Неговото име е Карлос Енрике Рапосо. Може да не сте го чували, но е истинска знаменитост. Прякорът му е Кайзер. Сам го измисля. Просто смята, че прилича на големия Франц Бекенбауер. По какво, не се знае. Скоро излезе книга за живота на Карлос, съпътствана и от филм. Но кой всъщност е бразилският Кайзер и защо е толкова специален?

Кариерата му се разпростира през 80-те и 90-те години на миналия век. Тогава вестниците пишат за него. Известни футболисти го възхваляват като изключителен талант. Клубните босове се надпреварват да му предлагат изключителни за онова време финансови условия. Естествено, Кайзер подписва с най-щедрите. Феновете на избрания от него отбор са настървени. Искат да видят бижуто в игра, но... уви. Това не се случва. Никога! Футболистът постоянно симулира контузии, за да не играе. Това е сценарият около, който се върти кариерата на най-великия футболист, който не можеше да играе футбол. На теория, Кайзер е централен нападател. На практика, той всъщност е „фалшива“ деветка.

С неговите изкусни лъжи и качество да се сприятелява с правилните хора, той има договори с четирите най-големи клубове на Рио - „Фламенго“, „Флуминензе“, „Ботафого“ и „Васко да Гама“. Също така, Карлос е бил част от тимовете на „Бангу“, „Америка“ и на още много други. И през цялото време следва стриктно своя принцип - да НЕ играе футбол.

"Исках да съм част от отбора, да съм между другите играчи - споделя Кайзер след края на славната си кариера. - Ако някой желае да ме види на терена, това си е негов проблем. Не исках да играя. Дори Иисус Христос не е успял да угоди на всички, нали?"

Кайзер си има принципи. Първо си печели договор, после се контузва. Поне така казва на своите треньори и шефове. И така с месеци, докато си получава редовно заплатата. С парите плаща на журналисти, за да пишат колко е велик. Доктори пък постоянно му връчват бележки с диагнози, които по един или друг начин възпрепятстват появяването му на терена. Плаща на юноши да му влизат грубо на тренировки, за да може да симулира, че е получил травма. Дава пари и на фенове, за да пеят неговото име по време на мач, когато собственикът е на стадиона. Бабата на Кайзер умира „няколко пъти“, за да може да не се изправи очи в очи със своя най-голям враг - футбола.

Шефовете на един от клубовете му се вбесяват толкова много от неизлечимите контузии, че го праща на вещер. Карлос се справя със ситуацията, като безцеремонно казва, че има болести, които и „черната магия“ не може да излекува.

В онези дни, преди да има интернет, никой не е застрахован от подобни измами. Дори тези, които са били склонни да направят проверка, са били почти напълно безпомощни.

Най-култовата измама на Карлос Кайзер е свързана с отбора на „Бангу“, малък клуб от Зона Запад и място, носещо славата на домакин на първия футболен мач, игран на територията на Бразилия.

По това време клубът е притежаван от Кастор де Андраде. Човек, който се занимава с черно тото и нелегален хазарт. Описват го като най-опасния тип в страната. Кастор е тип, с когото не е добре да се шегуваш, още повече да се опиташ да го мамиш.

Кастор подписва с Кайзер, а местният вестник излиза със заглавие: „Бангу“ има своя крал“.

Когато се присъединява към новия си тим, той отново е преследван от кошмара на "изненадващите" контузии. Шефът, Кастор, въпреки това, го обича. Карлос е харизматичен, чаровен и постоянно е заобиколен от красиви жени. Босът толкова много се кефи на Кайзер, че иска да го види как се подиграва с противниковите защитници на терена. Един уикенд, тръгва мълва, че Карлос е възстановен от поредната травма. Слух, който стига до ушите на шефа. Той нарежда на треньора да вземе перлата на отбора в групата за предстоящия мач, който стартира само след няколко часа. Карлос се паникьосва, но наставникът го успокоява, казвайки му, че няма намерение да го пуска в игра.

Началото на двубоя е ужасяващо за „Бангу“. Още в самото начало му забиват два гола. Кастор, който е на трибуните, се вбесява и нарежда на треньора по уоки-токи: "Пускай звездното ни попълнение в игра!"

В следващите минути Кайзер обмисля вариантите, които стоят пред него: Първият е да влезе в игра. Това е равносилно на смъртна присъда. Вторият вариант е да не се подчини на своя шеф. И това е равносилно на сигурна смърт.

Затова Кайзер импровизира. Засилва се и... скача в публиката, като започва да се бие с всеки, който е пред очите му. Очаквано, Карлос получава червен картон и мачът за "Краля на Бангу" завършва още преди да е започнал. След последния съдийски сигнал Карлос е привикан в офиса на собственика, който го посреща с насочен пистолет към главата. Но нападателят и този път има решение.

"Господ отне и двамата ми родители, но беше така добър да ме дари с втори баща. Това сте вие. А онези помияри ви обиждаха. Започнаха да говорят и за майка ви. Причерня ми пред очите и му скочих - споделя Карлос Кайзер на своя началник. - Знам, че съм виновен. Но не се притеснявай за мен. Другата седмица изтича договорът ми и знам, че нямам място в този клуб".

Кастор сваля оръжието и възнаграждава "сина си" с нов договор и по-висока заплата.

Карлос обаче е майстор и на малките мошеничества. Постоянно си забравя портфейла, банкоматът гълта кредитните му карти... Така, той никога не трябва да си плаща сметките, когато се храни в поредния лъскав ресторант.

"Целият ми живот се въртеше около секса - казва Карлос Кайзер след края на кариерата си. - Нямах други хобита. Ако отида в нощен клуб, ще прекарам 10 минути в разговор с някоя девойка, а след това си тръгваме. Закарвам я в първата свободна тоалетна, подавам й го веднъж, после напускам мястото."

Историята на Карлос Кайзер е толкова впечатляваща, че през 2015 година британска компания купува правата, за да снима подробен документален филм. В него са включени интервюта с легенди на бразилския футбол като Карлос Алберто, Зико, Жуниор, Бебето и Ренато Гаучо.

Сега легендата работи като фитнес инструктор на жени. И дори признава, че съжалява за милионите лъжи.

„Мислех, че е забавно - казва Кайзер. - Чувствам се виновен, защото не оправдах очакванията на хората към мен. Тогава бях млад и красив, исках да се забавлявам. Обичах футбола, но просто не исках да играя.“

За фенове и играчи от онези славни за Кайзер години, той е бил идол, мечта. Странен вид футболен гений в страна пълна с такива, но истински.

„Да успее да направи всичко това, да си уреди безброй договори в различни клубове, да убеди хората, че е голям играч, който постоянно страда от контузии... Това не го може друг - споделя Карлос Алберто Торес, световен шампион с Бразилия през 1970-та. - Кайзер успя да стане футболна легенда, макар и по друг начин. Наистина велик артист."