Един от най-успешните проекти на Цветелина Георгиева е шипченската църква

Българската архитектура е уникална и е призната от целия свят, но ние не я оценяваме

Изгражданите с умение и любов български възрожденски къщи са резултат от строителния гений на нашия народ. Под тяхната стряха са се вселявали оживлението и бодростта, процъфтявал е свободолюбивият народен дух. Там българинът е разчупвал хляба и е вдигал бъклицата с вино. Пеел е революционни песни и се е надигал на бунт. Родното огнище го е вдъхновявало в национално-освободителната борба. Днес всеки, които прекрачи прага на такава възрожденска къща, усеща нейния особен дух и енергия. И макар този стил да е позабравен, има една родолюбива българка, която със сръчните си ръце строи макети на емблематичните домове от времето на Възраждането.

Цветанка Георгиева е на 37 години, родом от Силистра. Занимава се с изработването на макети още от детските си години и днес е превърнала хобито си в професия. Завършила е машиностроене, после се пробва и в текстилната промишленост, но така и не работи нито една от тези професии. Наследява таланта си от своите дядовци. „Единият ми дядо се занимаваше с ковано желязо, а другият правеше страхотни дърворезби. Баща ми пък беше художник. Така, че целият ни род са все майстори занаятчии”, разказва силистренката.
В училищните си години тя посещава кръжоци по рисуване. Известно време прави маслени картини, но открива, че приложните изкуства са нейната страст. Първият макет, който изработва е на църквата в град Алфатар. След това се насочва към направата на малки възрожденски къщички, които я очароват със своята архитектура.

В началото работи основно с картон и подръчни материали, но с времето се усъвършенства и заменя картона с пвц-плоскости, камък, мазилки, цимент. „Все едно строя истинска къща. На всеки прозорец слагам малки стъкълца, а за още по-голяма автентичност, зад тях поставям и завеси. Старая се всеки макет да бъде максимално качествен и да издържи дълги години”, обяснява талантливата жена.

Работата е доста трудоемка и изисква старание и упоритост. До момента Цвети е изработила над 300 макета. „Когато ми дойде вдъхновението се случва да не спя по два-три дни, докато не завърша дадения проект”, допълва майсторката.

Един от най-мащабните й макети е шипченската църква. Макар никога да не я е виждала на живо, само по снимки, Цвети успява да пресъздаде църквата напълно едно към едно. По нея работи близо месец, но накрая резултатът е зашеметяващ. Всеки детайл по макета е изработен ръчно. „Падна голямо лепен, мазане и боядисване, но си заслужаваше. Старая се всичко да бъде максимално реалистично и да е едно към едно с оригинала. Дори и най-дребните детайли се изработват изцяло на ръка. Единствените инструменти, с които работя са макетен нож и длета за дърво. Използвам само естествени материали. Когато се разхождам из парка, понякога се спъвам в някоя изсъхнала клонка и веднага започвам да мисля какво мога да направя от нея. Събирам мъхове, клечки, камъчета и др.”, разказва силистренката.

В момента се е насочила към изработването на градински селца. В тях има макет на църква, училище, пет-шест къщи, и чешма. Всичките къщи са във възрожденски стил. Според Цвети, хората обичат този стил в архитектурата и в момента именно макетите на малки възрожденски къщички са особено търси от нейните клиенти. „С годините този стил беше избутан назад и заличен от паметта ни. Започнахме да строим модерни къщи от стъкло и бетон, но в тях липсва топлина и уют. Докато старата тухлена къща, съчетана с дърво и камък ни връща емоцията и спомена от миналото. Каквото и да си говорим, коренът ни тегли. Ние сме българи и коренът си казва своето. Не смятам, че това е временна мода. Радвам се, че все повече млади хора се връщат към корените си. Търсят автентичното и българското и дори го изпъкват пред света. Нашата архитектура е уникална и е призната от целия свят, само ние не я виждаме и оценяваме. Има едно много специфично усещане, когато си около такава къща и когато влезеш вътре, сякаш усещаш живота в нея. Макар да е необитаема, изоставена и забравена, влизайки вътре ти чувстваш някаква особена енергия. Тя пази своето излъчване и аз се опитвам да го уловя и да го пресъздам в моите къщички,“ казва Георгиева.

Макетите на тези възрожденски къщи са толкова реалистични, че хората често пъти, виждайки ги на снимки, си мислят, че са истински. „Наскоро бях пуснала една от къщите за продажба и ми звъни господин да ме разпитва колко е квадрата, в кое село се намира, колко е голям двора и т. н. Отне ми доста време докато го убедя, че това е макет, а не истинска къща”, смее се майсторката.

С проснатите пъстри черги на чардаците, с автентичните каменни зидове и покриви, нейните къщи сякаш ни пренасят в едни отминали времена. За още по-голямо въздействие и колорит, пред къщите обикновено има разни животинки - прасенца, кози, кокошки и др. Всяко от тях е изработено от сръчните ръце на младата жена.

Голямата мечта на Цветанка е да направи замъка в Равадиново. Тъй като не го е виждала на живо, в момента издирва подходящи снимки и се надява да се появи клиент, който да си поръча този уникален архитектурен обект.