Над 51 хил. лв. на година са нужни за наемането на IT специалист
Най-малко взимат в хотелите
За цял 8-часов работен ден българите получават пари, които стигат за покупката на два килограма кашкавал. Един час труд в България струва на работодателите 13,50 лв., показват последните данни на Националния статистически институт. Но част от тези разходи на фирмите са за осигуровки. От получаваните от хората заплати също удържат данъци и осигуровки.
В резултат след плащане на всички налози хората взимат средно по 8,80 лв. за един час работа. Тези пари стигат за покупката на четвърт килограм кашкава. А за цял ден изкарваме за два килограма. Това ни нарежда на последно място в ЕС по размер на доходите.
Има разлика в заплатите в администрацията и в частните фирми. В обществения сектор разходите за един час труд са 15,88 лв., а в частния - 12,77 лв., показват данните на НСИ.
Най-скъпо излиза наемането на хора в сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - 29 лв. на час, или 51 330 лв. на година, показват данните на НСИ. В този сектор влизат IT фирмите, телекомите, както и правенето на филми и телевизионни предавания. Има огромна разлика между заплащането на труда на IT специалистите в държавния и частния сектор. Разходите на частните фирми в сектора за труда на наетите от тях хора са над 52 000 лв. на година, или над 4300 лв. на месец. А в обществения сектор разходите са значително по-малко - над 30 хил. лв. на година, или 2510 лв. на месец.
На второ място по заплати са заетите в сектора “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” - 23,80 лв. на час, или 39 725 лв. на година. Тук заплатите имат най-малък дял от общите разходи за труд спрямо останалите сектори на икономиката - под 70%. Другите разходи са здравни и социални осигуровки, обезщетения и различни социални надбавки. В този сектор също има огромна разлика между заплатите в обществения и частния сектор, но този път в полза на държавните предприятия. Годишните разходи на частните фирми в сектора за труда на един човек са 30 452 лв., а в държавните предприятия - 49 892 лв., което е близо до цената на труда на IT специалистите в частните компании.
Третата позиция е за “Добивната промишленост”, където един час труд струва 21,80 лв., което прави 35 859 лв. за година. Тук разходите за труд в обществения сектор (42 167 лв.) отново са по-високи отколкото в частния (32 209 лв.).
На четвърто място по заплата са заетите във финансите и застраховането. Цената на труда в тази сфера е средно 19,35 лв. на час, или 33 653 лв. на година. Като тук отново заплатите в обществения сектор (52 726 лв. за година заедно с осигуровките) са значително повече отколкото в частния (33 хил. лв.). В сектора “Професионални дейности и научни изследвания” ситуацията е различна. В обществения сектор разходите са средно 21 285 лв. на година, а в частния - 31 145 лв.
Най-ниски са разходите за труд в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство” - само 7,90 лв. на час, или 12 966 лв. на година.
На второ място по ниски възнаграждения са заетите в селското стопанство. Разходите на техните работодатели за труд са 9,30 лв. на час, което за година прави 15 949 лв.
Заплатата е 82% от разходите за работника
Плащат пенсии с пари от други данъци
Разходите на бизнеса в България за осигуровки са по-малки, отколкото в повечето страни от ЕС.
Заплатите формират 82,34% от разходите на бизнеса за труда на хората, показват данните на НСИ. Близо 16% от разходите за труд са задължителните здравни и социални осигуровки, както и допълнителни социални разходи и надбавки за сметка на работодателите. Останалите разходи на бизнеса са за различни обезщетения.
Ситуацията в България е доста по-различна от тази в повечето страни от ЕС. Заплатите, включително социалните вноски, дължими от служителите, имат дял от 75,6% от общите разходи за труд в страните от ЕС. Социалните вноски, плащани от работодателите, имат дял от 23,4%. А останалата част (1%) представлява разходи за професионално обучение, други разходи и данъци.
Оказва се, че в България разходите на бизнеса за осигуровки са значително по-малко спрямо повечето страни от ЕС. Затова приходите от осигуровки не стигат за пенсии и за изплащането им използват приходи от данъци, например от ДДС, като този данък отново се плаща от хората, защото е включен в цената на стоките и услугите.
Хората ограничават покупките заради високите цени
Има спад и в онлайн търговията
Заради високите цени хората ограничават разходите си и оборотите в търговията на дребно намаляват.
Продажбите на храни през октомври намаляват за пети пореден месец, показват данни на Националния статистически институт. През октомври оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия намалява с 5,4% спрямо същия месец на миналата година.
През предходните четири месеца от юни до септември също има спад на продажбите на храни, съответно с 3,1%, 10,2%, 3,9% и 2,8% на годишна база. При рекордното поскъпване на храните спадът на оборотите на търговците показва, че хората купуват по-малко количество храни или просто преминават на по-евтини марки. Причината за това е рекордната инфлация.
Заради твърде големия ръст на цените на основните храни, много хора започнаха да пазаруват стоки на промоция.
Намаляването на потреблението е единственият начин за стопиране на инфлацията и дори за връщане на цените надолу.
Именно с тази цел Европейската централна банка започна да повишава лихвените си проценти. Разбира се, има хора с високи доходи, които не гледат цените в магазините. Но този стил на пазаруване е все по-рядък.
Любопитно е, че се променя стилът на пазаруване на хората. Най-голям спад в оборотите има в неспециализирани магазини, в които продават предимно храни, напитки и цигари. Това са големите търговски вериги, в които освен храни продават козметика, инструменти, дрехи и играчки. Същевременно в специализираните магазини за храни има ръст на продажбите.
През октомври има спад и при продажбите на нехранителни стоки (с 0,3%) спрямо предходния месец, показват данните на НСИ. Явно хората по-внимателно преценяват какво им е необходимо и ограничават разходите си. Продажбите на храни намаляват с 0,9% спрямо септември. В резултат общият оборот в търговията на дребно през октомври намалява с 0,4% спрямо предходния месец.
През октомври спад в продажбите е отчетен при търговията на дребно чрез поръчки по пощата или интернет - с 10,3%, търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 3,2%, както и при търговията с лекарства, козметика и тоалетни принадлежности - с 0,9%.
В ЕС най-много взимат в сферата на финансите
Най-близо до нас е Румъния
В страните от ЕС най-високи заплати взимат финансистите.
В Дания разходите на работодателите за един час труд са седем пъти повече, отколкото в България. В Дания един час труд струва на фирмите 48,3 евро, а у нас - 6,9 евро, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
На второ място по-най високи разходи за труд сред страните от ЕС е Люксембург с 42,7 евро на час, а на трето място е Белгия с 41,9 евро. Топ пет на страните от Европейския съюз се допълва от Франция с 38,4 евро и Австрия с 37,7 евро. Германия остава чак на шесто място в класацията с 37,3 евро на час.
България е на последно място по разходи на работодателите за труд. Най-близо до нас е Румъния, където един час труд струва 8,1 евро. Във всички останали страни от ЕС трудът струва над 10 евро на час. Като на последните места в класацията, пред Румъния, се нареждат Хърватия (10,9 евро на час), Унгария (11 евро), Полша (11,2 евро), Литва (11,3 евро) и Латвия (11,4 евро).
За разлика от България, в повечето страни от ЕС най-високи заплати взимат финансистите. В ЕС разходите за един час труд на работещите в сферата на финансите и застраховането е средно 49,9 евро. У нас финансистите са чак на четвърто място по възнаграждения.
Средно за страните от ЕС работещите в сферата “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” са на второ място с 40,80 евро на час, а заетите в “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” са на трето място с 40 евро на час.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш