е едно чудо!

И сигурно е така, защото инак другите заглавия са все едни такива… „Сгащиха митничар с подкуп”, „Двама митничари в ареста след взет подкуп за трафик на бежанци”, „Арест за 33-ма подкупни митничари от ГКПП-Капитан Андреево”, „Шефът на митницата спипан на място с подкуп, оказал съпротива при ареста”.

(А любимото ми е „Награден митничар с 30 бона подкуп”!)

Как се докарахме до това дередже – да смятаме за геройство, че някой просто си гледа съвестно работата и и притежава качества, които инак са задължителният минимум за професията му? И да сме убедени, че този човек е изключение от правилото, че митниците са все начело на анкетите, обсъждащи къде е най-яка корупцията. И че точно там тя е и най-безнаказана. Не го казвам аз – самият Ваньо Танов го казва: „За съжаление за 5-6 години не можах да видя един митничар, който да е осъден и да е влязъл в затвора!” – това са негови думи.

Всенародното убеждение, че най си е хубаво в тоя живот да пипнеш Солунската митница, не е от днес, разбира се. Социолозите, народопсихолозите и социалните антрополози могат да го обяснят и по научному, обаче сега се сещам за една история, която вероятно подсказва туй-онуй…

Преди няколко години на конкурса за митничари в митницата в Свиленград се явява кандидат, който изкарал 0 (нула!) точки на изпита за лоялност. Оценката от нула точки на този изпит била почти невъзможна – според както признавали изпитващите, – защото тя показвала, че кандидатът притежава всички човешки и професионални добродетели за професията митничар. Така да се каже – нула точки бил най-високият резултат.

И какво?

Е, хайде сега какво! Не го назначили, разбира се!

Както не назначили и един друг кандидат, който пък на следващия тест (теста за интелигентност!) също показал най-добрия резултат!

Дето викат в американските филми: Think about it!

Между другото забелязали ли сте, че вицовете за митничари не предизвикват дори и кисела усмивка? (Ето: Бележка на митницата: „Рушвети до $200 ще се считат за устна благодарност!” Награждават митничарите за задържана банкнота от един милион долара. А те си мърморят помежду си: „Да имаше някой да ни я развали, щяхте да я видите през крив макарон…”). Това вече не са смешки – това са досадни констатации.

Същата работа като при катаджиите! И при тях вицовете вече не са смешни, но и там награждават онези, които чисто и просто си гледат съвестно работата. Така и така „Неподкупният катаджия от Лудогорието – с награда в конкурса „Полицай на годината”. Хубаво! Този конкурс се организира от МВР и фондация „Доверие и закрила”, а наградата се връчва „за доказан професионализъм при опазване на обществения ред, борбата с престъпността и осигуряване безопасността на гражданите”. Сигурен съм, че младият човек е доказан професионалист, обаче наградата все пак му е присъдена, понеже бил неподкупен!

Човекът си гледал нормално задълженията на автоконтрольор – те го наградили като изключение!

 

Алея на славата – минало невъзвратимо

Едно време, тоест в епохата, когато бъдещето беше светло и бирата не беше ретро, а просто бира, имаше хора, които по някакви техни си причини работеха по-добре от колегите си. По-съвестно, да го кажем. Имаше мъже, които някак си изпълняваха петгодишните си планове за три години, и жени, които тъчаха на толкова станове в текстилните фабрики, че им викаха многостаночнички. И на едните, и на другите снимките им красяха алеите на славата.

Те бяха изключение! И ни ги сочеха за пример.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Каква слава, каква алея, какви пет лева! Как се изпълнява петгодишен план за три години? А пък т.нар. многомашиннички работеха за по две-три петилетки напред. Как става това чудо? Всички знаеха, че или планът не е реален, или се правят шашми, като няколко души работеха за един от тези „избраници“. Познавах един такъв „ударник“, който не можеше да смени дори един бушон вкъщи.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.