Пълни трибуни за битката за Пловдив

Събуждането на гиганта Серия А

На 18 август 2018 да почерпят

Григор Димитров загуби доиграването на мача от трети кръг срещу Новак Джокович в Синсинати

МВнР: Няма данни за пострадали български граждани при тежкото наводнение в Южна Индия

СПИН мори мъжете 6 пъти повече от жените у нас Новорегистрирани са 139 представители на силния пол срещу 22 на нежния

Бербатов е сензационна опция за „Юнайтед“

Мотоциклетист е с опасност за живота след катастрофа във Варна

„Лудогорец“ губи вратар за дербито

Германия отваря вратите за чужденци Бежанците не отговарят на нуждите на Берлин

Труд Уикенд – един вестник за два дни

Пиян пациент опря ножица в гърлото на медицинска сестра в Търново Ръководството на областната болница сезира прокуратурата

САЩ изтеглят 200 милиона долара от стабилизационния фонд за Сирия

Ангела Меркел очаква сложни разговори с руския президент утре в Берлин

Оръжеен бос фалирал „Олимпик“ В Испания развивали дейност без лиценз

На последния дуел в България гръмва само един пистолет Депутатът Найчо Цанов отказва да стреля по австро-унгарския търовски консул Доминик Сатмари Кирали от морални съображения

С такива пистолети са били въоръжени участниците в последния български дуел.

Нагло бракониерство предизвиква сблъсъка

Годината е 1898-а. Найчо Цанов е народен представител от видинския край от 1896 г., а от 1894 г. е редактор на вестник „Народен лист”. Тясно свързан е с живота и проблемите на видинското гражданство.

Хобито на австро-унгарския имперски и кралски търговски консул във Видин по това време Доминик Сатмари Кирали бил ловът. Напук на законовите ограничения той редовно бракониерствал в забранителния сезон. И високомерно се надсмивал на отправяните му предупреждения.

Наред с това обаче станало ясно, че в лова Кирали е рядко непохватен и на практика не е никакъв ловец, а обикновен самохвалко. За да се представи пред местните интелектуалци като успешен преследвач на дивеч с добра слука, той купувал от местни изпечени бракониери прясно убит дивеч и го представял за свои ловни трофеи.

Тогава Найчо Цанов скроил план. С прочутия си сарказъм измислил как да укроти бракониерските набези на Кирали, които най-вече давали лош пример и застрашавали да заразят иначе изрядните и възпитани ловци по тези краища на България.

Успял да спечели за каузата един от изпечените бракониери, които Кирали поощрявал финансово, защото го снабдявал с дивеч. С негово съгласие веднъж напъхал под опашките на току що застреляни яребици навити на ролца бележчици, като писма за пощенски гълъб, с кратък текст: „С поздрав, Найчо Цанов”. Нищо неподозиращият Кирали закупил дивеч от бракониера и заважничил пред Найчо Цанов и приятелите му. Но измъкнатите изпод опашките на птиците писъмца силно скандализирали Керали, така че той изпадвал в трайна нервна възбуда.

Получаването на тайните писъмца е преломният момент, в който от лицемерни добри познати видинският народен представител и австро-унгарският имперски и кралски търговски консул във Видин стават откровени непримирими врагове. Толкова непримирими, че застават един срещу друг на 25 метра разстояние един от друг, всеки с по двама секунданти до себе си и с еднакви пистолети в ръце.

Дуелът, известен като последният в историята на България, се е състоял в корията Враждебна при Искъра сутринта на 23 октомври 1898 г., 4 ноември по нов стил, което е отбелязано и в „Народен лист”.

Скандалът е доста продължителен, вихри се близо 4 месеца. Всичко това личи от десетина броя на седмичника от 1898 г.

Началото на скандала откриваме в брой 21 от 21 юни (стар стил) 1898 г., в който на стр. 3 излиза хрониката „Консулска нахалност”.

„…Тукашният австро-унгарски консул… пренебрегва тия предписания на закона и нито се снабдява с надлежния билет, нито пък пази да не ходи на лов, когато е запретено биението на дивеча. До сега той няколко пъти е хващан… Преди няколко дена той наново е заловен на лов за диви патици. Съгласно закона стражарите искали да му вземат пушката, но той се примолил да му я оставят, като дал честно дума, че ще я представи сам в полицейското управление, гдето щял да подпише и акта. „Честната дума” на консула обаче била само, за да излъже стражарите. Той и до днес не е представил пушката си на надлежната власт… И ако един дипломат ви излъже, вие смело можете да го наречете „лъжец”, както можете да го наречете и „безчестник”…

Историята е продължена в следващия брой, от който научаваме, че консулът настоява да му кажат кой е авторът на „антрефилето” и за първи път се споменава „слух за дуел”.

Към този момент Цанов, верен на максимата „готов скандал не се разваля”, посвещава на историята почти цялата първа страница и на следващия брой на вестника си. Там четем, че: „европейските консули в България, по стар навик от турско време, са привикнали да се отнасят с презрение към нашите закони”.

В кратка, но също заядлива дописка в бр. 27 (2 август), се съобщава, че г-н Кирали е заминал за София.
Настъпва есента, нов парламентарен сезон, нови събития и например в бр. 34 (22 септември) четем, че „Многошумното дело Драйфус наближава да свърши”. Моментът съвпада с катастрофалната зараза, унищожила лозята в цяла Европа. Но и Кирали не е забравен.

В брой 37 (11 октомври) излиза хрониката „Не е ли мерзост”, в която става дума за „беззаконната постъпка на тоя консул” и някакви негови жалби. Именно тази дописка става формален повод Кирали да предизвика Цанов на дуел. Това е малко странно, защото е по-скоро умерена, ако я сравним с предишните публикации. Найчо приема дуела „…за да не бъде считан за малодушен страхливец”.

Преди уговорения ден написва две писма. Едното е разпоредително, съдържа завещанието му, в случай, че бъде убит. Другото е мнението, разсъждението и отвращението му от дуелите като „варварски остатък от миналото и като ирония на прогреса”. Това писмо е публикувано във видинския в. „Народен лист” и „Пряпорец”. То е изпратено и на неговия вдъхновител и учител Лев Николаевич Толстой като сведение за моралните му мотиви против дуела.

Брой 39 от 25 октомври: „Дуел между г. Найчо Цанов, Видин, народен представител, и г. Кирали, австро-унгарски консил в града ни. В петък на 23-ий того, часът е 12 през деня, получихме следующата телеграма от София, подадена същий ден в часа 10.40.

„Днес 8 часа се дуелирах с Кирали в корията Враждебна при Искъра. След неговот гръмвание, аз хвърлих пистолета пълен според предначертания от мен предварителен план. Това направих, за да покажа, че аз не се боя от смърт, но че съм против дуелите. Подробности с пощата. Повреждения никакви. Цанов.”

Съдържанието на тази телеграма с трескава бързина се пръсна навсякъде из града. Всякой се възхищаваше от решителната и доблестна постъпка на г. Цанов…”

Към бр. 39 има и притурка с по-късна дата – 27 октомври. Днес бихме нарекли това „извънредно издание”.
По-късно в хроника „Отзиви по дуела Цанов – Кирали” четем, че видинският депутат „е поздравен по случай на самоотвержеността си” от председателя и подпредседателите на Народното събрание. И даже от премиера Стоилов, известен впрочем като един от най-възпитаните ни държавници.

Това не е съвсем краят на българските дуели, макар Найчо Цанов да е свързан и със самия край. През 1906 г., след люти препирни от парламентарната трибуна и обвинения в користолюбие и злоупотреба с войнишки труд за лична изгода, за грубо държане с войниците и фаворитизиране на приближени, за недоброто изхранване на подчинените му и ред други нарушения от възпитателно и финансово естество, Цанов е призован от генерал Вазов, но дуелът не се състоял. Това е една друга история.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. „И ако един дипломат ви излъже, вие смело можете да го наречете „лъжец”“ – евроатлантически ценности 🙂

  2. Щот пък азиатосибирските ценности са едни… направо да се пропиеш с одеколон от щастие

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.