За Европа е много, много трудно да се откаже от зависимостта си от руския газ за нещо различно от три до пет години

Европейските страни обикновено разчитат на летните месеци, за да презаредят своите газови хранилища

Тъй като спирането на руския газ подкопава европейската енергийна сигурност, континентът се бори да се справи с това, което според експерти е една от най-тежките енергийни кризи в историята му - и все още може да стане много по-лошо.

Месеци наред европейските лидери са преследвани от перспективата да загубят доставките на природен газ за Русия, които представляват около 40 процента от европейския внос и са били жизненоважна енергийна спасителна линия за континента.

Този кошмар сега се превръща в болезнена реалност, тъй като Москва намалява своите доставки в отговор на подкрепата на Европа за Украйна, драстично повишава цените на енергията и принуждава много страни да прибегнат до извънредни планове, тъй като резервни енергийни доставчици като Норвегия и Северна Африка не успяват да се справят.

„Това е най-екстремната енергийна криза, възниквала някога в Европа“, каза Алекс Мънтън, експерт по световните газови пазари в Rapidan Energy Group, консултантска компания. „Европа гледа към много реалната перспектива да няма достатъчно газ, когато е най-необходим, което е през най-студената част от годината.“

„Цените скочиха през покрива“, добави Мънтън, който отбеляза, че цените на природния газ в Европа - близо 50 долара за MMBTu - са засенчили покачването на цените в САЩ почти десетократно. „Това е изключително висока цена за природен газ и наистина няма незабавен изход оттук.“

Много служители и енергийни експерти се тревожат, че кризата само ще се задълбочи, след като Северен поток 1, най-големият газопровод от Русия до Европа, беше спрян за планирана поддръжка тази седмица. Въпреки че се очаква тръбопроводът да бъде в ремонт само за 10 дни, се появиха и опасенията, че Москва няма да го пусне отново, оставяйки в беда силно разчитащите европейски страни. (Вторият тръбопровод на Русия до Германия, Северен поток 2, беше спрян през февруари, когато руският президент Владимир Путин се подготви да нахлуе в Украйна, оставяйки Северен поток 1 като най-голямата пряка газова връзка между Русия и най-голямата икономика в Европа.)

„Всичко е възможно. Всичко може да се случи“, каза германският министър на икономиката Роберт Хабек пред Deutschlandfunk в събота. „Възможно е газът да тече отново, може би повече от преди. Също така може да се окаже, че нищо не идва“.

Това би означавало проблеми за предстоящата зима, когато търсенето на енергия се повишава и наличието на достатъчно природен газ е необходимо за отопление. Европейските страни обикновено разчитат на летните месеци, за да презаредят своите газови хранилища. И във време на война, когато бъдещите доставки на газ на континента са несигурни, наличието на тази енергийна възглавница е особено важно.

Ако проблемите в Русия продължат дългго, експертите предупреждават за трудна зима. Британските власти, които само преди няколко месеца предупредиха за скок на сметките за електроенергия за потребителите, сега предупреждават за още по-лошо.

Европа може да се изправи пред „зима на недоволство“, каза Хелима Крофт, управляващ директор на RBC Capital Markets.
Размириците вече назряват, като стачките избухват по целия континент, докато домакинствата се борят под натиска на спираловидно нарастващите разходи за живот и инфлационния натиск. Част от това недоволство има и странични ефекти на енергийния пазар. В Норвегия, най-големият доставчик на природен газ за Европейския съюз след Русия, масовите протести в нефтената и газовата промишленост миналата седмица принудиха компаниите да спрат производството, изпращайки нови шокови вълни в цяла Европа.

Европейските страни са изложени на риск да изпаднат в „много, много остър конфликт защото няма достатъчно енергия“, каза Франс Тимерманс, вицепрезидент на Европейската комисия, пред Guardian. „Путин използва всички средства, с които разполага, за да създаде раздори в нашите общества, така че трябва да се подготвим за един много труден период.“

Болката от кризата обаче може би се усеща най-ясно в Германия, която беше принудена да се обърне към редица енергоспестяващи мерки, включително ограничаване на топлата вода и затваряне на плувни басейни. За да се справи с кризата, Берлин вече е навлязъл във втората фаза на своя триетапен план за извънреден газ; миналата седмица също предприе мерки да спаси своите енергийни гиганти, които бяха финансово ударени от руските прекъсвания.

Но не е само Германия. „Това се случва в цяла Европа“, каза Олга Хакова, експерт по европейската енергийна сигурност в Атлантическия съвет, която отбеляза, че Франция също е обявила планове да национализира енергийната компания EDF, тъй като тя се поддава на нарастващите икономически загуби. „Предизвикателната част е колко могат да осигурят тези правителства в подкрепа на своите потребители на енергия, на тези компании? И каква е тази преломна точка?“
Ситуацията също усложни климатичните цели на много страни. В края на юни Германия, Италия, Австрия и Холандия обявиха, че ще рестартират старите въглищни електроцентрали, тъй като се борят със свиващите се доставки.

Потенциалните последици от кризата, с които се борят европейските нации, разкриват как тази криза възниква в мащаб, който е виждан само по време на война, каза Мънтън. В най-лошия сценарий „говорим за ограничаване на доставките на газ и това не е нещо, с което Европа трябва да се бори в друго време освен по време на война“, каза той. „По същество нещата са стигнали дотук сега. Това е енергийна война.“

Те също така подчертават дългата и болезнена битка, пред която Европа ще продължи да се изправя, за да се откаже от руския газ. Въпреки нетърпението на континента да изостави доставките на Москва, експертите казват, че Европа вероятно ще остане в капана на тази спираловидна криза, докато не успее да развие инфраструктурата за по-голяма енергийна независимост - а това може да отнеме години. Американският газ, транспортиран с танкери, е една от възможностите, но това изисква нови терминали за приемане на газа. Новите тръбопроводи отнемат още повече време за изграждане - и няма излишък от отговарящи на условията доставчици.

„За Европа е много, много трудно да се откаже от зависимостта си от руския газ на нещо различно от три до пет години. Газовите проекти просто не се изграждат толкова бързо“, каза Джеймс Хендерсън, енергиен експерт в Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Пускането на нови проекти онлайн просто ще отнеме значително време, така че това не е нещо, което ще изчезне.“

Дотогава европейските лидери ще продължат да се борят да осигурят достатъчно доставки и могат само да се надяват на меко време. „Най-лошият сценарий е, че хората трябва да избират между хранене и отопление през зимата“, каза Крофт.