Преместването на българският Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическият режим е върховна гавра със скрижалите и духа на нацията.

Вчера цял ден репортерите на „Труд“ се опитваха да разберат кой е авторът на този скверен акт. Оказва се, че намерението се е търкаляло 15 години в публичното пространство, правени са конкурси, трошени са милиони. И на никого от „избраниците на народа“ не му е дошло наум да попита аджеба тоя народ иска ли величието на една скромна сграда в сърцето на София да бъде сменено със сталинския зандан на ЦК на БКП. В състояние на пълно безсрамие някои от тия „избраници“ обявяват, че трябвало да ходят на заседания в старата /според тях/ сграда и им било неудобно, защото канцелариите им са в партийния дом, та затова решили да се преместят. И ей така, за собствен кеф и тунеядство зачеркнаха една светиня на България.

Строителите на съвременна България от края на 19 и началото на 20 век със сигурност са се обърнали в гробовете си, узнавайки за този позорен акт. Доктор Борислав Цеков публикува във вчерашния брой на „Труд“ блестящата си статия, онасловена „Реквием за парламента“ Реквием за парламента Анализи 09:00 08.09.2020 . Мисля си, че реквиемът трябва да бъде по-скоро за политическото престъпление извършено с преместването на българският парламент.

От днес „Труд“ започва национална кампания за връщането на Народното събрание на България в неговия исторически дом. Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българският Парламент.