Голямата коалиция вляво е аварийна операция за спасяването на Нинова на върха

Без „мирния преход” на соцпартията не би оцеляла 30 години и криминалната политолигархия

Тези дни се пръкна идея за създаване на политическа партия “Лявата алтернатива” (ЛА), Иван Атанасов се обяви за неин подбудител. Като един от най-активните членове на Инициативен комитет за създаването и се обозначи Жан Виденов, бившият председател на БСП.  Бързат да успеят за участие в изборите на 11 юли. Бойците на ЛА щели със стиснати зъби да се борят за националната кауза и българската държавност.

Инициаторът Атанасов решително отхвърля възможността за  радикална промяна чрез някакво преучредяване на соцпартията. Проектантите на Алтернативата са убедени, че БСП бъдеще няма и не може да има. Започват да полагат основите на „нещо ново, което ще бъде всичко това, което БСП вече не е.“ Смятат да се явят на изборите в коалиция с други партии, споменава се  Съюза на комунистите в България и младежката радикална организация “Че Гевара”.

„Къде се загуби лявото в България?”, запитаха се по същото време авторите на „Социалистически манифест” - все изявени фигури от БСП. В нея има дълбок пpинципен pазлом на идейна оcнова, казва Гeоpги Пиpинcки.

Тъкмят идейно-политическо обединение Платформа „Социализъм 21 век”. Ще възраждат БСП като съвременна партия на демократичния социализъм. Щото вече не е носителка на промяна, а се е превърнала в част от компрометираното статукво и изпаднала е в пълна политическа изолация.

Ще дирят и открият пропадналото нейде ляво, ще го върнат в тяхното БСП и на основата на демократичния социализъм на Лилов ще възродят социалдемократическата идея на Благоев. В Манифеста и коментарите на подписалите го често се срещат „екзистенциален избор”, „ще възродим”, „ще възкресим”. Значи в реанимационна зала ще вкарват партията, ще я обдишват, директен сърдечен масаж ще u правят, кръв ще u преливат. Но казват: „Ние сме партията!”. Ерго, сме и пациентката, и реаниматорите!

Как ще животоспасяват тези възродители, чието ядро е група в БСП, която винаги и активно е съдействала за всички погроми в партията, и което е тясно свързана с перестройчика Андрей Карлович и глобалиста Сергей Станишев? Ползва лява фразеология, за да прави откровено дясна неолиберална политика. Провеждана с етикет „мирен преход към клуба на богатите”, довел до днешната картина в България, неприемлива за огромен процент българи.

Витално застрашена и дълбоко разделената вътрешно, превърната в еднолична, командна и с лидерска организация партия ще спасяват с 50-ия конгрес. На него ще правят трезв анализ на резултатите от изборите и състоянието на БСП. Той щял да спре опитите за налагане на „председателски абсолютизъм”, да прекрати остракизма и „лова на вещици”.

Първа и решаваща стъпка за изход от дълбоката криза следва да бъде немедлената оставка на Корнелия Нинова. Добре аргументиран и пресметнат удар от силна група, предполагащ сериозна реформа на партията отгоре чрез превземане на председателския пост. Неприемливо развитие за Георги Първанов, който формално стоящ отвън, има силни мотиви да не го допусне. Както и влиятелна група вътре в БСП, с която успешно присади Нинова на партийния връх и я крепеше досега. Заплахата за него и групата му откъм ЛА е още по-страшна, защото удря право в ядрото на политолигархията, а не покрай него, както при всички други опити за промени.

Цели се спиране на модела „мирен преход към неоколониално загниване на България”, прокаран от перестроечната БКП/БСП и Андрей Луканов. И успешно продължен от Първанов лично и чрез явно и задкулисно подрепяните от него Станишев и Нинова. Без този политически курс на соцпартията не би оцеляла 30 години и криминалната политолигархия. Другите в нея повече или по-малко видимо са нейни производни и трайно с нея свързани.

Вкупом съгрешиха, вкупом ненужни станаха - да освобождават терена, размахва сабята Виденов. „Предстоят огромни национални предателства, мисията ни е да се борим срещу тях. В парламента, на улицата. Ако трябва, и с оръжие в ръка. В края на краищата страната трябва да се пази.” Иван Атанасов добавя: „Лявото е натикано в ъгъла и е в разпад. Очевидно е, че има нужда да се появи нещо ново вляво, не е обвързано с модела.” Това новото стресна позитанците и особено Първанов и фалангата му там.

В опит за запазване на пагубния курс на БСП и спасяването на Нинова на върха като Корнелия Обединителката, се пръква Голямата коалиция вляво. Нищо ляво в нея. Аварийна операция. Не даваме я ваклата Корнелия! Не щем конгрес, няма пpинципен идеен pазлом, не сме в изолация или разпад. Целта е една - обединени да спечелим изборите. Всичко за победата, Венсеремос! С подмяната на целите няма да тушират вътрешната група „Социализъм 21 век” и сърдитите организации по места. На ЛА ще пречат както могат и с все сили. Може ли набързо скалъпената Голяма лява коалиция да мобилизира поне традиционните гласуващи за БСП, много значителна част от които не отидоха да я подкрепят на 4 април?

Не се вижда, откъде би дошъл успехът. Не е голяма надеждата, тъй като соцпартията сега просто се закичва със свои отпадни продукти, с които преди не се раздели приятелски. Те не u носят забележим собствен електорален ресурс, а симпатизантите на БСП отдавна им нямат доверие, за мнозина са предатели на каузата. Нито присъствието им ще я направи по-малко токсична за други партии.

Образът на Нинова като носителка на агресивен абсолютизъм, наложила остракизма и лова на вещици в партията, се е установил трайно. Няма как в съзнанието на партийците за няколко седмици да се подмени с лика на Обединителка. Още повече ще се озлобят срещу нея. Реакцията на партийците по места спрямо вкарването в листите на ренегати не ще да е кротка и подтикваща към изборна активност.

Включително и в подкрепата им за преизбирането на Румен Радев, който и без това им става все по-чужд с все по-показното си проамериканско поведение и поредицата си жестове в полза на протестерската общност. Включването в състезанието на 11 юли на Лявата алтернатива също ще даде отражение върху нагласите на левите избиратели към президентската двойка.

Дали и колко ново вляво е нещото, което е противно на досегашния модел? Има ли в това неизчистено политическо начинание силен енергиен заряд за привличане симпатиите на иначе огромния брой хора с леви интереси? И за достатъчно гласове за класиране в следващия парламент. Не само за да дръпне електорат от Голямата лява коалиция. А за изграждане на плацдарм за развитие на мощна лява инициатива за смяна на неолибералния модел.

С нов, опрян върху реалните политически интереси в обществото, скрепени идеологически, а не с кухи мантри. Напълно е възможно. Живеем във време на хаос и световна хибридна война. Протичат самовъзпроизводителни процеси в различни области на живота, включително и в политиката.

Както е при биологичните видове, времето на всесилните динозаври е изтекло и неумолимо е настъпило времето на дребните, подобни на мишки бозайници. Изпразнените от идеологически заряд системни партии и политинженерните клиентели си отиват, отмивани от антисистемен вот. Идват национални и нови обществени сили, отначало хилави, но времето е тяхно.

Лявата алтернатива мяза да е жизнеспособен саморасляк върху нашенското политическо бунище. Ако силният вятър на катаклизмените промени вече духа благоприятно за него и то се разлисти след 11 юли, скоро ще се пръкне друг алтернативен, но вече десен. И утре ще избуят заедно върху труповете на днешните системни.