На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Към „историята си” добавяме истерия След Паисий, комай нищо

Над 200 000 протестират в Прага срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Над 100 души са арестувани по време на протест на „жълтите жилетки“ в Париж (СНИМКИ и ВИДЕО)

Куфарът, стреснал търновци, се оказа празен

Ивелин Попов слага край на кариерата си в националния отбор по футбол

Кола се удари в полицейски джип в Ямбол

Вицепремиерът Каракачанов: Предложението ни е първият ден от болничните да не се плаща, парламентът ще решава

Соня Йончева – свръхестествен глас в човешко тяло

Надеждата за дата умря последна Регламентът за пълен консенсус в Европейския съвет при вземането на решение за започване на процедура за членство на Албания и Северна Македония се оказа непреодолима пречка

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Двете държави са отново в режим на очакване

И като се заредиха едни заседания, първо в Люксембург, а после в Брюксел, та така цяла седмица.

В понеделник посланиците на страните членки на Европейския съюз подготвиха дневния ред на по-горните инстанции за следващите дни. И дадоха сигнал, че нещо около очакването на Скопие и на Тирана да получат дата за преговори за членство не е наред и че Париж има свои съображения за процеса на разширяване. Във вторник министрите на външните работи не излъчиха категорично послание, че Брюксел ще спази обещанието си от пролетта, когато прехвърли въпроса за започването на процедурата за октомври, за този октомври. Нещо повече, вече на по-високо равнище от това на посланиците, слухът, че Париж няма да оформи пълния консенсус за взимане на подобни решения и че има своите претенции към методологията придоби по-реални рамки и очертания. Остана очакването, че в четвъртък и петък, когато в Брюксел се събраха държавните ръководители на страните членки, нещо ще се промени и френският президент Емануел Макрон, все пак, под натиска на останалите лидери, ще отпусне колана и ще даде „зелена улица“ – поне! на Северна Македония. Като награда за всичко, което Скопие и правителството на социалдемократа Зоран Заев направиха по пътя на европейската интеграция, в това число и най-вече чрез подписването на Преспанския договор с Гърция, променил името на държавата на Република Северна Македония.

Само че в сряда, в промеждутъка на всички тези прояви, Макрон прие във Франция германския канцлер Ангела Меркел, която, поне по нейните публични изяви, настоява за това Скопие и Тирана да бъдат възнаградени с дата за преговори, като по този начин се излъчи позитивен сигнал за останалите четири страни от Западните Балкани, които напират да се включат в европейското семейство. Нямаше как да е другояче, защото Меркел просто следва препоръка на Бундестага, който с мнозинство прие Берлин да каже „Да“ за начало на преговори за членство на Скопие и на Тирана. Лошото е, че Северна Македония и Албания имаха лошия шанс да чакат решение за дата в момент, когато Евросъюзът е в преход и когато Франция и нейният президент Макрон виждат в това възможност за повече влияние в Брюксел. Лично и институционално.

Тази двустранна среща между Макрон и Меркел, двамата най-влиятелни лидери на европейската политическа сцена, бе втора само в рамките на три дни – те са видяха и в неделя вечер, и в сряда. Но колкото край Вардар да се надяваха, че Ангела ще склони Емануел да не слага бариера пред очакванията на двете държави от Балканите, това не се случи. Макрон остана твърд в своето убеждение, че методологията на преговорите за членство трябва да се промени, критериите за оценка на съдържанието на отделните глави да станат по-строги, и изобщо, че сега не е време за разширение на Европейския съюз. Нека първо самият съюз да продължи с реформите, пък после, когато и да е това, процедурата ще започне. В интерес на истината, френският президент поименно назова Албания като държава, която на този етап няма да получи подкрепата на Париж, защото ползвала възможностите на визовата либерализация, без да е започнала предприсъединителни преговори. Но при това е държавата, която е на второ място сред страните, от които идват молби за политическо убежище във Франция. Както се казва, не им стигат кандидатите от бившите френски колонии, та сега и от Албания…

Това обаче не дава повече шансове на Северна Македония. Колкото премиерът Зоран Заев да отправя апели и закани, че ако Скопие не получи дата, неговото правителство пада, а и щяло да се отвори празнина, която други държави с апетит в района щели да запълнят. Не е нужно кой знае колко прозорливост да се каже, че става дума за Русия и Китай. Заев дори отиде в Брюксел, за да лобира за това европейските лидери да дадат дата за начало на преговори, срещна се с когото трябва, или по-скоро с когото можа, но въпреки това получи обвинения от опозицията в страната в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, пък и от други политици, че ако е трябвало да разговаря с някого през всичките тези месеци, това е бил френския президент. А той е успял да се види с него само два пъти – веднъж през май миналата година в София, и после още веднъж, ама за кратко. Пък и май никой не взима насериозно заканите му, защото, първо, вече веднъж те се оказаха неефективни през пролетта на тази година, когато ги пусна в публичното пространство, но после каза, че адресатът не били лидерите на ЕС, а вътрешнополитическата сцена. Второ, Северна Македония вече е на последната права за формално членство в НАТО след като последователно през последните дни Италия и Германия ратифицираха Протокола, а и Франция онзи ден вкара в парламентарна процедура същия документ. Та нали Скопие получи покана и ще стане и формален член на пакта в началото на декември в Лондон, тъкмо защото стратегическите интереси на Вашингтон на Балканите повеляваха това. И една от задачите бе да бъдат отрязани апетитите на Москва и на Пекин към тази част на Европа. Като вече си седнал в натовския скут, какви други държави ти се привиждат.

Всъщност, повечето лидери на ЕС признават, че Макрон е прав, когато настоява първо да бъде сложен ред в самия съюз, а после процесът на разширението да продължи. Но френският президент има и своя лична игра, която очевидно няма намерение да приключи без резултата, към който се стреми. А той е да се превърне в едноличен лидер на ЕС след заявката на неговата колежка Меркел, че постепенно ще се оттегли от поста си. Да, Франция и Германия са моторът на Европейския съюз и локомотивът, който тегли европейския влак. Но Макрон е пълен с лидерски амбиции да стане водещата фигура в Съюза при новата конфигурация в него. Това – от една страна. От друга, имаме следната ситуация: ако се вярва на медиите в Скопие, едва ли не всички останали държавни ръководители на страните членки един по един, а и на малки групи, се опитват да кандърдисат Макрон да преосмисли позицията си и да даде „зелена улица“ за начало на преговори, хайде, ако не на двете кандидатки, то поне на Северна Македония. Но за това той трябва да преглътне обидата, нанесена му от институциите в ЕС, които отхвърлиха френската кандидатура за еврокомисар за един от най-важните сектори в Европейската комисия. Ако си се запътил към политическия и институционален Олимп, да даваш знаци на слабост, е строго и абсолютно забранено. Жестоко е, но такива са правилата. На времето в родния ми Петрич в пивниците имаше надпис: „Доверие всекиму – вересия никому“. Така и сега.

Има и нещо друго. То има регионален аспект, но не е по-малко важно. Сърбия и Черна гора са по-напред в предприсъединителните преговори, отварят и затварят глави. Ако Албания и Северна Македония получат дата за начало на преговори, току виж, че изпреварили Белград и Подгорица. А това Париж не може да допусне. Няма какво да се крие – Франция е основният лобист на Сърбия за членството й в Европейския съюз. В последните дни се цитират думите на Макрон от визитата му в Белград, според които съдбата на Сърбия винаги била в мислите му, а той е сигурен, че и Франция е в мислите на сърбите. Дори да не съм цитирал точно, смисълът става ясен. На всичко отгоре, докато в Скопие четяха с интерес и тревога всеки ред, идващ от Брюксел, президентът на Сърбия Александър Вучич в интервю за ТВ „Пинк“ изрази надежда, че Франция няма да промени позицията си за въвеждане на новата методология при преговорите и изрази мнение, че Албания и Северна Македония няма да получат дата сега. А само преди дни той, Вучич, заедно с премиерите на същите тези Албания и Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев гордо и нахално обяви началото на „малкия балкански Шенген“, който да проправи пътя на трите държави към ЕС.

И последно – ако искаме да бъдем напълно искрени, и Северна Македония, и особено Албания имат още какво да реформират по критериите за членство. Както написа македонският журналист, колегата и приятеля Зоран Иванов, „ въпреки разочарованията от негативните емоции поради френския поглед на сегашната наша ситуация, добре е, отрезвяващо е, да се сблъскаме с факта, че Македония е институционално разградена. Че нито за самите нас, нито за ЕС, не е извършена нито една видима и устойчива реформа… И затова от Люксембург Макрон и Меркел директно ни заявиха: „Чиниите, от които сърбате, ще трябва да си измиете сами“.

Какво повече?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.