Новата валута ще затвърди образа на България като държава-просяк, подложил пробита паничка под църцорещото кранче на „еврофондовете“

При обсъждане на членството в еврозоната проф. Гечев опита да внесе поне малко разум и наука. Опит обречен, защото в депутатските уши, натъпкани с политкоректен памук, думата „Мъндел“ навярно звучи като бадемов сладкиш. От надвикването в пленарна зала населението разбра само, че „трябва, защото сме длъжни“ и „трябва сега, иначе – чак след 10 години.“ Населението е наясно защо „трябва“ – вече 33 години основният икономически закон в България е Законът на кражбата и по всичко личи, че едно солидно и напоследък изгладняло политическо мнозинство вече е хванало ножа и вилицата и нетърпеливо почуква с тях по празната си вече чиния.

Чуха се подмятания, че (не) бива да се сравняваме с Швеция и Дания, което си е право, защото(не) е ясна логиката, според която изобщо сме се намираме под един покрив с тях. Но е добре да погледнем тези, с които едно време обитавахме друга обща къщичка, от която се изнесохме с почти еднакво пълни куфари. Има лесен начин дори депутати и „гуверньори“ на банкови водопади да разберат какво може да промени влизането ни в еврозоната. Имаме пред себе си Словакия, която преживя това щастие през 2009 г., имаме и много близките до нея Чехия и Унгария, които упорито бягат от него. С тези две държави бяхме почти на едно равнище, преди същите да станат три. Сега те живеят на Горната земя, а ние търсим път към нея. Лесният начин да минем (служебно) пред чехи и унгарци е да захвърлим хартийките, които показват на невежите кой е Пенчо Славейков. Ако Словакия за изминалите десетина години е дръпнала осезаемо пред съседите си, значи и ние ще (пре)успеем. Но нека първо се убедим.

Почваме с най-важното – демография. След 2009 г. населението на Словакия е пораснало с малко - около 3%. 1,5% е добавила двойно по-многолюдната Чехия, а със същия процент са намалели унгарците. Индекс на човешко развитие (ИЧР): от 36. място в световното подреждане, Словакия се е смъкнала на 45. Чехия – от 28. на 32. Унгария – от 43. на 46. Безработицата в тези развити държави (България вече не е такава) върви както следва: в Словакия пада от 14% на малко под 7%. В Чехия – от малко над 7% слиза под 3%. В Унгария се движи от 11% към 4% и нещо. Индексът на неравенството (Джини) за трите държави почти не се мени – леко нагоре в Словакия и Чехия, все около 25. Леко се влошава и в Унгария - от 24 към 29,4, което все пак е доста прилично. (България – над 40.) Може би затова населението и в трите държави е сравнително щастливо – 19. място в света за Чехия, 37. за Словакия и 53. за Унгария, с показател между 6,9 и 6,0. (България – 97. място с 5,1.)

Отделните икономически показатели изглеждат така: след 2009-а  години БВП на трите страни расте (и пада) в съвършен синхрон. Този на Словакия като цяло е увеличен с около една четвърт, а този на Чехия и Унгария – с почти една трета.

Разликата в БВП (покупателна способност) на човек расте във вреда на Словакия –  $38,6 хил., което е 90% от равнището в Унгария и 75% от това в Чехия. Но да видим каква част от хубавия живот всъщност е назаем: за десет години външният дълг на Словакия пораства около два пъти, за да стигне позволените в еврозоната 60% от БВП. За същото време Унгария се оплита в дългова паяжина – дългът пада от 150% до 100%, после се връща обратно. Дългът на Чехия тръгва от 50%, стига 85%, после се кротва на 75%. Колебанията много зависят от цената на кредита – нулевите лихви изкушават. (Докато ги има.)

Въпросът е как се връщат лесни пари: за това време търговският баланс на Словакия трепти между нула и 5 млрд.$, а в Унгария – между 2 и 11 млрд.$, което при двойно по-голямо население е почти същото. А положителното салдо на Чехия тръгва от 6 и достига 17 млрд.$. Като добавим външния капитал, виждаме сходен платежен баланс: след 2009 г. този на Словакия се движи между -5% и +2% от БВП, като най-често е малко под водата. В Унгария върви между +6% и -5%, но като цяло е леко отгоре. Такъв е и в Чехия, с колебания между -3,5% и 2%.

Обобщение: НИЩО, АМА СЪВСЕМ НИЩО не доказва, че вътре в еврозоната братята словаци сбъдват мечтата си от 1993 г., а именно – да настигнат и дори да надминат по-напредналите си чешки братовчеди и да оставят далеч зад гърба си неудобните южни съседи. По-скоро става обратното. Нещо повече, едва напълнили портфейлите си с единствено правилните хартийки, словаците бяха помолени да жертват една част от тях за спасяване на фалиралите елини, че макар последните тогава живееха (и продължават да живеят) по-добре. Наложи се изключение за Словакия, с уговорката, че друго такова няма да има. Вярно е също, че за изминалото време страната не успя да катастрофира като някои други страни от еврозоната и качеството на живот там си остава непостижимо за нас.

Но еврото с нищо не помага, още по-малко пък в кошара вкарва. То просто ще напълни няколко празни чинии, ще измете лева като нелеп остатък от привиден суверенитет и ще затвърди образа на България като държава-просяк, подложил пробита паничка под църцорещото кранче на „еврофондовете“.

Основателни са  приказките, че с паричния съвет ние все едно сме въвели общата валута и сега просто е моментът да го признаем открито. Че общата валута почти нищо няма да промени, освен поредното плащане на „данък лоялност“. И това всъщност е страшното. Паричният съвет през 1997 г. прекрати дивашкия банков грабеж, след като не остана нищо за грабене. Оттогава обаче България загуби една пета (!) население, а това, което остана, живее най-кратко от всички в ЕС. Борим безработицата главно с емиграция. Изнасяме природа и внасяме смартфони. И от незавидното 50. място, според ИЧР успешно се свлякохме до 68.

Какво тогава да очакваме от влизането в еврозоната? Още от същото. Дори и в случай, че самата еврозона оцелее. Друг е пътят към Горната земя.