Нямат извинение за лудостта

Едни ядат пари, други се кичат с дрънкулки

Грандоманията е основна слабост на почти всички лидери

Неограничената власт убива човека. Не, не веднага и изобщо не физически. Първоначално тя започва да подкопава ума му, а след това напълно променя съзнанието на диктатора, принуждавайки го да прави необясними, абсурдни и дори луди неща. Безумните диктатори понякога създават впечатлението на пациенти в лудници. Доказателства? Има ги в изобилие.

Жан-Бедел Бокаса

Президентът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса идва на власт в страната (или по-скоро я завзема) през 1966 г. Веднага след това подлага на репресии десетки хиляди граждани, след което се обявява за пожизнен държавен глава.

Но това е само началото. Огънят на нарастващата лудост изисква все повече гориво. Затова Бокаса решава да бъде коронясан и да се обяви за император. Между „речено” и „сторено” минава година. През това време цялата страна подготвя коронацията на Бокаса I. Построени са дворци, ушити са церемониални униформи, поканени от Франция художници рисуват негови портрети в цял ръст. Но основните регалии на императорската власт са тронът и короната. Тронът е изработен от бронз и покрит със златни листа. Той е под формата на седнал орел, разперил крилата си, висок 3,5 метра. А в корема на птицата има седалка, украсена със самурени перли, където трябва да седи диктатор, сияещ от гордост с огромна корона.

Изработена от цял ​​екип белгийски бижутери, златната корона е под формата на орел и осем арки и също е щедро инкрустирана с диаманти, най-големият от които е 80 карата. Цената на короната, според различни оценки, е близо 3 милиона долара. Общо милиард американски долари са похарчени за церемонията по коронясването. Само си помислете - един милиард за коронация, за която всички позорно забравят, щом Бокаса е свален от френските спецчасти. Това се случва три години след възкачването на императора на „цяла Централна Африка“.

Франсиско Нгуема

Младият Франсиско Нгуема изобщо не блести нито с таланти, нито с умствени способности. Това обаче не му пречи да вземе властта в малката държава Екваториална Гвинея. След като започва да управлява държава, която изобщо не е изостанала, за 11 години Нгуема унищожава целия живот в нея, с изключение на армията. Изгонени чужденци, забранено образование и медицина. След това стига до икономиката, като забранява работата на всички водноелектрически централи и няколко промишлени предприятия. Недоволните са екзекутирани на партиди.

Но това не е достатъчно за Нгуема. След като отстранява и екзекутира шефа на Националната банка, диктаторът се обявява едновременно за министър на финансите и ръководител на държавната банка. Целият държавен валутен фонд е опакован в куфари и преместен за съхранение в резиденцията на владетеля. Според слуховете, под леглото на Нгуема са държани няколко куфара и торби с пари.

През 1979 г. сред военните узрява заговор и Нгуема е свален. Преди това той успява да избегне ареста и бяга от двореца си в джунглата, като взема със себе си цялата национална хазна. Нгуема е заловен няколко часа по-късно. През това време диктаторът успява да изгори част от парите, а другата... да изяде. Военните го арестуват насред блатото в момент, когато поглъща държавни пари.

Франсоа Дювалие

След като става президент през 1957 г., бившият министър на здравеопазването на Република Хаити Франсоа Дювалие започва да се бори не само с болестите, но и с политическите си опоненти. Общият брой на политическите убийства в цялата история на неговото управление се оценява на 30 хиляди.

Но не това е главното. Най-поразителното е, че вуду религията става основа на държавната политика на Хаити по инициатива на Дювалие. Диктаторът не се нарича президент, а барон Събота, което означава „Лидер на мъртвите“. Когато Джон Кенеди критикува хаитянския режим, барон Дювалие извършва публична церемония на забождане на игли във восъчна кукла на Кенеди. Удивителното е, че малко след това Кенеди е застрелян, а Дювалие до края на дните си казва, че това е резултат от магьосническия му ритуал. Главният хаитянски магьосник би управлявал още, но диабетът се справя с Барон Събота.

Иди Амин

Иди Амин се осмелява да обяви война на САЩ.

Президентът на Уганда Иди Амин не се коронясва за император. Официалната му титла обаче не се побира в 20 реда машинописен текст. Той е лекар, фелдмаршал, последният крал на Шотландия, завоевател на Британската империя, владетел на всички риби в океана и всички животни на земята. Иди Амин много обича наградите и в тази своя невинна прищявка може да се мери с Леонид Илич Брежнев. Но ако руският генерален секретар в ежедневието предпочита черен костюм с четири златни звезди на Героя на СССР, то за Иди Амин ушиват специална удължена униформа, за да може да носи всичките си награди и регалии върху нея всеки ден.

Но угандийският диктатор става известен не с ненаситната си страст към дрънкулките, а с това, че през 1975 г. обявява война на САЩ. Все още не е известно дали Пентагонът е знаел за това, но ден по-късно диктаторът в Държавния съвет обявява пълна победа и с чувство за постижение закачва още един орден на своя награден иконостас. Амин губи много истинска война нещастно. През 1979 г. той напада Танзания, но е победен и бяга в Либия в обятията на приятелския и обичан полковник Кадафи. По-късно Амин се мести в Саудитска Арабия, където умира през 2003 г.