ЦСКА направи много сериозна чуждестранна селекция, но улучи в десетка с един българин. Юноша на вечния съперник „Левски“, обявен за ненужен на „Герена“. След това направи име в „Славия“ и се озова на „Българска армия“.
Георги Йомов е само на 23 години, а ЦСКА го направи национал. Именно крилото вкара единствения български гол в баража за Евро 2020 срещу Унгария (1:3), а мнозина специалисти вече му вещаят голямо бъдеще.
След загубата на ЦСКА от „Клуж“ на старта на груповата фаза в Лига Европа нападателят даде интервю за „Труд“.

- Треньорът на „Клуж“ е румънската легенда Дан Петреску, който каза, че сте бил най-добрият от ЦСКА в мача срещу румънците в четвъртък. Какво означават тези думи за вас?
- Тези думи означават много, защото Петреску е голямо име. Щастлив съм, че съм направил добро впечатление на легенда във футбола. За съжаление ЦСКА загуби мача. Особено при първия и доста нелеп гол на „Клуж“. Оттам тръгнахме надолу.
- Защо поведението на ЦСКА през двете полувремена беше доста различно?
- Не мога да кажа. Във футбола единият отбор владее топката повече, после другият. Играта се мени постоянно. Показахме добро лице в края на мача и искахме победата. Не смятам, че по нещо отстъпихме. Даже бяхме по-добрият отбор на терена. Показателите също сочат, че ние сме владели топката повече, повече сме атакували.
- В четвъртък предстои гостуване на „Рома“ – как ще тръгне ЦСКА за Рим?
- Като за всеки мач – мотивирани, сплотени и да изпълним указанията на треньора. ЦСКА не трябва да се страхува от нищо!
- Христо Стоичков ви надъха с клип от Маями преди мача – имаше ли ефект в съблекалнята?
- Всички бяха доста щастливи от факта, че ни подкрепи. Поне лично аз бях мотивиран от думите на Стоичков.
- Не обърнахте ли твърде много внимание към Лига Европа за сметка на Първа лига? Защо пет кръга ЦСКА не победи?
- Всеки един футболист мечтае да е в групите на Лига Европа. По-голямата част от силите си хвърляме в мачовете от този турнир. Не трябва да е така, защото трябва да печелим точки в първенството. Главната ни цел е да станем шампиони.
- Значи титлата вече е цел №1?
- Абсолютно! Според мен това е най-важното нещо за този сезон. Стигането до групите на Лига Европа е нещо голямо. Мачовете, които предстоят, са плюс за нас. От тях можем само да спечелим, а нищо да загубим.
- Всички водещи отбори в България губят точки – мислите ли, че ЦСКА може най-накрая да спре "Лудогорец"?
- Има още много мачове до края. „Лудогорец“ губи точки. „Локо“ (Пловдив) - също. Ние пропиляхме доста глупаво точки, но има още мачове и сезонът не е решен. Имаме силите да станем шампиони.
- Дойдохте в началото на сезона в ЦСКА, където конкуренцията в атаката е убийствена. С какво спечелихте титулярното място?
- Не мога аз да кажа. Според мен с добрите си изяви и с хъса. Другото е въпрос към треньорите.
- ЦСКА събра много офанзивни футболисти. Може ли това в един момент да доведе до напрежение? Не всички ще играят.
- Абсолютно може да доведе. Но няма как да го коментирам. На терена няма значение кой откъде идва, каква класа е и какво му е името. Който показва най-добро лице, той трябва да играе.
- В ЦСКА има футболисти от много различни националности – на какъв език си говорите?
- Всички момчета в съблекалнята знаят английски. Някои от чужденците вече и български.
- В „Славия“ бяхте почти само българи, в ЦСКА повечето играчи са чужденци – каква е разликата между двете съблекални?
- Езикът. В „Славия“ също имаше добър колектив подобно на ЦСКА. Не е никакъв проблем, че сме от различни националности.
- В кой компонент от играта искате да се подобрите?
- Всеки един. Постоянно трябва да се надгражда. Критичен съм към себе си във фаза защита и това трябва да подобря.
- ЦСКА беше вашият трамплин към националния отбор – очаквате ли да бъде и трамплин към чужбина?
- Разбира се, всеки се надява да излезе в чужбина. Но засега съм футболист на ЦСКА и съм концентриран само върху отбора.
- В кое първенство бихте играл?
- В Испания, в Русия. Малко климатът се различава, но двете първенства са ми фаворити. Любимият ми клуб е „Барселона“.
- С националния отбор записахте три загуби, вие вкарахте гола срещу Унгария. Толкова ли сме далеч от ниво за европейско първенство?
- Не бих казал. Видя се срещу унгарците, че не отстъпихме с нищо, но и там получихме доста леки голове. Има върху какво да се работи. С течение на времето нещата ще се получат.
- Колко е голяма разликата между това да бъдеш футболист на ЦСКА и футболист на националния отбор?
- И двете емблеми трябва да се защитават с много голяма чест. ЦСКА е най-големият отбор в България. За мен няма голяма разлика - защитавам наравно и двете фланелки. Уникално е чувството да чуеш на терена националния химн. Всеки един човек заслужава да го изпита. Невероятна тръпка, уникална мотивация и мечта за всеки футболист.
- Как успяхте да направите пробива и да бъдете титуляр първо в „Славия“, а сега и в ЦСКА?
- С много работа и с желание. Винаги е имало много трудни моменти. Оставяли са ме резерва, не съм играл по много мачове, но това само трябва да те мотивира и да продължаваш да искаш още повече да се наложиш. Дадоха ми шанс на доста ранна възраст в „Славия“. Имал съм и много тежки моменти, контузии, треньорски неразбирателства.
- Как човек си връща титулярното място, което е загубил?
- Първоначално не трябва въобще да се нервираш, че те оставят на скамейката. Трябва да си концентриран изцяло върху твоята игра. От моя лична гледна точка, когато те остават да си резерва, си мислиш, че не играеш добре, потиска ти се самочувствието, но всъщност не трябва да е така. Трябва да се мотивираш още повече и да искаш да покажеш на треньора, че не е прав.
- Венци Стефанов трудно дава футболисти на съперниците от българското първенство, предпочита да продава в чужбина. Как се съгласи за вас?
- Нямам представа. Просто ми се обадиха и ме попитаха дали съм съгласен да дойда в ЦСКА и че „Славия“ се е съгласила за трансфера. Вече всичко зависеше от мен.
- Вие сте юноша на „Левски“. Дядо ви Тодор Барзов е голяма фигура в историята на „сините“. Какво си казахте пред възможността да отидете във „вечния съперник“?
- Никога не съм и помислял да се връщам в „Левски“. Там съм бил като малък и няма нищо общо. Той е играл за „Левски“, аз играя за ЦСКА. Какво коментирахме с него? Той ми каза, че за мен най-важно е да се развивам. И за секунда не съм се замислял дали да подпиша с ЦСКА.
- Дядо ви казва в едно интервю, че като малък е бил от ЦСКА, но съдбата го е пратила в „Левски“. При вас обратното ли е?
- Нямам болни амбиции за „Левски“ и не съм фен на този отбор, че да съм се колебаел.
- А защо като малък не успяхте да се наложите на „Герена“?
- Просто не ме искаха, не ме оцениха, нямаха желание да подпишат договор с мен. Събрах си нещата и си тръгнах. Общо взето беше това. След това вече почнаха обажданията и въпросите защо. Бях се разбрал със „Славия“ за тази прословута бележка. И ако аз платя, докажа се и ме харесат, ще подпиша договор там. И така стана.
- Колко време ви трябваше да се докажете?
- Играх един полусезон за U19 за „Славия“ и след него ме взеха на лагер в Турция с мъжкия отбор, когато дойде Александър Тарханов. Той ми даде възможност в един от мачовете да си разгърна потенциала, да се покажа. Беше срещу „Заглебие“ в контрола, пусна ме титуляр, нямаше кой да играе. Влязох и точно в този мач показах доста добра игра, отбелязах и гол. Явно тогава съм му направил добро впечатление.
- Какво почувствахте, когато вкарахте дузпата за „Славия“ срещу „Левски“ и взехте купата?
- Едно от най-хубавите усещания, които съм изпитвал. Мисля, че имах сили да изтичам целия терен 10 пъти! Не може да се опише с думи.
- Дори някои от най-големите футболисти в света са казвали, че целият свят се струпва върху главата ти, когато трябва да биеш такава дузпа. При вас как беше?
- Дори на крехката възраст на която бях, изненадващо бях спокоен. Бях убеден, че съдбата един ден ще ми върне всичко. Смятах, че това е точно този момент. Така стана, затова бях толкова сигурен в себе си.
- Предварително ли бяхте избрал ъгъла или на момента?
- Не, на момента го избрах. До последно гледах Божидар Митрев, мой добър приятел. И отбелязах.
- Съвсем скоро идва вечно дерби – с какви чувства ще влезете на терена?
- В дербито се влиза с непримиримост и с много хъс. Това е най-важното, което трябва да правиш.
- Как решихте да се занимавате с футбол? Тренирал ли сте друг спорт?
- Не, не съм тренирал друг спорт. Като малък отидох в „Левски“, защото дядо ми е играл там. Баща ми беше против, защото е играл в ЦСКА като юноша. Не искаше да почне да се говори за връзки. Че дядо ми ме е закарал на „Герена“. Няколко месеца криехме, че Тодор Барзов ми е дядо, но се наложи един ден да ме закара на тренировка и така разбраха.
- На кой футболист най-много сте се възхищавал?
- Клиширано ще е да кажа Меси или Роналдо, защото те са гении във футбола. Възхищавам се на Еден Азар.
- Какво трябва да се случи в кариерата на Георги Йомов, за да каже един ден: „Доволен съм от себе си!“?
- Възможно най-много. Винаги съм искал максимума. Даже трябва да бъде и над максимума, за да кажа, че съм доволен. Дори и тогава не знам дали ще кажа: „Доволен съм!“