80 години от тежките боеве при Стражин и Страцин

„Загубата на памет е първата голяма крачка към безнравствеността“

Ал. С. Пушкин

Задушница. Както винаги времето е чудесно. Като че ли сам Бог ни подканя за уважение и почит към покойниците. Гробът на баща ми е до алеята на парашутистите, загинали през Втората световна война, и най-вече на 18-23 октомври 1944 г. в боевете на височините при Стражин и Страцин в нишката операция на Първа българска армия. Тогава при невъзможността на пехотата ни да пробие немската отбрана ген. Владимир Стойчев хвърля в атака парашутната дружина с думите „Само те могат да направят този пробив“ и те да го извършват с цената на свидни жертви, чиито кости лежат в централните софийски гробища в отделна алея, потънала в бурени, с паметни плочи на много от които буквите едва се четат - и това е от години.

Стана ми тъжно. Сетих се, че при многократното ми пътуване за Скопие, край шосето, което пресича мястото на онези тежки боеве през октомври 1944 г., няма поставен никакъв знак.

Преди две години се обърнах към Президента да поеме инициатива за поставяне на малък паметник или поне кръст в памет на тези момчета от парашутната дружина, защитили честта на България с живота си. Справка – вх. № 92-00-538/16.11.2022 г. Още повече, тази година през октомври се навършват 80 години от тежките боеве при Стражин и Страцин.

Естествено и до сега – глас в пустиня. Предполагам и се надявам, че писмото ми въобще не е стигнало до него. Не мога друго да си помисля за един военен летец. Но ето, че все пак до октомври т.г. има още време при добро желание. А ако искате да видите как другите нации поддържат войнишките гробове на наша земя, вижте в централните гробища парцелите на Румъния, Сърбия и Великобритания.

Накрая отново ще попитам великите ни политици и най-вече общинарите от СОС покрай „големите“ реформи на булевардите около НДК, ще се сетят ли най-после да възстановят стените с имената на загиналите във войните офицери и войници от 1-ви и 6-ти полк на Софийската дивизия, което обещаха преди 7 години, когато сринаха паметника „1300 години България“. Лъвът с розите около него седи от 2017 г. и заедно с надписа, че „тук ще се възстанови….“ чака да се изпълни поетото обещание.

Задушница, освен за близките ни, значи и дълбока почит към паметта на загиналите за България. А загубата на тази памет наистина ни води към пропастта на безнравствеността - основна цел на неолиберализма, а у нас пътеводна звезда на соросоидите – потомци на Кирияк Стефчов.