Наградите са за изключенията, нали

Митницата на Дунав мост

Вече е геройство някой съвестно да си гледа работата

 

Да видя сега какво съм разбрал...

Митничар отказа да вземе пачка с 2625 евро от турски шофьор на хладилен камион, превозващ 41 мигранти през Дунав мост в Русе. Същите пари отказал и дежурен граничар.”

Новината е от лани. Обаче не е остаряла! Събитието ще да е било дотолкова необичайно и впечатляващо, че му се носи славата до ден днешен - година и кусур по-късно. Онзи ден окръжният прокурор на Русе „е изпратил благодарствено писмо до началника на русенската митница Венцислав Халаджов и до управлението на Гранична полиция в града. Благодарение на професионализма на двамата служители престъпленията били разкрити и наказани.“ („Труд”, 8 август)

Тоест това е едно чудо!

И сигурно е така, защото инак другите заглавия са все едни такива... „Сгащиха митничар с подкуп”, „Двама митничари в ареста след взет подкуп за трафик на бежанци”, „Арест за 33-ма подкупни митничари от ГКПП-Капитан Андреево”, „Шефът на митницата спипан на място с подкуп, оказал съпротива при ареста”.

(А любимото ми е „Награден митничар с 30 бона подкуп”!)

Как се докарахме до това дередже - да смятаме за геройство, че някой просто си гледа съвестно работата и и притежава качества, които инак са задължителният минимум за професията му? И да сме убедени, че този човек е изключение от правилото, че митниците са все начело на анкетите, обсъждащи къде е най-яка корупцията. И че точно там тя е и най-безнаказана. Не го казвам аз - самият Ваньо Танов го казва: „За съжаление за 5-6 години не можах да видя един митничар, който да е осъден и да е влязъл в затвора!” - това са негови думи.

Всенародното убеждение, че най си е хубаво в тоя живот да пипнеш Солунската митница, не е от днес, разбира се. Социолозите, народопсихолозите и социалните антрополози могат да го обяснят и по научному, обаче сега се сещам за една история, която вероятно подсказва туй-онуй...

Преди няколко години на конкурса за митничари в митницата в Свиленград се явява кандидат, който изкарал 0 (нула!) точки на изпита за лоялност. Оценката от нула точки на този изпит била почти невъзможна - според както признавали изпитващите, - защото тя показвала, че кандидатът притежава всички човешки и професионални добродетели за професията митничар. Така да се каже - нула точки бил най-високият резултат.

И какво?

Е, хайде сега какво! Не го назначили, разбира се!

Както не назначили и един друг кандидат, който пък на следващия тест (теста за интелигентност!) също показал най-добрия резултат!

Дето викат в американските филми: Think about it!

Между другото забелязали ли сте, че вицовете за митничари не предизвикват дори и кисела усмивка? (Ето: Бележка на митницата: „Рушвети до $200 ще се считат за устна благодарност!” Награждават митничарите за задържана банкнота от един милион долара. А те си мърморят помежду си: „Да имаше някой да ни я развали, щяхте да я видите през крив макарон...”). Това вече не са смешки - това са досадни констатации.

Същата работа като при катаджиите! И при тях вицовете вече не са смешни, но и там награждават онези, които чисто и просто си гледат съвестно работата. Така и така „Неподкупният катаджия от Лудогорието - с награда в конкурса „Полицай на годината”. Хубаво! Този конкурс се организира от МВР и фондация „Доверие и закрила”, а наградата се връчва „за доказан професионализъм при опазване на обществения ред, борбата с престъпността и осигуряване безопасността на гражданите”. Сигурен съм, че младият човек е доказан професионалист, обаче наградата все пак му е присъдена, понеже бил неподкупен!

Човекът си гледал нормално задълженията на автоконтрольор - те го наградили като изключение!

 

Алея на славата - минало невъзвратимо

Едно време, тоест в епохата, когато бъдещето беше светло и бирата не беше ретро, а просто бира, имаше хора, които по някакви техни си причини работеха по-добре от колегите си. По-съвестно, да го кажем. Имаше мъже, които някак си изпълняваха петгодишните си планове за три години, и жени, които тъчаха на толкова станове в текстилните фабрики, че им викаха многостаночнички. И на едните, и на другите снимките им красяха алеите на славата.

Те бяха изключение! И ни ги сочеха за пример.

Коментари

Задължително поле