Зарков: Алтернативата е само една – нови избори и хора, които да вдъхнат живот на българските демократични институции Когато народът абдикира от парламента, той няма смисъл да съществува

Тръмп непоклатимо подкрепя Рияд Няма да къса връзките, въпреки случая “Хашоги”

Ф-16 е най-добрият изтребител за България (обзор) Това ще засили стратегическото партньорство между САЩ и вашата страна, смята Н. Пр. Ерик Рубин

Тереза Мей и Жан-Клод Юнкер обсъждат в Брюксел бъдещите отношения Великобритания -ЕС

Правителствена става детска мегаболница 300 000 деца на година се приемат за лечение в различни клиники у нас

Кога ДДС за услуга става 0%

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 22 ноември 2018

Борбата за по-чист въздух поражда и социален риск ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово” осигурява работа за около 2000 миньори

Кметът на София Йорданка Фандъкова получи националната награда „Яков Крайков“ за принос към българската духовност

Елена Йончева: Майките обявиха край на протестите, но излизат бащите и синовете, защото България не може да живее по този начин

Слагат таван на заемите според размера на дохода Може да затегнат правилата за обезпечение

Столична община разширява системата за разделно събиране на отпадъците

Фалшиви сайтове обират клиенти Парите на потребителите отиват в сметки в Китай

Столична община се включва в Европейската седмица за намаляване на отпадъците с два мобилни пункта за електрически и опасни отпадъци и модно ревю

Строят 25 станции за електромобили

Наивна телеграма проваля княз Батенберг След неуспешен преврат Александър III най-сетне се разправя с омразния си братовчед

Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив на 21 септември 1885 г.

„Ще повярваш ли, като ти кажа, че за малкото дни, откакто съм тук, остарях с 10 години? Цялата измет на Русия се е приютила тук.“ Това пише 22-годишният княз Александър Батенберг на баща си само няколко седмици след пристигането си у нас през април 1879 г. Приел българския трон по настояване на руския цар Александър II, любимият му племенник и негов кръщелник скоро установява, че всички слуги и лакеи в двореца, оставени от русите, са агенти.

Всичко това малко безпокои храбрия участник във войната с Турция, научен и на войнишки бит. На 20-годишна възраст получилият военно образование принц Александър фон Батенберг постъпва в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877–1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. Неговият покровител Александър II обаче умира през 1881 г.

Новият руски император Александър III отдавна ненавижда братовчед си Сандро. Освободителката вече

гледа на България като на своя губерния

и открито се меси и разбунва политическия й живот, подкрепяйки опозиционните партии. Особено я дразни княжеската особа, символ на суверенитета и независимостта на малката държава.

Съединението между северната и южната част на България, станало на 6 септември 1885 г. по спонтанен и безкръвен начин, поставя пред княз Александър сложна дилема. Да го подкрепи би означавало да наруши грубо Берлинския договор. Той обаче решава да остане верен на българските интереси и на 21 септември влиза триумфално в Пловдив.

На пръв поглед всичко тръгва добре – Турция се задоволява само с протест, а Великобритания решително подкрепя акта. Силно разгневен обаче е руският цар. Неговите планове са предвиждали сваляне на Батенберг с преврат, временна военна диктатура и обявяване на България за руски протекторат. Александър III със спешна телеграма отзовава всички руски офицери, организатори и инструктори на току-що създаващата се българска армия. В критичния момент на очаквано турско нападение тя е оставена без подготвено висше командване. След това царят публично унижава Батенберг, като

официално зачерква името му

в списъка на почетните руски офицери.

Ударът срещу обединена България идва не от юг, където са струпани нейните войски, а от Сърбия. На 2 ноември крал Милан й обявява война, провъзгласявайки се за защитник на Берлинския договор. Победата на опитната сръбска армия над новата, неизпитана в бой българска войска изглежда сигурна. Руският цар тържествува – той вече предвкусва как победените българи му се молят да им помогне. Но уви! С тридневен денонощен марш войските на княз Александър, струпани на турската граница, пресичат България и смазват сърбите. Отзоваването на руските офицери не само амбицира младите български капитани, но и прави победата още по-блестяща, национална, истинска. Европа приветства като военен герой заличения само преди дни в руската армия Батенберг.

Самодържецът е бесен и пристъпва към решителни действия. Руската дипломация активно действа за непризнаване на Съединението, а царските агенти в България упорито внушават, че тъкмо „немецът“ е причината за това. На русофилски настроените политици се изсипват пари, за да водят вестникарска и всякаква друга офанзива срещу княза. Правят се опити той да бъде ликвидиран, но те се провалят.

Тогава идва на ход превратът. Извършват го по руско внушение група офицери, смятащи се за недооценени и пренебрегнати от княза. През нощта на 9 август те нахлуват в двореца и го принуждават да подпише съставената от тях абдикация. Батенберг е отведен в Рени, руски град на Дунава. Обаче успехите на заговорниците свършват дотук – те не срещат нито политическа, нито народна подкрепа. Вълна от възмущение и гняв залива България. Контрапреврата оглавява Стамболов – Временното правителство, съставено набързо с благословията на Русия, е разпуснато само след три дни и членовете му са обявени за предатели. И в чужбина общественото мнение застава на страната на героя от Сливница. Стамболов и кралица Виктория настойчиво го зоват да се върне и заеме трона си.

Връщането е триумфално

– хиляди хора се стичат в Русе, за да приветстват своя княз. Между тях в парадна униформа е и местният руски консул, който още не е получил инструкции как да се държи. Батенберг неправилно приема присъствието му като знак, че царят е променил отношението си. И прави фатална грешка – по съвет на руския консул се опитва да спечели благоразположението на самодържеца с малодушна верноподаническа телеграма. „Русия ми е дала короната и тая корона аз съм готов да я предам на нейния монарх“, гласи последното изречение.

Александър III не пропуска шанса си. Той веднага публикува телеграмата заедно със своя отговор, още преди получаването му от „немеца“. А отговорът му е смазващ – според него връщането на княза е катастрофално за България и го оставя сам да реши какво трябва да направи. Съвсем очевидно е за всички, че сега Батенберг трябва да изпълни това, което сам наивно предлага – да се откаже от короната.

На 26 август 1886 г. княз Александър I обявява абдикацията си и напуска София още същия ден, съпроводен от огромна, дълбоко опечалена тълпа.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Хубаво написано, доста евроатлантически патос… но странно, има доста противоречия с една статия отпреди няколко месеца от Божо…

  2. Akob si chel knigata za Stambolov,a ne komunisticheskata istoria na Bg za Osvobozdenieto shte si promenish mnenieto,no ako si komunist nisma da stane

  3. Кое не е вярно бе апдал.Войната със Сърбия,или подготвяния преврат от русофилите.Русофистична мъстия си ти.

  4. Руснаците хубаво ни освободиха и от турско и от фашистко робство но от тях кой ще ни освободи?

  5. 🙂 плоскочелите им6ецили налазиха.
    лозунги, лозунги на двуклетъчно неграмотните тролове, не си направили труда да прочетат статията на Божо за войната със сърбия….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.