Съдът в Страсбург: Българското правителство да осигури на прогонените от Войводиново роми жилища

Активни потребители: Салатите са замърсени с нитрати и бактерии Провериха марули и зелен лук

Дракула живял в свищовска резиденция Проф. Николай Овчаров започва разкопки в местността Калето

Министърът на отбраната на Шри Ланка подаде оставка, заради атентатите

БСП внесе оригинала на записа „Ало, Банов съм” в Апелативна специализирана прокуратура

Арестуваха изнудвачи, искали от емигрант 20 хиляди паунда

Премиерът във Варна: Загубихме две години за „Хемус“ заради отчуждителни процедури

Елена Йончева: България се намира в безспорно авторитарно управление

Байдън кандидат за президент на САЩ

Румяна Арнаудова: Доказателствата сочат, че къщата край Сандански е използвана само от Александър Манолев

Хубчев с оставка, Боби отрича

Справедлива оценка за защитените видове Търси се и лоби за регулиране на хищниците

Секретарят на община Чупрене ще изпълнява временно длъжността кмет

Алмодовар и Джармъш в конкуренция за „Златната палма”

Работата по проекта на Стратегията за детето е спряна по разпореждане на премиера Борисов

Наследникът на Колю Фичето изследва родовата памет

Уникален свещник-кръст, дарен от Майстора пазят в негов храм в Търново

Константин Фичев се е посветил на завидното наследство, което получил от своите деди

Наследник на прочутия Майстор Никола Фичев ревностно изследва историята на знаменития си род. Константин Фичев се е посветил на завидното наследство, което е получил от своите деди.

Наследникът на Майстор Колю Фичето -Константин Фичев ревностно изследва родовата памет.

“Аз съм четири пъти пра-внук на Колю Фичето. Едно от характерните неща за нашия род е това, че всички момчета носят имена “Константин” и “Иван”, споделя Константин Фичев.

Той показва уникален златен семеен монограм от преплетени буквите “К” и “И”.

“Израснах при дядо си Константин Фичев сред фамилни реликви, снимки, документи. От него наследих афинитета към музиката и историята. Той е бил изселен от София на 14-годишна възраст, заедно с майка си и дядо си, по подобие на семействата на много други големи български родове, между които и тези на Райна Княгиня и фамилия Вазови. Преди години дядо ми написа книгата за Колю Фичето – “Първомайсторът”, за да опровергае разпространени неверни твърдения за личността и делото на прочутия ни родственик”, разказва Константин Фичев.

Той допълва, че в книгата са представени неизвестни на широката публика и на историците данни за легендарния български строител.

“Колю Фичето е бил много пестелив и дълбоко вярващ християнин. В къщата си в Търново е имал специална одая /б.а.стая/ , в която е съхранявал десетки чифтове цървули. Дори и износени, той не ги изхвърлял, а ги прибирал”, разкрива Константин Фичев.

Наследникът допълва, че сред съхранените до днес ценните документи е запазена фотография от опелото на Майстор Колю Фичето. Тя е публикувана в книгата, а дядо му е направил описание на всеки от присъстващите на траурното събитие. Великият български строител е погребан във Велико Търново.

“През 2003 г. е извършена ексхумация на гроба. Целта била антропологът проф. Йордан Йорданов да направи реконструкция на образа на прадядо ми по неговия череп. Това обаче се оказало невъзможно, защото върху саркофага при погребението на Колю Фичето била поставена много масивна каменна плоча. След изгниването на ковчега, тя пада и смазва костите, като най-увреден се оказва черепът”, изтъква Константин Фичев.

С нескрито вълнение родственикът на Майстора споделя за друг уникален артефакт, който дава обяснение как прякорът на легендарния строител се превръща в негово фамилно име.

“Това е сребърен пръсте-печат с позлата и изображение на птица. Тълкуванието е, че профилът на Уста Колю Фичето е наподобявал именно птица. Тогава се използвала думата “фтичи”. За благозвучие едната съгласна отпада и остава “фичи”, уточнява Константин Фичев.

Правнукът на именития българин с гордост разказва и за свещник реликва, оставен от дядо му. Служителка от музея в Троян му се обадила и му показала страница от книга за ковано желязо от 60-те години на миналия век. Там пишело за свещник във формата на кръст, който се намира в църквата “Св. Св.Кирил и Методий” в квартал “Варуша” във Велико Търново.

Твърденията били, че свещникът-кръст е дарен от Колю Фичето на храма, след като го построява. Майсторът дори се е подписал върху предмета като е посочил и годината на изработката.

“Знаех, че през годините църквата е била реставрирана и се съмнявах дали ще открия ценния предмет там. Отидох и още щом прекрачих прага на храма, първото нещо, което видях като силует бе този свещник. С вълнение установих, че е същият, упоменат в книгата. На едното рамо на кръста е изписано “Колю”, а на другото “Фичи” и годината 1861-ва. Има предположение, че свещникът е изработен от прадядо ми, защото се знае, че той се е занимавал с каменна и метална пластика”, казва Константин Фичев.

От историческите справки става ясно, че легендарният майстор Никола Фичев е роден в Дряново през 1800 г. Умира в Търново през 1881 г. По турските официални книги се е именувал като Фичоолу ефенди. В църквата “Св. Тройца” до Търново се е подписал през 1847 г. като “Никола Иванович от село Дряново”.

Среден на ръст, сини очи, руса коса. Физически много здрав. Когато е строял моста при Бяла често е ходел до Търново пеш или на кон.

Тригодишен остава сирак, без баща. На десет години майка му го дава да учи занаят при дряновските майстори-зидари. Работил е с майстори от Корча от Албания, както и в Цариград. При брациговски майстори и италиански работници се научил да прави мостове и часовникови кули.

Работил е самостоятелно от 1835 г. до Освобождението. Строил е джамии, изградил е 4 моста, къщи, магазии, магазини, фабрики, 12 църкви.

Последната вдигната от него църква е “Св.Св. Константин и Елена” с две уникални въртящи се колони. Градена е през 1872-1873 година. Струвала е 300 хиляди гроша, събрани от дарения. Осветена е на 7 октомври 1873 г. от търновския владика Иларион Макариополски. Там е погребан митрополит Панарет Рашев.

Църква “Рождество Богородично” в Търново пък е започната през 1842 г. и завършена през 1844 г. Разрушена е, заедно с камбанарията от земетресението на 1 юли 1913 г. Струвала е 500 хиляди гроша. Построил е кула-камбанария в Плаковския манастир “Св. Илия” през 1856 г. При пожар през 1947 г. изгаря целият манастир, но кулата остава незасегната. През 1858 г. изгражда колонаден хан на Хаджи Николай Минчев в Търново, известен като хан на Хаджи Николи на Самоводската чаршия.

Във Велико Търново Уста Колю Фичето е провъзгласен за майстор. Днес един от най-големите жилищни комплекси в старата столица носи името му.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.