Човекът, които бях преди инсулта, умря там и ние изстрадахме неговата смърт. Това позволи на новите клетки да поддържат новата Аз, с нови интереси и нови идеи.

- Д-р Тейлър, възможно ли е пълното възстановяване на мозъка след неврологична травма и какво се счита за възстановяване - способността на мозъка да задържа нова информация, възстановяването на старата, загубена информация или и двете?

- Когато мозъкът е травмиран и е загубена част от неговата функционалност, това е защото клетките са били наранени (или убити) и не са способни вече да изпълняват нормално функциите си като част от верига. Някои клетки могат да се възстановят и да намерят обратно пътя си към нормално функциониране. Друг път други клетки изземат функциите на наранените и възвръщат нормалната работа на наранената част на мозъка. Понякога обаче няма възстановяване на клетъчно ниво и способността за функциониране не се възобновява.

- Какви са важните фактори за добро психично възстановяване след мозъчен удар?

- Вярвам, че да бъдем благодарни за това, което не сме изгубили, много помага и вдъхва кураж на мозъчните клетки, които все още функционират. Да се ядосваме, за това, което сме изгубили, е все едно да кажем на останалите клетки, че нямат стойност за нас, а това нарушава възстановителния процес. Трябва освен всичко да има и желание да се обърне внимание на мозъчните клетки, да се окуражат и да се уважава необходимостта им от сън. Възстановяването трябва да е балансирано със здрав сън, за да може клетките да започнат да изпълняват функциите си.

- Какво е правилното отношение към човек, който е претърпял неврологична травма и част от функциите, с които ние сме свикнали да го разпознаваме, изчезнат, дори и за кратко?

- Винаги е важно да сме окуражаващи. Ранените хора са точно това - ранени, независимо от органа, който е пострадал. И ако ги третираме като глупави, тогава ние сме глупавите.

Клетките не бързат да се възстановят, хората бързат.

Отнема време една травма да бъда преодоляна и отокът да се разнесе. Тогава идва възстановяването.

И отново - трябва да имаме предвид какво се случва на клетъчно ниво.

- Реакцията ви по време на собствения ви мозъчен кръвоизлив изглежда напълно лишена от страх. Имаше ли момент, в които се изплашихте и ако не - как си обяснявате тази липса на страх?

- Аз бях любопитна, а не изплашенa. Занимавах се с изследване на мозъка дълги години преди това и през този филтър преживяването беше изумително.

- Как обяснявате тогава страха от инсулт при хора, които никога не са имали досег с него? Това е един от най-честите страхове при хора с панически пристъпи например.

- Разбира се, ужасяващо е да си помислиш, че може да изгубиш мозъчни клетки, тъй като много от нас свързват съществуването и индивидуалността си с това, което мислим и правим.

- Какво ниво на съзнателност запазват хората с такъв вид мозъчно увреждане?

- Всеки мозък е различен и това остава нещо, което не можем да предскажем. Някои хора остават в съзнание по време на кръвоизлива, други губят съзнание. Всичко зависи от това, къде е травмата и по какъв начин е устроен човекът.

- Какъв вид съзнание запазва човек - това зависи от мозъчното полукълбо, което е засегнато (в интервю с Опра Уинфри казвате, че ако кръвоизливът се беше случил в дясното ви полукълбо, щяхте да сте само его и никаква интуиция)?

- Двете полукълба организират информацията по различен начин.

Дясното полукълбо вижда голямата картина, колективното цяло, енергията на всичко като взаимосвързана и взаимозависима. Травма в това полукълбо ще окаже влияние точно на тази обща картина на това кои сме и как взаимодействаме с останалите хора (като част от човечеството) и живота като цяло, тъй като ние сме във връзка с енергията около нас и имаме съзнание за принадлежността си към потока на тази енергия.

Лявото полукълбо се грижи да поставяме граници и да сме отделни индивиди, отделени от цялото - с избора на неща, които харесваме или не харесваме, усещането за правилно и неправилно, добро и лошо - имаме его и тези, които имат същите разбирания като нас, ни карат да се чувстваме по-сигурни, отколкото тези, които са с различни виждания.

Ако клетките в едното полукълбо се изключат, клетките в другото, които са здрави и силни, стават доминантни и човек напълно предсказуемо ще започне да изразява съответните характеристики.

- Все по-голям набор от изследвания показват, че медитацията е полезна за мозъка и цялостното здравословно състояние. Какво мислите за това?

- Медитацията позволява на мозъка да премине от нормалната стресова верига на функциониране (лявата) към тази, която е спокойна и склонна към изследване (дясната). Мисля, че генерално е добре за мозъчните клетки да имат възможността да бъдат стимулирани по различен начин от този, на който са свикнали.

- Във връзка с това - би ли било вярно да се каже, че човек има много по-голям капацитет да се саморегулира и самолекува, както и да има много по-голям контрол над функциите си, без да знаем за това?

- ДА!

- Малко встрани от темата - има ли неврологична разлика между левичарите и десничарите?

- НЕ! С коя ръка пише човек, няма общо с церебралната доминантност. Мозъкът на повечето левичари е организиран по същия начин като на тези, които пишат с дясната ръка.

- Какво ви коства да се възстановите и през какви фази на възстановяване минахте?

- Няма фази. Има вериги и клетки, които трябва да оздравеят.

- Как се промени вашата индивидуалност? Различен човек ли сте от този, който помните, че сте били преди инцидента ?

- Човекът, който бях преди инсулта, умря там и тогава и ние изстрадахме нейната смърт. Това позволи на новите клетки да поддържат новата Аз, с нови интереси и нов идеи.

- Помните ли конкретен момент, в които започнахте да се чувствате по-добре?

- Моментът, в който се събудих след удара - бях жива и това беше стъпка към положението да не съм мъртва.

- Кое полукълбо избирате - лявото или дясното?

- Избирам живеене с целия мозък. За това имаме две полукълба.

Нашият гост:

Доктор Джил Болти Тейлър е невроанатoм, възпитаник на Харвард, която дълги години се занимава с изследване на мозъчната функционалност и преподавателска дейност. На 10 декември 1996 г., на 37 години, д-р Тейлър претърпява рядка форма на мозъчен кръвоизлив в лявото полукълбо. В продължение на четири часа тя наблюдава как мозъкът й напълно губи способността си да обработва информация, докато накрая напълно изгубва способността си да ходи, да говори, да чете, да пише или да си спомни живота си.

Осем години по-късно д-р Джил Тейлър е доктор на науките, невроанатом, сътрудник във факултета по медицина в Университета на Индиана, град Индианополис. Тя е национален говорител за хората с умствени увреждания в ресурсния център за мозъчна тъкан в Харвард (Мозъчната банка) и консултант по невроанатомия в Института по протонова радиотерапия в Средния Запад.

Има и още. През 2008 г. сп. „Тайм“ я посочва като една от 100-те най-влиятелни личности в света. Първата й TED (на английски: Technology Entertainment and Design) лекция има над 20 милиона гледания и става първата лекция, повлияла на много хора, а книгата й „Ударът на моето прозрение“, в която споделя личното си преживяване на инсулт, е преведена на повече от 30 езика, включително на български.